Всички общински проекти могат да тръгнат още тази година – ето как
Възможно ли е всички общински планове в държавния бюджет – на обща стойност над 4 милиарда евро – да започват още тази година? И това да се случи без да тежи на разполагаемия запас в бюджета към сегашния миг? Звучи като някакъв фокус, само че в действителност е изцяло постижимо. Има финансов модел, който може да отключи старта на всички планове на локално равнище, без значение кой кмет до коя партия е близо или какъв брой е лимитът на средства в държавния бюджет за годината.
Тази тематика е от голямо значение по няколко аргументи. Първо, тъй като в бюджета няма задоволително пари и общинската стратегия просто не може да бъде изпълнена в плануваните периоди . Второ, тъй като забавянето (или неизпълнението) на вложенията в районите автоматизирано значи по-лоши условия за живот във всяко обитаемо място. Трето, тъй като всички кметове са подвластни от политическите боричкания и се надпреварват техният план да бъде от дребното, които ще тръгнат . И последно, тъй като икономическият напредък в страната е подтиснат от слабата капиталова интензивност , в това число във връзка с обществената инфраструктура.
Какво споделят данните и за какво е значимо да се схване нов модел? През последните години общините в България подадоха планове за над 4 милиарда евро. Те са част от индикативния лист в Закона държавния бюджет и би трябвало да бъдат изпълнени до 2027 година Бюджетът обаче няма запас да покрие това заричане, като за 2024 година бяха разплатени 250 млн. евро, а през 2025 година под 400 млн. евро. Дори и да отчетем ресурса в ББР (около 450 млн. евро), късото умозаключение е, че пари няма и тази капиталова стратегия не може да бъде осъществена до 2027 година Оперирането в изискванията на удължителен бюджет единствено задълбочава казуса, само че той би бил на масата и при съществуването на постоянен бюджет.
Какъв може да бъде новият модел? Накратко, всички общински планове могат да тръгнат на момента с притеглен банков запас (не единствено от ББР), обезпечени с бъдещи лични доходи на общините от преотстъпването на част от приходите от облагането на приходите на физическите лица. Звучи комплицирано? Всъщност това е най-простото и естествено решение на вложенията в районите – финансирано настоящо от частния бранш и покрито в интервал от 3-4 години от обезпечени лични доходи на общините.
През последните години има планина от проучвания и стабилен консенсус в поддръжка на концепцията за преотстъпване на част от приходите от директните налози към общините (най-вече по повод облагането на приходите на физическите лица). След едно цяло десетилетие на спад на каузи на личните доходи в общинските бюджети – от над 40% до под 25% – е пристигнал моментът за структурна смяна, която да отключи капацитета на локалната власт. Приходите в държавния бюджет от подоходното облагане, в тази ситуация съответно по трудови правни отношения (без да броим свободни специалности, цивилен контракти и т.н.), доближават над 3,5 милиарда евро през 2025 година Преотстъпването на 1/5 от тези доходи към локалните управляващи значи запас от порядъка на 700-800 млн. евро на година.
Този запас няма да е съсредоточен единствено в София. Има задоволително познание и модели, които да подсигуряват, че 1) огромните общини, в които има икономическа интензивност и които на процедура предизвикат районното развиване, ще получат (заслужено) част от това, което основават, а 2) млаките и небогати общини, в които съвсем няма хора и бизнес, ще получат съсредоточена поддръжка през изравнителни механизми. Казано просто, част от новия запас на София ще отиде в Чупрене. И това е ОК. Изравнителният механизъм е относително елементарен за използване и е значим за обществения мир и уравновесеното развиване. Но огромната вест ще е отключването на капацитет там, където той е забележим с просто око.
Гарантиран личен запас от порядъка на 700-800 млн. евро значи, че въпросът с общинската стратегия отпада на момента. Всяка банка (не единствено ББР) ще е подготвена да финансира общинските планове в модел, който подсигурява погашение в интервал от 3-4 години. Или казано по различен метод, това е финансова децентрализация с временен интервал, в които новите лични средства отиват първо да покрият насъбраната общинска стратегия, в това число запазвайки ролята на районното министерство като форма на координиращ орган. След осъществяването на плановете, преходният интервал приключва и общините стартират да действат в нови условия, в които могат да влагат сами, да мислят дълготрайно и да трансформират средата – освен това без да са изцяло подвластни от подаянията на централната власт.
