Проф. Атанас Семов пред „Труд“: Българската демокрация унищожава българската нация
Възможно ли е да се върнем към Европа на Отечествата или това ще си остане единствено фантазия на Де Гол. Кои са най-големите закани пред Стария континент през днешния ден, каква ще е бъдещата роля на Франция и отмира ли ерата „ Меркел ”. Къде е България в действителната политика, за какво толкоз доста се краде у нас и кои оракулски думи на народопсихолога проф. Марко Семов са годни и през днешния ден. По тези въпроси беседваме с специалиста по интернационално право проф. Атанас Семов.
– Европа през днешния ден ври и кипи – какво става с имунната й система, професор Семов? Има ли вяра да се върнем към Европа на отечествата, както искаше Де Гол?
– Европейски Съюз ври и кипи от основаването си – още през 1954 година са предричали края му. Но Европейски Съюз се потвърди като поддръжник на страните. В Испания, Белгия, Обединеното Кралство или Италия отделянето на територии бе избегнато, тъй като Каталуня, Фламандска Белгия, Шотландия или Северна Италия повече от самостоятелност желаят да останат в Европейски Съюз. Европейски Съюз е най-силното постижение на политическата мисъл на човечеството. Но има смисъл и е вероятен единствено като „ Съюз на отечества ”! Другото – несъразмерната федерализация – е невероятно за Европа поамериканчване. Европа е земя на националната еднаквост и на националните страни. Изнасилването на европееца да се облече в пухкави федерални одежди провокира еврогняв, бюрократите му викат „ европесимизъм ”. Никой не вреди толкоз на европейската концепция, колкото европейската администрация! Но значимо е да се схваща и друго: Европейски Съюз не е „ татко на народите ”, нито „ шефовете у Брюксел ” – той има единствено предоставени пълномощия и е беззащитен пред нежеланието на страни, като нашата, да се развиват обикновено.
– Коя е най-голямата опасност за Европа?
– Непознаването на Турция и неразбирането на особеностите на Балканите. А то също се дължи на брюкселското чиновническо незнание. На лъскавото втренчване в нереални полезности и съвсем изгубените сетива за същинските рискове. Студентите ми в Париж предходната година ми споделиха: „ Спасете ни, господин професор от Балканите, на вас разчитаме – нашите политици не знаят защо става дума, единствено вие, новите страни в Европейски Съюз, познавате и Русия, и Турция… ” Но Европа не прочете (и даже не се опита) урока от големите изборни резултати на Льо Пен във Франция, на новите националисти в Австрия, Холандия, в Германия даже. Не желае да разбере какво им споделя Орбан в Унгария, а инерционно го класира като „ недемократ ”. Не изиска да разбере за какво най-старите демократи в Европа – англичаните – не имат вяра на Брюксел. Уроците на Втората международна война (и изключително на Първата, тръгнала точно от Сараево!) ми се виждат забравени, исконните граници сред християнството и исляма – разградени, а имунната система на Европа – унищожена от бюрократичен антибиотик.
– Германия изживява политическа рецесия, даже се приказва за завършек на „ Ерата Меркел ”. Какви са вашите упования?
– Нямам светли упования. Късната Меркел направи основни неточности, „ Всички сте добре пристигнали ” беше една от тях. Ранната Меркел – във валс със Саркози – дръпна доста мощно Европейски Съюз напред, те направиха вероятен Договора от Лисабон, който избави Европейски Съюз от дивотията с Конституцията за Европа. Но нейната роля в Европа от тук нататък ще зависи на първо място от новия френски сътрудник – Еманюел Макрон.
– Франция е другият „ мотор ” на Европейски Съюз. С обещаното от новия президент Макрон реформиране на Европейски Съюз, на фона на „ Брекзит ” и отслабването на Ангела Меркел, каква роля ще играе Франция отсега нататък?
– Решаваща! Не единствено поради проблемите на Германия, само че и поради основополагащото за триумфа на европейската концепция френско схващане за страната нация, Франция на Макрон има историческа роля. Ако волтерският разсъдък на Макрон се облече в наполеонска храброст, европейският план ще продължи да се надгражда – както се поставя на Европа, като майка на актуалната цивилизация. Но неизбежно – на няколко скорости. Те от дълго време са факт, разделянето следва да се задълбочи. Европейски Съюз в никакъв случай не е бил единно пространство – гърците са част от него към този момент 36 години, само че не станаха европейци, като холандците, да речем.
