Явор Станчев, ФейсбукГолемите мъже в тази държава свършиха. Останаха само

Явор Станчев, Facebook

Големите мъже в тази страна свършиха. Останаха единствено артисти, които играят функции на мъже, до момента в който прожекторите светят. А когато угаснат, зад кулисите стартира едно шушкане, едно криене и най-после – паническо бягство към изхода.

Главният секретар на Министерство на вътрешните работи Георги Кандев хвърли оставка. Направи го с тропот, с възторг, с претенцията за честен катарзис. Написа едно ледено писмо, наплю държавното управление, разглоби сякаш сглобката и си потегли с гордо вдигната глава. Поне по този начин ни го показват.

„ Край! Няма да подкрепям незаконната ви фасада! “ – извика Кандев на разлъка. Силни думи. Мъжки думи. Думи, които би трябвало да тежат като олово.

Само че в тези думи няма олово. Има единствено въздух под налягане.

Цял живот сме гледали по какъв начин професионалните ръководители в Министерство на вътрешните работи се изкарват жертви на политическата обстановка. Номерът с „ правилата, които не мога да престъпя “, е толкоз изхабен, че към този момент даже не провокира прозявка.

Кандев ни се продава като най-смелия мъж в страната. Генералът, който не коленичи пред мафията. Човекът с трийсет години вярна работа на закона, който не дава на мутрите в бели якички да му дърпат конците.

Ако това е правилно, господин генерал-комисар, за какво бягате?

Истинският мъж, същинският служител на реда, който е видял всичко в тази разтерзана страна, не хвърля кърпата на кръга, с цел да написа патетични писма от безвредно разстояние.

Когато си на върха на най-мощното силово ведомство и твърдиш, че зад кулисите те принуждават да мълчиш за пазаруване на гласове и незаконни схеми, ти не си събираш багажа. Ти не бягаш. Ти излизаш пред камерите и заковаваш кукловодите на позорния дирек. С имена. С дати. С обстоятелства. Със СРС-та, в случай че щете.

Сега е времето, господин Кандев! Излезте и кажете: Кой? Кога? Какво ви подреди? И най-важното – против какво?

Всичко останало са празни приказки за наивници. Тези полунамеци, това флиртуване с истината и театралното „ аз си потеглям, тъй като съм доста чист “ не са почеркът на Супермен.

Това е държание на изплашен човек. На надълбоко изплашен човек с пречупен гръбнак. На човек, който е бил част от същата тази фасада, която в този момент плюе, само че внезапно е схванал, че пиесата е свършила и за него няма роля в идващото деяние.

От какво се уплашихте, господин генерале?

Да не би от това, че на следващия ден, когато новите метли стартират да метат, ще лъснат тайните пазарлъци за назначенията в Благоевград и по другите горещи точки?

Да не би да се уплашихте, че вашите хора в Областната дирекция, които до през вчерашния ден ви се кълняха във честност, първи ще се отрекат от вас, с цел да спасят кожите си? Те към този момент го вършат.

Системата не търпи празни пространства и още по-малко търпи някогашни началници. Вашите назначения през днешния ден са в потрес – едни напущат, други под паника си търсят нови настойници. Това ли е наследството на „ най-смелия “?

В Министерство на вътрешните работи постоянно е имало едно златно предписание – мощните оцеляват, тъй като знаят по кое време да приказват и по кое време да мълчат, само че в никакъв случай не се вършат на огорчени девици. Тошо Тошев преди време пишеше, че властта е като мощно лекарство – в дребни дози лекува, в огромни – убива, а когато ти я вземат ненадейно, стартира брутална абстиненция. Кандев сега изживява тъкмо тази абстиненция. Опитът му да се трансформира в политически страдалец е презрян.

Ако имаш чест, не бягаш под сурдинка. Хвърляш картите на масата и играеш ва банк. Кажи кой изиска главата ти, Кандев! Кои са мутрите в бели якички? Ако замълчиш и се скриеш в пенсионерското успокоение, значи си бил просто следващият бутафорен воин.

 

Един изплашен служител с пагони, който си потегля, с цел да не го изгонят с шутове. А страната си има задоволително актьори. Имаме потребност от мъже. Но тях ги няма в Министерство на вътрешните работи.