Учени откриха как живот може да съществува на планета с вечен ден и вечна нощ
Възможно ли е живот да съществува на планета, чиято едната половина е непрекъснато изгаряна от своята звезда, а другата е потънала във безконечен мрак и лед? На пръв взор сходен свят наподобява изцяло негостолюбив, само че ново научно проучване демонстрира, че това може да не е по този начин.
Учени от Университета в Пенсилвания са открили, че характерни процеси навътре в сходни екзопланети могат да основат удобни условия за живот. Резултатите са оповестени в влиятелното списание Nature Communications и провокират сериозен интерес измежду астрономите.
Планета, където денят в никакъв случай не свършва
Изследването е фокусирано върху екзопланетата LHS 3844b , ситуирана на към 48,5 светлинни години от Земята.
Тя е малко по-голяма от нашата планета и обикаля към алено джудже – звездата LHS 3844. Особеното е, че планетата е приливно заключена. Това значи, че постоянно демонстрира една и съща страна към звездата си – сходно на метода, по който Луната постоянно е обърната с едната си страна към Земята.
Така едното полукълбо е в непрестанен ден, а другото в никакъв случай не вижда светлина.
Последиците са рискови:
дневната страна доближава температури сред 1000 и 2000 келвина;
нощната страна остава съвсем при безспорната нула.
На пръв взор сходна планета наподобява изцяло необитаема.
„ Само като се погледнат рисковите температури на дневната и нощната страна, човек може да заключи, че тези екзопланети са прекомерно сурови за живот. Но животът може да откри метод да се прояви “, споделя Дайсуке Ното, докторант в лабораторията Penn GEFLOW към Университета в Пенсилвания.
Ключът се крие под повърхността
Докато множеството досегашни проучвания се концентрират върху изискванията на повърхността, този екип насочва вниманието си към вътрешността на планетата.
Според учените точно мантията – дебелият пласт сред ядрото и кората – може да бъде решаваща за основаването на условия, подобаващи за живот.
За да ревизират теорията си, откривателите основават лабораторен модел на приливно заключена планета.
Те употребяват съд, цялостен с вискозен глицерол и специфични термохромни течни кристали, които трансформират цвета си при разнообразни температури. С помощта на четири термостата съумяват да възпроизведат голямата температурна разлика сред непрекъснато нагрятата и непрекъснато студената страна на сходен свят.
„ Планетарен пулс “, който разпределя топлината
Експериментите разкриват постоянен механизъм на циркулация навътре в планетата.
Горещ материал непрестанно се издига под осветената страна, придвижва се към тъмното полукълбо, където последователно се охлажда и потъва назад към дълбоките пластове.
След това цикълът стартира още веднъж.
Учените разказват този развой като самобитен „ планетарен пулс “ , който обезпечава непрекъснато преразпределение на топлината.
„ Това придвижване не е безредно като в земната тога. То е постепенно, стабилно и предвидимо. Донякъде скучно, само че в положителния смисъл “, изяснява Ното.
Геотермални оазиси измежду рисковия свят
Изследователите следят и периодически струи парещ материал, които се издигат от дълбочина.
За разлика от земните вулканични горещи точки, тези структури остават съвсем неподвижни и могат да основат местни области с по-умерени температури.
Според учените точно такива геотермални „ оазиси “ биха могли да обезпечат условия за живот, изключително в преходната зона сред безконечния ден и безконечната нощ.
Възможно е и магнитно поле
Откритието има още едно значимо значение.
Стабилната циркулация в мантията може да въздейства върху придвижването на течното ядро и да докара до образуването на магнитно поле.
Макар то евентуално да се разграничава от земното, сходна отбрана е от основно значение, защото защищава повърхността от мощното галактическо и звездно лъчение.
Повече евентуално обитаеми светове
Досега приливно заключените екзопланети постоянно бяха изключвани от листата на вероятните места за живот.
Новото проучване слага това разбиране под съществено подозрение.
Това е изключително значимо, тъй като точно сходни планети са измежду най-разпространените към алените джуджета - най-често срещания вид звезди в Млечния път.
Ако резултатите бъдат доказани и от бъдещи проучвания, броят на евентуално обитаемите светове във Вселената може да се окаже доста по-голям, в сравнение с учените допускаха до момента.
Екипът на лабораторията Penn GEFLOW към този момент възнамерява нови опити, с които да изследва и други геофизични процеси както на сходни екзопланети, по този начин и на самата Земя.
„ Планираме да разтеглим пробните си способи и да учим разнообразни планетарни системи в още по-широк подтекст “, споделя Дайсуке Ното.
Източник: Vesti.bg.