– И къде тогава е България в огромната политика? Имаме ли народен дух или стигаме единствено до патриотарското „ Българи-юнаци ”?
– „ Българи – юнаци ” през днешния ден в България са единствено учителите, които макар мизерията си, към момента отглеждат нацията. Юначеството в днешна България минава единствено през учебните заведения и читалищата – образованието би трябвало да стане стратегически парламентарен приоритет, познанието – съществена полезност, а насърчаването на образованата раждаемост – основна държавна политика. Само с насърчаване на интелекта на българина можем да се спасим от новото иго, в което към този момент стопански затънахме, а национално – приехме. Мигрантите ни са плебеи в западните пицарии, останалите тук – плебеи на мизерията и бездуховността. И всички дружно ставаме плебеи на неудържимата ислямизация и топуркаща след нея турцизация на Балканите. Затова и европейско геройство ще покажем, в случай че успеем в действителност да наложим Балканската тематика в Европа. Не единствено с ясна европейска поддръжка за присъединение на Македония и Сърбия, само че и с упоритото гледище за (най-сетне!) обща европейска защита, основата грижа на която явно ще бъде не границата сред Хелзинки и Осло, а точно тук, на нашата югоизточна граница.
– Ще се оправим ли с европредседателството?
– Не се колебая в способността ни да се оправяме в изключителни обстановки, каквато е изтегленото с 6 месеца по-рано председателство, и в инстинкта ни „ да не се излагаме пред чужденците ”. Не чакам неуспех на българското председателство, само че чакам удавяне в фукане за относителния му триумф. И преди последният млад българин да е тропнал куфарите си в Испания – още няколко години самозаблуждаване, че се развиваме добре.
– Кражбите и злоупотребата с власт обаче не стопират – за какво 28 години се въртим все в тази серпантина, от която няма излизане?
– Веднъж тъй като така наречен „ преход ” у нас бе умислен (от Юлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1987 година и Указ 56, подготвили основаването на частни компании и разграбването на държавното стопанство) и сбъднат като хищнически. Второ, тъй като нашият нрав е мощно благоразположен към „ кяр в мътна вода ” – ние сме народ, теоретичен да се избавя по единично, без боязън от Бога, за нас „ законът е врата в полето ”, а „ от татко и от страна се краде ”. Съчетано с изключителните български качества съобразителност, комбинативност и липса на непотребни терзания кое е „ редно ” и кое – не.
– По-добра ли е днешната страна от предходната, или не и за какво?
– За мен изводът е безапелационен и печален: не! Повече от половината от оживелите българи през днешния ден живеят по-зле в сравнение с преди 30 години. Интелигенцията ни е обезглавена (икономически и политически) и сритана под миндера, образованието е презряно най-долу в таблицата със заплатите – и с полезностите. Църквата (и преди 1989-а самодоволна и откъсната от хората) бе разсипана от необразован антикомунизъм. Бизнесът ни – въпреки всичко с някои изключения – разчита на корупция и/или дотации, в последно време и европейски. И най-много: политическата ни система е надълбоко недемократична. Дългогодишните операции на изборните резултати – с корпоративен избор, с преправени протоколи, с купени гласове – лиши българина от чувство за смисъл на изборите. Затова и участието в Европейски Съюз, вместо да докара – в случай че би трябвало и със мощен напън от Брюксел – до основаване на страна на реда и моженето, се трансформира в комбиниране от свободно пътешестване (предимно еднопосочно) и свободно нарушение на законите (вече в двете посоки, от горната страна надолу и обратно).
– А като прибавим и дългия и безкраен преход…
– Нашият преход бе сбъднат най-вече от посредствени или озлобени хора. Истински страдалите репресирани демократи доста бързо бяха смълчани, надвикани от измислени площадни герои, сетне от мутри, по-късно от купения „ хайлайф ” от Кобурга насетне. Истински способните водачи бяха усърдно изолирани – способни мениджъри, честни и работливи кметове, виновни интелектуалци – за новия модел те бяха неуместни. Крадливият се бои от можещия, физкултурният разсъдък мачка същинския. Затова българската народна власт унищожава българската нация. И е отговорна не демокрацията „ изобщо ”, а нашият модел. Цяла Източна Европа потегли по общ път, само че другите национални характери го извървяха по напълно друг метод. Затова толкоз надалеч пред нас към този момент са също някогашни социалистически страни като Словения, Чехия, Унгария. Дори Сърбия, още непомирисала Европейски Съюз, към този момент е по-добре от нас. Затова ни унищожава и демографската злополука: генетично наученият да се избавя поединично българин бързо откри самостоятелно избавление на открито, изгубил илюзиите от Орлов мост от 1990-а година.