*Текстът е от на Института за пазарна стопанска система.
Тази тематика е от голямо значение по няколко аргументи. Първо, тъй като в бюджета няма задоволително пари и общинската стратегия просто не може да бъде изпълнена в плануваните периоди . Второ, тъй като забавянето (или неизпълнението) на вложенията в районите автоматизирано значи по-лоши условия за живот във всяко обитаемо място. Трето, тъй като всички кметове са подвластни от политическите боричкания и се надпреварват техният план да бъде от дребното, които ще тръгнат . И последно, тъй като икономическият напредък в страната е подтиснат от слабата капиталова интензивност , в това число във връзка с обществената инфраструктура.
Какво споделят данните и за какво е значимо да се схване нов модел? През последните години общините в България подадоха планове за над 4 милиарда евро. Те са част от индикативния лист в Закона държавния бюджет и би трябвало да бъдат изпълнени до 2027 година Бюджетът обаче няма запас да покрие това заричане, като за 2024 година бяха разплатени 250 млн. евро, а през 2025 година под 400 млн. евро. Дори и да отчетем ресурса в ББР (около 450 млн. евро), късото умозаключение е, че пари няма и тази капиталова стратегия не може да бъде осъществена до 2027 година Оперирането в изискванията на удължителен бюджет единствено задълбочава казуса, само че той би бил на масата и при съществуването на постоянен бюджет.
Какъв може да бъде новият модел? Накратко, всички общински планове могат да тръгнат на момента с притеглен банков запас (не единствено от ББР), обезпечени с бъдещи лични доходи на общините от преотстъпването на част от приходите от облагането на приходите на физическите лица. Звучи комплицирано? Всъщност това е най-простото и естествено решение на вложенията в районите – финансирано настоящо от частния бранш и покрито в интервал от 3-4 години от обезпечени лични доходи на общините.
През последните години има планина от проучвания и стабилен консенсус в поддръжка на концепцията за преотстъпване на част от приходите от директните налози към общините (най-вече по повод облагането на приходите на физическите лица). След едно цяло десетилетие на спад на каузи на личните доходи в общинските бюджети – от над 40% до под 25% – е пристигнал моментът за структурна смяна, която да отключи капацитета на локалната власт. Приходите в държавния бюджет от подоходното облагане, в тази ситуация съответно по трудови правни отношения (без да броим свободни специалности, цивилен контракти и т.н.), доближават над 3,5 милиарда евро през 2025 година Преотстъпването на 1/5 от тези доходи към локалните управляващи значи запас от порядъка на 700-800 млн. евро на година.
Този запас няма да е съсредоточен единствено в София. Има задоволително познание и модели, които да подсигуряват, че 1) огромните общини, в които има икономическа интензивност и които на процедура предизвикат районното развиване, ще получат (заслужено) част от това, което основават, а 2) млаките и небогати общини, в които съвсем няма хора и бизнес, ще получат съсредоточена поддръжка през изравнителни механизми. Казано просто, част от новия запас на София ще отиде в Чупрене. И това е ОК. Изравнителният механизъм е относително елементарен за използване и е значим за обществения мир и уравновесеното развиване. Но огромната вест ще е отключването на капацитет там, където той е забележим с просто око.
Гарантиран личен запас от порядъка на 700-800 млн. евро значи, че въпросът с общинската стратегия отпада на момента. Всяка банка (не единствено ББР) ще е подготвена да финансира общинските планове в модел, който подсигурява погашение в интервал от 3-4 години. Или казано по различен метод, това е финансова децентрализация с временен интервал, в които новите лични средства отиват първо да покрият насъбраната общинска стратегия, в това число запазвайки ролята на районното министерство като форма на координиращ орган. След осъществяването на плановете, преходният интервал приключва и общините стартират да действат в нови условия, в които могат да влагат сами, да мислят дълготрайно и да трансформират средата – освен това без да са изцяло подвластни от подаянията на централната власт.
*Текстът е от на Института за пазарна стопанска система.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