Проф. Пламен Павлов пред novini.bg: 9-ти май не е инструмент за хибридна война
Възможно ли е ние, българите, да не се разделяме на 9-ти май? Защо едни млади българи бяха издигнати да бранят Паметника на руската войска в София от поругаване, а други с дронове отново го боядисаха? Има ли късмет в миналото за нещо да се обединим? Питам университетския учител, известният историк проф. Пламен Павлов. Той е ръководител на фондация „ Васил Левски ”и ръководител на съдружие, кръг " Будител ", който издава едноименно списание.
Тази дата отбелязва капитулацията на нацистка Германия пред съдружниците във Втората международна война,
като България взе участие в заключителната фаза на страната на съюзническата коалиция. Това е исторически факт. Даваме десетки хиляди жертви. В резултат на руската окупация нашата нация понася доста ограничения. Затова мисля, че 9-ти май у нас би трябвало да е ден за размисъл. Не считам, че би трябвало да споделяме еуфорията, изключително когато сме в такава конюнктура на война. Но и не трябва и да се отхвърля този ден, тъй като поставя завършек на една невероятна човешка покруса в Европа и огромна част от света. Нека да напомня и че войната не приключва на 8-9 май, съгласно часовата разлика в Европа. Краят й идва е с капитулацията на Япония. Този факт не трябва да се не помни. Както и не е редно този ден да се трансформира в апотеоз на Сталиновия руски съюз. Никой не отхвърля жертвите, които руснаците дават в тази война, само че не трябва да се не помни, че въоръжените сили на Съединени американски щати, на Франция, на Полша идруги, също вземат участие интензивно в боевете. Трябва да се гледа по-комплексно и уравновесено на 9-ти май, а не напред с страстта.
Лично аз не мога да възприема Безсмъртните полкове, нито пък мощно прочувствените излияния. Един от най-хубавите познавачи на военната тематика у нас бе основателят на „ Фокус ” Красимир Узунов, съгласно мен, а той споделяше: „ Ако ние, българите, имаме потребност от сходна самодейност, то тя би трябвало да е обвързвана с войните за национално обединяване ”.
Нашите герои не са Сталин, Жуков и кой ли не. А българските ни генерали, офицери, бойци, които се биеха по бойните полета за освобождението на своите братя. Така че преместването на непознат опит, се прави за политическа приложимост и аз не мисля, че актуалната българска политическа просвета би трябвало да позволява сходно нещо.
Не считам, че през днешния ден българите поддържат експанзията на Русия по отношение на Украйна. Голяма част от публичното мнение е срещу войната. Но нашите политици мощно политизират историята с манипулативни цели. Народите на някогашната Съюз на съветските социалистически републики дадоха колосални жертви във ВСВ и това в огромна степен се дължи на имперската политика на Сталин и неговия режим. Войната стартира сред съдружниците Германия и Съветския съюз, които разделиха Полша. Не е редно това да се не помни. Светът от ден на ден осмисля обстоятелствата за самата война, Русия също го прави и доказателство са книгите на Виктор Суворов и други.
9-ти май не трябва да се употребява като инструмент за хибридна война. За мен това е недопустимо, само че виждам, че в България се прави.
Както към този момент споделих, без да отхвърляме жертвите на ВСВ, би трябвало да осмислим всичко останало.
Това че и през днешния ден младежи се опълчват едни на други пред паметника на Съветската войска демонстрира, че те са употребявани от политиците за користни цели. Политизацията на тематиката, конфликтите, не е добре да се преувеличават от медиите, което те доста обичат да вършат. Нужно е да помним, че България взе участие в тежки сражения в Германската войска, само че не беше приета за съвоюваща страна, в това число и от руската делегация. Тогава последните си извоюваха правото да имат три делегации, украинската и белоруската признават България, само че формалната руска – не.
Геополитиката би трябвало да се знае и проумява, макар някои нейни грозни закони, съгласно които Съюз на съветските социалистически републики окупира България, с цел да я притегли към своята орбита.