– Вие от 20 години се занимавате с европейско право, за какво правист през днешния ден стана срамна специалност, а правосъдната система продължава да е неефективна?
– Професията на юриста не е срамна и не може да бъде. Всеки с проблем търси юрист и избавление в закона. Но всеки с власт търси малки врати в закона, с цел да се нахрани задълго. И преди 10-ти се крадеше – само че като присъединяване в „ тотото ”: с дребни суми, постоянно. Днес се краде като повдигане на щанги: кой колкото може едновременно. Власт се взима мъчно и за малко. Имане се лишава мъчно и след доста време. И правосъдната ни система не е неефективна – даже по европейските критерии. Но настойчиво налаганото от началото на „ прехода ” подстрекателство, че „ всички са корумпирани ”, слага почтения арбитър пред въпроса „ Че единствено аз ли съм наивник? ” Непрекъснатото бърборене за корупция доста способства за увеличението й.
– От много години говорите на нова радикална конституционна промяна. Хората обаче не го схващат това, нали все приказваме, че конституцията ни е една от най-демократичните?
– „ Една от най-демократичните ” е била Търновската конституция. Днешната българска конституция имитира народна власт – в нея няма никакви действителни механизми за разделяне на управляващите, безусловно никакъв механизъм за цивилен надзор, перверзно огромен брой депутати. Тази конституция вероятно би работила в някоя скандинавска страна, само че нашият народен нрав (а това е най-важният политически фактор) допуска оптимално ограничение на ролята на всички групови органи – груповата власт у нас ражда безнаказаност и безотговорност: от общинските препоръки до Народното събрание.
– Преди 6 години бяхте претендент за президент с девиз: „ Ще уволня Бойко Борисов ”. Сега по различен метод ли разсъждавате и по какъв начин виждате облика на премиера през днешния ден?
– С политика не се занимавам от октомври 2011 година Но мисленето си елементарно не трансформирам. „ Уволнението ” на Бойко Борисов стана факт през 2013 година Но Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи се постараха незабавно да го върнат на власт. Струва ми се – за дълго… Не желая да отхвърлям: в последната година България има несъмнени външнополитически достижения – и това е заслуга на премиера Борисов, само че все на фона на задълбочаваща се бедност вътре в страната. Затова не преставам да настоявам: значима е не личността, а моделът! Ако не сменим конституционния модел на страната – отиваме си.
– През януари се навършват 11 години от гибелта на татко ви проф. Марко Семов. Неговата книга „ Българска народопсихология ” е безусловно годна и през днешния ден. Кои негови разсъждения бихте повторили в този момент?
– „ Отнемете на политиците привилегиите – и едвам тогава ще се наложат можещите хора, а не некадърните кариеристи ”. И още една „ Търпението на българина го е избавило, то го и бастисва! ”
– До къде се простира историческият ни небосвод? Имаме ли път?
– Път имаме от 14 века, най-малко. И единствената ми разтуха – с изключение на тази, че към момента раждаме будни, въпреки и към този момент необразовани деца – е потвърдената дарба на българина да оцелява. Тревожи ме обаче, че към този момент не виждам признаци на воля за национално оцеляване, а единствено на самостоятелно. Че българският дух вместо към връх Вола духна към Испания. И че даже през страшното иго сме показвали воля за опозиция, през днешния ден демонстрираме опозиция против всякаква градивна воля.
– Малко преди да угасне преди 15 години Николай Хайтов споделя с татко ви Марко Семов: „ С кеф си отивам, не желая повече да виждам България такава ”. Дали в този момент би споделил същото?
– Сред днешните „ ВИП-ове ” – политически и медийни – към този момент няма площад за хора като Хайтов. Че вместо добра за живеене, България стана добра за овакантяване. Хайтов и баща ги няма от дълго време, само че задължението да спасим Отечеството остава – с цел да има смисъл, че ни има, сме длъжни да се опомним, да се върнем към корените си и да надигнем снага, като умен, надарен и жизнеспособен народ.
