Възможността в една от атрактивните зони на София да бъде

Възможността в една от атрактивните зони на София да бъде издигнат 50-етажен небостъргач, чиято височина ще е 250 метра, се трансформира в следващата противоречива вест, която пристигна от Столична община. Срещу построяването на небостъргача се разгласи даже Борис Бонев, който е съдружен сътрудник на ПП-ДБ в София. Логично опозицията също нападна концепцията. Кметът Васил Терзиев излезе с позиция, че не е издадено позволение за градеж, само че и планът не е спрян. Тепърва той и екипът му би трябвало да решат по какъв начин да работят във връзка с този проблем.

Използвам тази вест като мотив да очертая наклонност, която е колкото явна, толкоз и незабележима. Такъв вид вести са главното, с което ще бъде запомнена първата половина от мандата на сегашния софийски кмет. Те оповестяват за избрани недоразумения, а отговорът, който съвсем постоянно идва със забавяне, е под формата на пояснение, в което постоянно участва тезата за тежкото завещание. Тя е съпроводена с неразбираеми механически разяснения. Те в множеството случаи изясняват какъв брой комплицирана е работата на столичния кмет, която се реализира в гората от закони и наредби, в които би трябвало да се взимат политически и механически решения.

Васил Терзиев е кмет на София от една година и половина и изцяло парадоксално не е фактор в политическия живот на страната. Това е все едно никой да не се интересуваше какво е политическото позициониране и какви са проектите на Стефан Софиянски в средата на 1996 година (малко по-късно той стана длъжностен премиер), на Бойко Борисов при започване на 2007 година (през същата той беше определен за повторно за кмет на София и към този момент беше основал своя партия, която завоюва европейски и локални избори), на Йорданка Фандъкова в средата на 2011 година (малко по-късно тя беше избрана отново за кмет още на първи тур и се ползваше с един от най-високите рейтинги в държавата). Към началото на април 2025 година за столичния кмет се приказва само във връзка избрани неразбории в общината, като не е ясно даже какви са проектите му във връзка с столичния град. Впрочем тук би трябвало да се спомене, че през този интервал Терзиев даже не е в положение да избере титулярен основен проектант. Ще уточня, че във връзка с носене на отговорност тази позиция е съвсем толкоз значима, колкото позицията на кмета. Терзиев обаче работи новаторско без основен проектант и има капацитет да изкара мандата си в това състояние. Към това би трябвало да се прибави и фактът, че кметът няма болшинство в Столичния общински съвет и по този начин и не съумява да си го обезпечи. Тук ще напомня, че когато Бойко Борисов стана кмет за първи път той нямаше нито партия, нито общински съветници и все пак съумя да си обезпечи болшинство, което да поддържа предложенията му. Припомням това, тъй като би трябвало да бъде ясно, че намирането на болшинство е задача на кмета, а не на опозицията.

Пречи му наследството, опозицията, неразбираемото болшинство в Столичния общински съвет, жителите, които не демонстрират схващане към недомислени промени и всевъзможен тип фактори, които са отвън него. През по-голямата част от кметуването си досега Терзиев е в пояснителен режим и не е създател на нито една рационална самодейност, която да му разреши да приказва за нещо друго, с изключение на за това кой му е отговорен, че не е в положение да прави работата си. Например като кмет в една революционна конюнктура Стефан Софиянски говореше за оцеляването на града и за синята концепция. Бойко Борисов се захвана с разрешаването на рецесията с боклука и оправянето с казуса с бездомните кучета. Трите мандата и половина на Йорданка Фандъкова ще се запомнят сигурно с ударното създаване на софийското метро. С какво ще бъде запомнен Васил Терзиев? Този въпрос не е несвоевременен, тъй като наподобява по всичко, че актуалният му жанр на държание и работа няма да се промени. Така че и след две години, евентуално Терзиев ще обикаля студиата с клишетата и оправданията, които са се трансформирали в част от него.

Че Терзиев е най-слабият кмет на София от 1991 година насам, проличава по това, че никой не мисли за него в вероятност. В това отношение той би могъл да бъде сравняван само с Александър Янчулев, който през кметуването си от 1991 до 1995 година остана запомнен с водния режим. Янчулев обаче управляваше в революционна обстановка и при банкрутирала страна, която трансформира шоково политическата, икономическата, обществената и културната си конструкция. За разлика от него, Терзиев ръководи при фактическо участие в Европейски Съюз, което дава опция наред със средствата от републиканския бюджет, които не са по никакъв начин малко, да бъдат употребени и еврофондове. Само че се оказва, че администрацията му няма планова подготвеност за множеството значими тематики и е в положение само да довършва квалифицираните от администрацията на Йорданка Фандъкова планове.

Чували ли сте в последно време някой публицист да попита Васил Терзиев дали би се кандидатирал за президент, министър председател или водач на демократичната общественост, която го излъчи на кметския пост? Вероятно няма и да чуете, тъй като на никой не му идва мислено, че столичният кмет има какъвто и да било политически капитал, с цел да кандидатства за сходни постове. Нещо повече – най-вероятно занапред следва не различен, а представителите на демократичната общественост да отворят дебата за това дали въобще Терзиев би трябвало да се кандидатира за втори мандат.

Впрочем, до момента в който пиша този коментар, в прилежаща Турция има вълна от митинги против възпрепятстването на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу да се кандидатира за президент. Последният е с по-висок рейтинг от самия Реджеп Ердоган и се оказва негов директен съперник за властта. Представяте ли си Васил Терзиев в сходна позиция в българския подтекст? Лично аз не бих могъл да си показва сходно нещо, макар че когато беше определен на кметския пост, редица анализатори и поддръжници на демократичната общественост привиждаха в него евентуален водач и министър председател.

Поуките от кметската случка на някогашния софтуерен бизнесмен са доста както за него и за политическите му съратници, по този начин и за жителите на София. Мекият метод и диалогичният жанр на Йорданка Фандъкова, която не обсебваше ненужно общественото внимание, очевидно са основали илюзията, че ръководството на столицата е относително лесна задача. След година и половина неефикасност сигурно излиза наяве какъв брой значима е ролята на кмета на София освен за самия град, само че и за страната като цяло. Не е инцидентно, че точно столичният кмет е четвъртият по сан в страната след президента, ръководителя на Народното събрание и министър-председателя. В момента този четвърти е отсъстващ и нито въодушевява, нито плаши някого. Докато четях последните му пояснения, се сетих за една крилата на фраза на някогашния футболист и сегашен президент на БФС Георги Иванов-Гонзо. Преди време той беше споделил: „ Ние работим добре, само че доста хора не могат да го видят, тъй като ни правят оценка по резултатите “. Тази поговорка умерено може да послужи за обстоен доклад на ръководството на Васил Терзиев.

Коментар на Тома Биков за filternews.bg.