Днес е Денят на Европа и това е естественият прочит на този празник. Обединителните линии на този ден са, че е победена кафявата чума – фашизмът. Ние в никакъв случай не трябва да позволяваме появяването на нова такава. Да мислим!
Тази дата отбелязва капитулацията на нацистка Германия пред съдружниците във Втората международна война,
като България взе участие в заключителната фаза на страната на съюзническата коалиция. Това е исторически факт. Даваме десетки хиляди жертви. В резултат на руската окупация нашата нация понася доста ограничения. Затова мисля, че 9-ти май у нас би трябвало да е ден за размисъл. Не считам, че би трябвало да споделяме еуфорията, изключително когато сме в такава конюнктура на война. Но и не трябва и да се отхвърля този ден, тъй като поставя завършек на една невероятна човешка покруса в Европа и огромна част от света. Нека да напомня и че войната не приключва на 8-9 май, съгласно часовата разлика в Европа. Краят й идва е с капитулацията на Япония. Този факт не трябва да се не помни. Както и не е редно този ден да се трансформира в апотеоз на Сталиновия руски съюз. Никой не отхвърля жертвите, които руснаците дават в тази война, само че не трябва да се не помни, че въоръжените сили на Съединени американски щати, на Франция, на Полша идруги, също вземат участие интензивно в боевете. Трябва да се гледа по-комплексно и уравновесено на 9-ти май, а не напред с страстта.
Лично аз не мога да възприема Безсмъртните полкове, нито пък мощно прочувствените излияния. Един от най-хубавите познавачи на военната тематика у нас бе основателят на „ Фокус ” Красимир Узунов, съгласно мен, а той споделяше: „ Ако ние, българите, имаме потребност от сходна самодейност, то тя би трябвало да е обвързвана с войните за национално обединяване ”.
Нашите герои не са Сталин, Жуков и кой ли не. А българските ни генерали, офицери, бойци, които се биеха по бойните полета за освобождението на своите братя. Така че преместването на непознат опит, се прави за политическа приложимост и аз не мисля, че актуалната българска политическа просвета би трябвало да позволява сходно нещо.
Не считам, че през днешния ден българите поддържат експанзията на Русия по отношение на Украйна. Голяма част от публичното мнение е срещу войната. Но нашите политици мощно политизират историята с манипулативни цели. Народите на някогашната Съюз на съветските социалистически републики дадоха колосални жертви във ВСВ и това в огромна степен се дължи на имперската политика на Сталин и неговия режим. Войната стартира сред съдружниците Германия и Съветския съюз, които разделиха Полша. Не е редно това да се не помни. Светът от ден на ден осмисля обстоятелствата за самата война, Русия също го прави и доказателство са книгите на Виктор Суворов и други.
9-ти май не трябва да се употребява като инструмент за хибридна война. За мен това е недопустимо, само че виждам, че в България се прави.
Както към този момент споделих, без да отхвърляме жертвите на ВСВ, би трябвало да осмислим всичко останало.
Това че и през днешния ден младежи се опълчват едни на други пред паметника на Съветската войска демонстрира, че те са употребявани от политиците за користни цели. Политизацията на тематиката, конфликтите, не е добре да се преувеличават от медиите, което те доста обичат да вършат. Нужно е да помним, че България взе участие в тежки сражения в Германската войска, само че не беше приета за съвоюваща страна, в това число и от руската делегация. Тогава последните си извоюваха правото да имат три делегации, украинската и белоруската признават България, само че формалната руска – не.
Геополитиката би трябвало да се знае и проумява, макар някои нейни грозни закони, съгласно които Съюз на съветските социалистически републики окупира България, с цел да я притегли към своята орбита.
Днес е Денят на Европа и това е естественият прочит на този празник. Обединителните линии на този ден са, че е победена кафявата чума – фашизмът. Ние в никакъв случай не трябва да позволяваме появяването на нова такава. Да мислим!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