Нашият посетител
Проф. доктор Атанас Семов е началник на Магистърската стратегия по европейско право в СУ. От май 2004 година е Директор на Института по Европейско право и заместник-председател на Българската асоциация по интернационално право. Основател на Гражданския комитет за отбрана на АЕЦ “Козлодуй ” (2002 г.). През 2009 година е заместник-председател на Народното събрание. Вицепрезидент на Световния съвет на нуклеарните служащи и специалисти – Париж.
– Европа през днешния ден ври и кипи – какво става с имунната й система, професор Семов? Има ли вяра да се върнем към Европа на отечествата, както искаше Де Гол?
– Европейски Съюз ври и кипи от основаването си – още през 1954 година са предричали края му. Но Европейски Съюз се потвърди като поддръжник на страните. В Испания, Белгия, Обединеното Кралство или Италия отделянето на територии бе избегнато, тъй като Каталуня, Фламандска Белгия, Шотландия или Северна Италия повече от самостоятелност желаят да останат в Европейски Съюз. Европейски Съюз е най-силното постижение на политическата мисъл на човечеството. Но има смисъл и е вероятен единствено като „ Съюз на отечества ”! Другото – несъразмерната федерализация – е невероятно за Европа поамериканчване. Европа е земя на националната еднаквост и на националните страни. Изнасилването на европееца да се облече в пухкави федерални одежди провокира еврогняв, бюрократите му викат „ европесимизъм ”. Никой не вреди толкоз на европейската концепция, колкото европейската администрация! Но значимо е да се схваща и друго: Европейски Съюз не е „ татко на народите ”, нито „ шефовете у Брюксел ” – той има единствено предоставени пълномощия и е беззащитен пред нежеланието на страни, като нашата, да се развиват обикновено.
– Коя е най-голямата опасност за Европа?
– Непознаването на Турция и неразбирането на особеностите на Балканите. А то също се дължи на брюкселското чиновническо незнание. На лъскавото втренчване в нереални полезности и съвсем изгубените сетива за същинските рискове. Студентите ми в Париж предходната година ми споделиха: „ Спасете ни, господин професор от Балканите, на вас разчитаме – нашите политици не знаят защо става дума, единствено вие, новите страни в Европейски Съюз, познавате и Русия, и Турция… ” Но Европа не прочете (и даже не се опита) урока от големите изборни резултати на Льо Пен във Франция, на новите националисти в Австрия, Холандия, в Германия даже. Не желае да разбере какво им споделя Орбан в Унгария, а инерционно го класира като „ недемократ ”. Не изиска да разбере за какво най-старите демократи в Европа – англичаните – не имат вяра на Брюксел. Уроците на Втората международна война (и изключително на Първата, тръгнала точно от Сараево!) ми се виждат забравени, исконните граници сред християнството и исляма – разградени, а имунната система на Европа – унищожена от бюрократичен антибиотик.
– Германия изживява политическа рецесия, даже се приказва за завършек на „ Ерата Меркел ”. Какви са вашите упования?
– Нямам светли упования. Късната Меркел направи основни неточности, „ Всички сте добре пристигнали ” беше една от тях. Ранната Меркел – във валс със Саркози – дръпна доста мощно Европейски Съюз напред, те направиха вероятен Договора от Лисабон, който избави Европейски Съюз от дивотията с Конституцията за Европа. Но нейната роля в Европа от тук нататък ще зависи на първо място от новия френски сътрудник – Еманюел Макрон.
– Франция е другият „ мотор ” на Европейски Съюз. С обещаното от новия президент Макрон реформиране на Европейски Съюз, на фона на „ Брекзит ” и отслабването на Ангела Меркел, каква роля ще играе Франция отсега нататък?
– Решаваща! Не единствено поради проблемите на Германия, само че и поради основополагащото за триумфа на европейската концепция френско схващане за страната нация, Франция на Макрон има историческа роля. Ако волтерският разсъдък на Макрон се облече в наполеонска храброст, европейският план ще продължи да се надгражда – както се поставя на Европа, като майка на актуалната цивилизация. Но неизбежно – на няколко скорости. Те от дълго време са факт, разделянето следва да се задълбочи. Европейски Съюз в никакъв случай не е бил единно пространство – гърците са част от него към този момент 36 години, само че не станаха европейци, като холандците, да речем.
– И къде тогава е България в огромната политика? Имаме ли народен дух или стигаме единствено до патриотарското „ Българи-юнаци ”?
