Да поговорим с починалите си близки чрез сънищата
По време на най-светлите фамилни празници в годината, каквито несъмнено са коледните и новогодишните, неизбежно си спомняме за всички тези наши близки, които са ни напуснали през годините. За тези, с които сме прекарвали празниците и делниците си, и които толкоз доста ни липсват в сегашния миг.
Скептиците вярват, че когато човек издъхне, неговият път завършва дефинитивно. За тях всичко се мери единствено и само с физическото (материалното) съществуване на един организъм. На другия полюс обаче застават хората, които са уверени в това, че душата надживява тялото. Че даже когато материята си отива, душата продължава своя път. В друго измерение и под друга форма.
Последователите на доста разнообразни религии и учения имат вяра, че всяка душа се преражда на Земята многократно и че точно тя е свързващото звено, сплотяващо всички наши земни животи. Вярват, че душата е безконечна. Че се въплътява в разнообразни тела и при разнообразни условия всякога, с цел да може да научи своите уроци, които да я възвисят и приближат с още едно ходило по пътя й към Бога.
Ако и вие сте от хората, вярващи в безсмъртието на душата, значи вярвате и че вашите близки, преминали оттатък, не са изчезнали безследно с настъпването на физическата им смърт. Вероятно сте уверени, че една парченце от тях е още „ жива “ и че те продължават да бдят над вас и да ви поддържат от горната страна. Понякога се случва да виждаме облиците на умряли близки хора в сънищата си. Това може да е просто наш спомен, мисъл или игра на личното ни подсъзнание. Но според езотеричните вярвания има и друго допустимо пояснение.
Сънят е определян като действителност на границата сред физическия и духовния свят. В него измеренията се преплитат и могат да протекат метафизични процеси, които няма по какъв начин да бъдат осъществени, когато се намираме в будно положение. По време на сънищата душата може да напуща тялото и да пътува свободно където и колкото си изиска, без да се съобразява с рестриктивните мерки, които другояче й постанова тялото.
Ние имаме възможност умишлено да направляваме протичащото се в сънищата ни. Но за да успеем да го създадем, е належащо да се потрудим авансово. За осъществяването на действителен контакт с душата на някой наш непосредствен, който към този момент е в отвъдното, е значимо първо да повишим личната си осцилация.
За това биха помогнали медитациите, упражняването на майндфулнес, визуализациите и т.н. Посочените, както и доста други духовни практики, ни разрешават достъп до мощна релаксация, свързване с духовни учители, преодоляване на вътрешната сила, пътувания в разнообразни времеви и пространствени измерения и други Но, несъмнено, нищо няма да се получи от една-единствена процедура. Това са техники, които е хубаво да упражняваме всекидневно и настойчиво.
Втората стъпка, за да успеем да се свържем с умрелите си близки в царството на сънищата, е да се научим да си сътворяваме така наречен следени (осъзнати) сънища. Сънят е осъзнат, в случай че до момента в който сънуваме сме наясно с това, и в случай че можем да манипулираме съзнателно протичащото се в него. Именно по този метод бихме могли да зададем конкретен въпрос на някой наш непосредствен, минал от другата страна или да му кажем нещо, което не сме съумели да му споделим приживе, и това ни тежи.
Създаването на подобен жанр сънища по никакъв начин не е лесна задача. Първото и най-важно изискване, за да се случи това, е да формулираме и зададем тъкмо и ясно нашето желание за предстоящия сън преди за заспим. Второто належащо изискване е да поканим изрично в съня си душата на нашия непосредствен, с който желаеме да беседваме. Той би могъл да ни навести и непринудено в друго време и не по наше предпочитание, само че в конкретния случай поканата към него е целесъобразна за реализирането на желаната метафизична среща. Преди да заспим би трябвало да пресъздаваме облика на човека, който желаеме да навести съня ни, и да си наумим какво тъкмо бихме желали да го попитаме или да му кажем. След това да заспим с желанието той наистина да се яви в съня ни.
Добре е постоянно да имаме на разположение бележник и писалка, с цел да записваме своите сънища. Понякога споменът от даден сън може да е извънредно краткотраен, по тази причина е хубаво да го запишем незабавно щом отворим очи. Така можем да проследим във времето има ли някаква избрана линия, обръщение или поука. Освен това, посредством записването на сънищата ни по-лесно ще ги запомняме, а това ще развие по-силна връзка между ума и подсъзнанието ни.
Друг значим съвет е да не стопираме да работим над качествата на третото си око. То се намира в областта на шестата чакра - Аджна. Отварянето му може да стане факт чрез достигане на избрани равнища на духовно развиване. Третото око в действителност е центърът на нашата вътрешен глас и е директно обвързвано със сънищата ни. Колкото по-добре развита е тази мистериозна част от нашето създание, толкоз по-големи са възможностите ни да успеем да се намесваме и да направляваме сънищата си, както и да обитаваме в разнообразни измерения насън и нескрито.
Най-често, когато сънуваме отишли си от този свят наши близки, те ни се явяват, с цел да ни изпратят някакво обръщение или да ни насочат в вярната посока за нещо, което предстои да ни се случи. Тези самобитни упътвания обаче рядко са непосредствено изказани. В повечето случаи те са изразени благодарение на някаква метафора, основна дума, символ или различен знак. Затова е значимо да се вглеждаме във всеки подробност от нашите сънища и постоянно да търсим скритото в тях обръщение.
