Възможно ли е всички сезони да живеят в сърцето на

Възможно ли е всички сезони да живеят в сърцето на един от най-ексцентричните английски фотографи – сър Сесил Бийтън (1904–1980) е риторичният въпрос, който като че ли си слагат кураторите на една от най-ароматните изложения в английската столица – „ Градинското празненство на сър Сесил Бийтън “, която продължава до 21 септември в Garden Museum.Отговорът е „ да “ и в четирите октави на времето, което оживява в четирите сезона на природата. Приживе обичаният фотограф на кралското семейство обожава цветята и своята градина. За нея написа в един от шест-те тома на дневника си през 1979 година. „ Моята градина е най-голямата наслада в живота ми, незабавно след приятелите ми. И двете – градината и приятелите ми, са заслужен мотив за съществуването ми! “Верен на ексцентричния си манталитет, безкрайната си артистичност и привидната поза, с която обичал да нервира тези, които не споделяли неговата мантра, че животът е знамение и би трябвало да бъде честван всеки ден, приживе сър Сесил Бийтън предизвиквал спорни усеща. Някои го намирали за доста придирчив и безсрамен човек, а други – за оживял воин от романите от едуардианската ера. И в случай че си визиите който и да е благороден воин от „ Завръщане в Брайдсхед “ или модерната му интерпретация „ Солтбърн “, ще имате визия що за екзотична птица в градината на живота е бил той. Завесата към това ненапълно повдига и експозицията. Тя слага на фокус забавните събития, които се случват в градината му в Уилтшир. Селекцията от фотоси, архивни писма и фрагменти от дневниците му пресъздава брилянтно бохемската атмосфера, присъща за дома му. Там чести посетители през годините са околните му другари Грета Гарбо, Труман Капоти, Салвадор Дали и Анри Картие-Бресон, както и вип героите на английското общество, като обичаната цветарка на аристократите Констанс Спрай и хореографа Фредерик Аштън. Сър Сесил Бийтън провел постоянно костюмни празненства с ясната концепция, че с цел да възпиташ у хората усет и чувство за празник, би трябвало да им създадеш правила. „ Успешните костюми постоянно са резултат от концепция, а не от ръчна работа на стотици бродиращи “, написа на една от страниците в дневника му. Пунктуален и изискващ в работата си като фотограф, декоратор и илюстратор, в обществения си живот сър Бийтън бил забавна кръстоска сред актьор и магьосник. Като продължение на контактите си с Vogue, където разгласява фотографии, карикатури, илюстрации и публикации, роденият в артистично семейство Сесил напълно естествено стартира да търси и такава среда. Зашеметен от способността на надарените си другари да владеят вниманието и обожанието на публиката, Бийтън открива своята огромна мощ – да притегля тези, които виждат сходно на Малкия принц невидимото обаяние на живота. Същото, което открива, когато една от бавачките му му подарява фотоапарат, с който той преследвал двете си сестри, а по-късно и обичаната си Марго Фонтейн, кралското семейство или алтер егото си – Грета Гарбо. В дневниците си написа, че постоянно е желал „ да излезе от анонимността на хубаво, нормално семейство от междинната класа “ и по тази причина през целия си живот си разрешава да предизвика хората  с „ неподражаемия метод, по който украсих самичък себе си, с цел да чествам живота “. А той в действителност умее да чества освен живота, само че и любовта, секса и хубостта. Въпреки че в  относително късна възраст открива, че избира мъжката милувка и до края на живота си в сърцето му живее огромната му платонична обич Питър Уотсън, прочут арт дилър и колекционер на Пикасо, Сесил има краткотрайни връзки със сестрата на Фред Астер – Адел Астер, Грета Гарбо и олимпийския фехтовач Кинмон Хойтсма.  Перфекционист в преследването на хубостта, Сесил употребява илюстрациите си, с цел да излиза отвън рестриктивните мерки, които от време на време слага обществото. Онова, което не може да осъществя в живота, придвижва в скиците си. И по този начин се появяват костюмите за спектакъла „ Моята прелестна лейди “, подложен на Бродуей през 1956 година, с присъединяване на Джули Андрюс, за който обратно на личните си упования Бийтън печели премия „ Тони “.