– „ Българи – юнаци ” през днешния ден в България са единствено учителите, които макар мизерията си, към момента отглеждат нацията. Юначеството в днешна България минава единствено през учебните заведения и читалищата – образованието би трябвало да стане стратегически парламентарен приоритет, познанието – съществена полезност, а насърчаването на образованата раждаемост – основна държавна политика. Само с насърчаване на интелекта на българина можем да се спасим от новото иго, в което към този момент стопански затънахме, а национално – приехме. Мигрантите ни са плебеи в западните пицарии, останалите тук – плебеи на мизерията и бездуховността. И всички дружно ставаме плебеи на неудържимата ислямизация и топуркаща след нея турцизация на Балканите. Затова и европейско геройство ще покажем, в случай че успеем в действителност да наложим Балканската тематика в Европа. Не единствено с ясна европейска поддръжка за присъединение на Македония и Сърбия, само че и с упоритото гледище за (най-сетне!) обща европейска защита, основата грижа на която явно ще бъде не границата сред Хелзинки и Осло, а точно тук, на нашата югоизточна граница.
– Ще се оправим ли с европредседателството?
– Не се колебая в способността ни да се оправяме в изключителни обстановки, каквато е изтегленото с 6 месеца по-рано председателство, и в инстинкта ни „ да не се излагаме пред чужденците ”. Не чакам неуспех на българското председателство, само че чакам удавяне в фукане за относителния му триумф. И преди последният млад българин да е тропнал куфарите си в Испания – още няколко години самозаблуждаване, че се развиваме добре.
– Кражбите и злоупотребата с власт обаче не стопират – за какво 28 години се въртим все в тази серпантина, от която няма излизане?
– Веднъж тъй като така наречен „ преход ” у нас бе умислен (от Юлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1987 година и Указ 56, подготвили основаването на частни компании и разграбването на държавното стопанство) и сбъднат като хищнически. Второ, тъй като нашият нрав е мощно благоразположен към „ кяр в мътна вода ” – ние сме народ, теоретичен да се избавя по единично, без боязън от Бога, за нас „ законът е врата в полето ”, а „ от татко и от страна се краде ”. Съчетано с изключителните български качества съобразителност, комбинативност и липса на непотребни терзания кое е „ редно ” и кое – не.
– По-добра ли е днешната страна от предходната, или не и за какво?
– За мен изводът е безапелационен и печален: не! Повече от половината от оживелите българи през днешния ден живеят по-зле в сравнение с преди 30 години. Интелигенцията ни е обезглавена (икономически и политически) и сритана под миндера, образованието е презряно най-долу в таблицата със заплатите – и с полезностите. Църквата (и преди 1989-а самодоволна и откъсната от хората) бе разсипана от необразован антикомунизъм. Бизнесът ни – въпреки всичко с някои изключения – разчита на корупция и/или дотации, в последно време и европейски. И най-много: политическата ни система е надълбоко недемократична. Дългогодишните операции на изборните резултати – с корпоративен избор, с преправени протоколи, с купени гласове – лиши българина от чувство за смисъл на изборите. Затова и участието в Европейски Съюз, вместо да докара – в случай че би трябвало и със мощен напън от Брюксел – до основаване на страна на реда и моженето, се трансформира в комбиниране от свободно пътешестване (предимно еднопосочно) и свободно нарушение на законите (вече в двете посоки, от горната страна надолу и обратно).
– А като прибавим и дългия и безкраен преход…
– Нашият преход бе сбъднат най-вече от посредствени или озлобени хора. Истински страдалите репресирани демократи доста бързо бяха смълчани, надвикани от измислени площадни герои, сетне от мутри, по-късно от купения „ хайлайф ” от Кобурга насетне. Истински способните водачи бяха усърдно изолирани – способни мениджъри, честни и работливи кметове, виновни интелектуалци – за новия модел те бяха неуместни. Крадливият се бои от можещия, физкултурният разсъдък мачка същинския. Затова българската народна власт унищожава българската нация. И е отговорна не демокрацията „ изобщо ”, а нашият модел. Цяла Източна Европа потегли по общ път, само че другите национални характери го извървяха по напълно друг метод. Затова толкоз надалеч пред нас към този момент са също някогашни социалистически страни като Словения, Чехия, Унгария. Дори Сърбия, още непомирисала Европейски Съюз, към този момент е по-добре от нас. Затова ни унищожава и демографската злополука: генетично наученият да се избавя поединично българин бързо откри самостоятелно избавление на открито, изгубил илюзиите от Орлов мост от 1990-а година.
