Възможно ли е тежката металургия да бъде зелена и по-конкретно

Възможно ли е тежката металургия да бъде " зелена " и по-конкретно производството на стомана? На пръв взор надали, само че един план, зад който застанаха едни от най-големите шведски компании, се пробва да потвърди противоположното. Енергийната компания " Ватенфал " (Vattenfall), производителят на стомана Ес Ес А Бе (SSAB) и минната компания Ел Ка А Бе (LKAB), обединени предходната година в консорциума HYBRIT (Hydrogen Breakthrough Ironmaking Technology - Авангардна технология за произвеждане на желязо посредством водород) съумяха наскоро да добият първата " чиста " стомана. За производството й вместо изкопаеми горива е употребен зелен водород, споделя профилираното издание " Енджиниъринг енд текнолъджи ". По данни на Световната асоциация за стомана всеки метричен звук стомана, създаден пред 2020 година, е довел до изпускането в атмосферата на съвсем два пъти повече въглероден диоксид - 1,8 тона. Общите директни излъчвания от бранша са възлезли на 2,6 милиарда тона, или 7 на 100 от световните излъчвания, показва Асошиейтед прес. В Швеция единствено стоманодобивщият колос Ес Ес А Бе дава отговор за 10 на 100 от излъчванията на цялата страна. Производството на стомана е и най-големият индустриален бранш, чиито артикули се употребяват в безусловно всичко - от автомобилостроенето през строителството до енергетиката. От тази позиция декарбонизацията на бранша е извънредно значима за световните проекти за понижаване на нездравословните излъчвания и би послужила като образец за доста други промишлености. Около 70 % от стоманата се създават директно от желязна руда. Най-често тя се топи в доменни пещи при температура от към 1500 градуса по Целзий, при което се употребява въглерод, най-често под формата на въглища, с цел да се отстранява кислородът и да се пречиства рудата, вследствие на което се получава чугун. Впоследствие чугунът се преобразува в стомана в елементарна кислородна пещ, в която кислородът се вдухва в течното желязо, при което се изгарят останалите ненужни примеси и се получва стомана. Останалите към 30 % стомана се създават от скрап, който се претопява в електродъгови пещи. При тях за гориво си употребява електрически ток, а процесът отделя с към 25 % по-малко нездравословни излъчвания от доменните пещи. Производителите на стомана обмислят няколко метода да декарбонизират тези процеси, а концорциумът HYBRIT е заложил на водорода. Проектът в действителност е част от самодейността " СтийлЗироу " (SteelZero), оповестена през 2020 година от неправителствената организация " Дъ клаймът груп " (The Climate Group), която работи с управляващи и компании от целия свят против измененията на климата. Като част от самодейността основни играчи от металургичния бранш показаха към този момент планове и вложения, които, в случай че бъдат осъществени, напълно биха декарбонизирали производството на стомана до 2050 г. Пилотният план в границите на HYBRIT се намира в шведския град Люлео, един от центровете на тежката промишленост на страната. При него доменните пещи са сменени с развой, наименуван " директно понижаване ", който употребява водород, получен от вода, и електричество, генерирано от възобноваеми източници, с цел да извлича желязото от рудата, след което да го преобразува в стомана. При този развой температурата е надалеч по-ниска от тази при доменните пещи, а като непряк артикул се отделя единствено пара. Ефективно процесът понижава въглеродните излъчвания с над 90 %. Досега от пещите на пилотния план в Люлео са излезли едвам няколкостотин тона " зелена " стомана. Плановете на фирмите зад плана обаче плануват градеж на по-голям цех и започване на търговски доставки през 2026 г. HYBRIT обаче надалеч не е единственият план, който е тръгнал по пътя на " зелената " стомана. " Хаш2 грийн стийл " (H2 Green Steel), който също е основан в Швеция, възнамерява да употребява сходен развой на директно понижаване и зелен водород и да построи до 2024 година пилотен цех, въпреки че технологията му към момента следва да се потвърди като ефикасна. " АрселорМитал " (ArcelorMittal), един от най-големите играчи в бранша, разгласи, че възнамерява до 2025 година да построи в Испания цех за чист рандеман на стомана. Планът планува производството на 1,6 милиона тона годишно чрез електричество от възобновими енергийни източници, което ще свие въглеродните излъчвания с към 95 %. " Бритиш стийл " (British Steel) има намерение до 2035 година да премине на електродъгови пещи за обработка на желязната руда, а и да построи съоръжения за хващане и депозиране на въглерода от тях, както и от доменните пещи на компанията, които към момента са в приложимост. Според Лий Адкок, шеф по въпросите на екологията и устойчивото развиване, компанията ще премине към приложимост на водород, когато той стане " търговски наличен " и се трансформира в " комфортна опция ". В борбата за " зелената " стомана се включват и автомобилостроителите. " Волво " (Volvo), който е в партньорство с HYBRIT, има намерение да стане климатично безпристрастен към 2040 година и към този момент създаде първообраз на първия автомобил от напълно " зелена " стомана. Други компании, измежду които " Фолксваген " (Volkswagen), също дават сигнали, че търсенето на " зелена " стомана се покачва и афишират проекти да употребяват от ден на ден стомана, създадена без използването на въглища. " Мерцедес-Бенц " (Mercedes-Benz) пък стана първата компания, обявила, че стартира да употребява стоманена ламарина, създадена напълно от скрап от елекродъгови пещи. Принципно в колите се употребяват към 20 % такава ламарина, а останалата е създадена от руда. Тази стомана се създава в завода " Залцгитер флахщал " (Salzgitter Flachstahl) в Германия и към този момент се вкарва в серийното произвеждане. Според Томас Бер, шеф по въпросите на технологията и материалите в " Мерцедес ", за стоманодобивната индустрия е значимо в дълготраен проект да премине към непосредствено добиване на желязото от рудата посредством водород. " Предпочитаме същинско понижаване на въглеродните излъчвания ", споделя той и прибавя, че компанията е вложила в плана " Хаш2 грийн стийл " и е сключила партньорство с Ес Ес А Бе, с цел да купува " зелена " стомана. По думите му обаче е значимо по какъв начин една стомана се дефинира като " зелена ". " Дъ клаймът груп " работи взаимно с световната организация за стандарти и сертификация " Риспонсибъл стийл " (Responsible Steel) за правенето на такава формулировка. Според групата сега има доста разнообразни тълкования, които водят до комплициране в бранша. Като сериозен тласък за прекосяване към произвеждане на " зелена " стомана може да послужи и повишението на таксите върху нездравословните излъчвания. В Европа към 2028-2030 година " зелената " стомана може да се окаже даже по-изгодна за производство от обичайна точно заради тези такси. Експертите са единомислещи, че бъдещето и на тежката промишленост е " зелено ". Въпросът е не дали, а по кое време то ще стане такова и каква технология ще употребява. Вече са налице разновидности, а евентуално ще се появят и нови, което пък дава вяра, че най-лошите сюжети за бъдещето на планетата и човечеството могат да бъдат предотвратени.