Критиците за приватизацията на кината: Осъществена е бързо и лакомо
Възможно ли е приватизацията, която докара до заличаване на съвсем всички остарели български кина, да е лишила от качествено кино цяло потомство българи? Формира ли се всеобщият усет и на още по-младите от комерсиални филми без значима по размер опция. В историята на приватизацията на кината и днешната обстановка се зарови Цвета Младенова.
От дистанцията на времето критиците считат, че приватизацията е осъществена бързо, лакомо и ликвидира кината. Преди раздържавяването популярните столични салони са стопанисвани от сдружението " София филм ", а негов шеф тогава е Александър Донев.
Александър Донев - някогашен шеф на " София филм " ЕАД: Размерът на договорката беше 4 700 000 лв., като изискванията на продажбата включваха опция огромен % от тази сума - до 90 % да бъдат платени с обезщетителни записи. Това направи действителната сума, която беше платена под един милион.
В момента се счита, че единствено постройките на продадените 9 софийски киносалона костват над 50 милиона лв.. Сред тях са знаковите " Европа Палас ", " Москва ", " Модерен спектакъл ", двата салона на кино " Култура " на площад " Славейков ". Само емблематичното кино " Сердика " в следствие е препродадено за 5 милиона лв., а кино " Изток " - за 3 милиона.
А в този момент там, където в миналото се намираше кино " Изток ", има просто един супермаркета, част от огромна комерсиална верига. Интересна е и ориста на кино " Иван Вазов ", което обаче е върнато по реставрация. В момента то е казино в стила на арабските приказки.
Сделката за софийските кина е подписана на 1 октомври 2001 година сред Агенцията за приватизация и компания, благосъстоятелност на сдружение, записано в Панама. Само месеци след договорката безогледно са погазени всички заложени условия в договорa - инвестиция от 6 милиона лв. и опазване на активността за 10 години. В следствие сдружението прозорливо банкрутира, преди Агенцията за следприватизационен надзор въпреки всичко да му наложи санкция на хартия.
Може би най-трагична е ориста на кино " Мир ". То е осъвременено и дава отговор на всички стандарти на времето си. След очистване на приватизираното сдружение, единствено за една нощ е съпоставено със земята и сега е паркинг.
А на мястото на кино " Сердика ", тъкмо до паметника на Васил Левски, в този момент се строи първокласен хотел.
Едно от най-големите кина през 80-те - кино " София ", откакто дълго време е бинго зала, в последните години се подвизава като нощен клуб. Кино " Димитър Благоев " и кино " Москва " са затворени здания. Но през днешния ден в София кина не липсват - с качествена техника и на високо равнище. Обаче има ли връзка сред неприятната приватизация и достъпа до качествено кино.
Борислав Чучков - продуцент: Няма киносалони, където ние да демонстрираме филмите си. А комерсиалните киносалони, на които ние не може да се сърдим в МОЛ-овете, те имат друга политика и те са в своето право за това. Те се интересуват най-много от тежко комерсиални филми и откакто не получават и никаква дотация, с цел да излъчват български филми, имат също по този начин и такси, с цел да влезе един филм там, които българските продуценти и дистрибутор не могат да си разрешат за всеки един филм да отделят тези средства - това е връзката.
Кината преди 89-а не трябва да се идеализират. От съществуващите 3500 едвам 250 салона имат съответна техника и улеснения. След дигитализацията множеството по натурален път щяха да затворят поради огромните разноски за преоборудване. Вероятно страната е можела да резервира дребна част и да ги модернизира с парите от приватизираните. Така в тези салони е можело да има място за просвета. Култура, която на всички места по света не може да съществува без държавна дотация.
От дистанцията на времето критиците считат, че приватизацията е осъществена бързо, лакомо и ликвидира кината. Преди раздържавяването популярните столични салони са стопанисвани от сдружението " София филм ", а негов шеф тогава е Александър Донев.
Александър Донев - някогашен шеф на " София филм " ЕАД: Размерът на договорката беше 4 700 000 лв., като изискванията на продажбата включваха опция огромен % от тази сума - до 90 % да бъдат платени с обезщетителни записи. Това направи действителната сума, която беше платена под един милион.
В момента се счита, че единствено постройките на продадените 9 софийски киносалона костват над 50 милиона лв.. Сред тях са знаковите " Европа Палас ", " Москва ", " Модерен спектакъл ", двата салона на кино " Култура " на площад " Славейков ". Само емблематичното кино " Сердика " в следствие е препродадено за 5 милиона лв., а кино " Изток " - за 3 милиона.
А в този момент там, където в миналото се намираше кино " Изток ", има просто един супермаркета, част от огромна комерсиална верига. Интересна е и ориста на кино " Иван Вазов ", което обаче е върнато по реставрация. В момента то е казино в стила на арабските приказки.
Сделката за софийските кина е подписана на 1 октомври 2001 година сред Агенцията за приватизация и компания, благосъстоятелност на сдружение, записано в Панама. Само месеци след договорката безогледно са погазени всички заложени условия в договорa - инвестиция от 6 милиона лв. и опазване на активността за 10 години. В следствие сдружението прозорливо банкрутира, преди Агенцията за следприватизационен надзор въпреки всичко да му наложи санкция на хартия.
Може би най-трагична е ориста на кино " Мир ". То е осъвременено и дава отговор на всички стандарти на времето си. След очистване на приватизираното сдружение, единствено за една нощ е съпоставено със земята и сега е паркинг.
А на мястото на кино " Сердика ", тъкмо до паметника на Васил Левски, в този момент се строи първокласен хотел.
Едно от най-големите кина през 80-те - кино " София ", откакто дълго време е бинго зала, в последните години се подвизава като нощен клуб. Кино " Димитър Благоев " и кино " Москва " са затворени здания. Но през днешния ден в София кина не липсват - с качествена техника и на високо равнище. Обаче има ли връзка сред неприятната приватизация и достъпа до качествено кино.
Борислав Чучков - продуцент: Няма киносалони, където ние да демонстрираме филмите си. А комерсиалните киносалони, на които ние не може да се сърдим в МОЛ-овете, те имат друга политика и те са в своето право за това. Те се интересуват най-много от тежко комерсиални филми и откакто не получават и никаква дотация, с цел да излъчват български филми, имат също по този начин и такси, с цел да влезе един филм там, които българските продуценти и дистрибутор не могат да си разрешат за всеки един филм да отделят тези средства - това е връзката.
Кината преди 89-а не трябва да се идеализират. От съществуващите 3500 едвам 250 салона имат съответна техника и улеснения. След дигитализацията множеството по натурален път щяха да затворят поради огромните разноски за преоборудване. Вероятно страната е можела да резервира дребна част и да ги модернизира с парите от приватизираните. Така в тези салони е можело да има място за просвета. Култура, която на всички места по света не може да съществува без държавна дотация.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