– Вие от 20 години се занимавате с европейско право, за какво правист през днешния ден стана срамна специалност, а правосъдната система продължава да е неефективна?
– Професията на юриста не е срамна и не може да бъде. Всеки с проблем търси юрист и избавление в закона. Но всеки с власт търси малки врати в закона, с цел да се нахрани задълго. И преди 10-ти се крадеше – само че като присъединяване в „ тотото ”: с дребни суми, постоянно. Днес се краде като повдигане на щанги: кой колкото може едновременно. Власт се взима мъчно и за малко. Имане се лишава мъчно и след доста време. И правосъдната ни система не е неефективна – даже по европейските критерии. Но настойчиво налаганото от началото на „ прехода ” подстрекателство, че „ всички са корумпирани ”, слага почтения арбитър пред въпроса „ Че единствено аз ли съм наивник? ” Непрекъснатото бърборене за корупция доста способства за увеличението й.
– От много години говорите на нова радикална конституционна промяна. Хората обаче не го схващат това, нали все приказваме, че конституцията ни е една от най-демократичните?
– „ Една от най-демократичните ” е била Търновската конституция. Днешната българска конституция имитира народна власт – в нея няма никакви действителни механизми за разделяне на управляващите, безусловно никакъв механизъм за цивилен надзор, перверзно огромен брой депутати. Тази конституция вероятно би работила в някоя скандинавска страна, само че нашият народен нрав (а това е най-важният политически фактор) допуска оптимално ограничение на ролята на всички групови органи – груповата власт у нас ражда безнаказаност и безотговорност: от общинските препоръки до Народното събрание.
– Преди 6 години бяхте претендент за президент с девиз: „ Ще уволня Бойко Борисов ”. Сега по различен метод ли разсъждавате и по какъв начин виждате облика на премиера през днешния ден?
– С политика не се занимавам от октомври 2011 година Но мисленето си елементарно не трансформирам. „ Уволнението ” на Бойко Борисов стана факт през 2013 година Но Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи се постараха незабавно да го върнат на власт. Струва ми се – за дълго… Не желая да отхвърлям: в последната година България има несъмнени външнополитически достижения – и това е заслуга на премиера Борисов, само че все на фона на задълбочаваща се бедност вътре в страната. Затова не преставам да настоявам: значима е не личността, а моделът! Ако не сменим конституционния модел на страната – отиваме си.
– През януари се навършват 11 години от гибелта на татко ви проф. Марко Семов. Неговата книга „ Българска народопсихология ” е безусловно годна и през днешния ден. Кои негови разсъждения бихте повторили в този момент?
– „ Отнемете на политиците привилегиите – и едвам тогава ще се наложат можещите хора, а не некадърните кариеристи ”. И още една „ Търпението на българина го е избавило, то го и бастисва! ”
– До къде се простира историческият ни небосвод? Имаме ли път?
– Път имаме от 14 века, най-малко. И единствената ми разтуха – с изключение на тази, че към момента раждаме будни, въпреки и към този момент необразовани деца – е потвърдената дарба на българина да оцелява. Тревожи ме обаче, че към този момент не виждам признаци на воля за национално оцеляване, а единствено на самостоятелно. Че българският дух вместо към връх Вола духна към Испания. И че даже през страшното иго сме показвали воля за опозиция, през днешния ден демонстрираме опозиция против всякаква градивна воля.
– Малко преди да угасне преди 15 години Николай Хайтов споделя с татко ви Марко Семов: „ С кеф си отивам, не желая повече да виждам България такава ”. Дали в този момент би споделил същото?
– Сред днешните „ ВИП-ове ” – политически и медийни – към този момент няма площад за хора като Хайтов. Че вместо добра за живеене, България стана добра за овакантяване. Хайтов и баща ги няма от дълго време, само че задължението да спасим Отечеството остава – с цел да има смисъл, че ни има, сме длъжни да се опомним, да се върнем към корените си и да надигнем снага, като умен, надарен и жизнеспособен народ.
Нашият посетител
Проф. доктор Атанас Семов е началник на Магистърската стратегия по европейско право в СУ. От май 2004 година е Директор на Института по Европейско право и заместник-председател на Българската асоциация по интернационално право. Основател на Гражданския комитет за отбрана на АЕЦ “Козлодуй ” (2002 г.). През 2009 година е заместник-председател на Народното събрание. Вицепрезидент на Световния съвет на нуклеарните служащи и специалисти – Париж.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