Москва създава нова международна геометрия
Възможно ли е да се сътвори някаква специфична форма на съюз сред Русия, Китай и Иран? Фактът, че сходна концепция най-малко се разисква, стана ясно публично от представител на съветското външно министерство. Как би могла да наподобява сходна настройка, какъв брой преференциална би била тя за Москва, апропо, и какъв брой постоянна би се оказала?
Руската федерация излезе с друга забавна дипломатическа и геометрична самодейност. Михаил Улянов, непрекъснат представител на Руската федерация към интернационалните организации във Виена, приказва за образуването на нов триъгълник в интернационалните връзки. „ Постоянните задачи на Китай, Иран и Русия организираха продуктивни тристранни съвещания по въпроси от съвместен интерес. Не наподобява ли това като нов триъгълник в многостранната дипломация – Китай, Иран и Русия? “, сподели дипломатът.
И на пръв взор процесът е освен логически, само че и необратим. Москва, Пекин и Техеран поддържат близки връзки между тях и по множеството въпроси (от опълчването на американската надмощие в света до нуждата от възобновяване на реда в Афганистан) интензивно си сътрудничат освен на думи, само че и на каузи. Колко евентуално обаче е прекосяването на това съдействие към триъгълен формат?
Конкретен интерес
Ако вземем съответните върхове, то Иран, несъмнено, е най-заинтересован от основаването на подобен триъгълник. След като подписа „ договорката на века “ с Китай през 2020 година (по силата на която Иран ще получи съвсем 400 милиарда $ вложения от Китай в подмяна на неговия нефт и други форми на приятелство), Техеран съумя да направи съществено нарушаване на режима на западните наказания.
Иранците обаче не желаят да зависят прекалено много от Китай и също имат намерение да добавят търговско-икономическия покрив с боен и политически. Ето за какво аятоласите са заинтригувани от по-близки връзки с Русия. А също – в по-тясното замесване на Москва и Пекин в решаването на иранските проблеми. Свързването на китайския потенциал с съветския в същата Сирия ще ускори съществено позициите на Иран в тази страна (което е от основно значение за гарантиране на сигурността на Ислямската република).
Москва също е заинтригувана от усилване на съдействието.
„ Преди това Русия предпочиташе двустранните връзки с разнообразни страни, изграждайки ги на дълготрайна основа, само че консолидираната групова борба на НАТО с нея промени разпоредбите на играта. Сега Русия смени тактиката, построява блокове “, изяснява Алексей Мухин, шеф на Центъра за политическа информация.
Руски публични лица са споделили повече от един път или два пъти на интернационалните и вътрешни платформи, че виждат сегашния си конфликт със Запада като част от световна антиколониална битка. Това значи, че те приветстват включването в тази борба на всички, които също не харесват актуалния западен неоколониализъм и по този начин наречения международен ред, открит от американците.
В същото време обаче Москва не желае да сътвори у приятелите си от арабския свят усещане, че е влезнала във боен блок с Иран против неговите районни (тоест. арабски) съперници.
Тази теза беше доста интензивно популяризирана от западните и следените от тях арабски медии на фона на дейностите на Русия в Сирия. Москва трябваше да постави обилни старания, с цел да изясни своя принцип „ ние сме другари с тези, които са другари с нас – и не сме другари с едни от нашите сътрудници против други “ на сътрудниците от арабските монархии в Персийския залив.
Но с Китай не всичко е толкоз просто. От една страна, Пекин би трябвало да има интерес да взе участие в този развой ръка за ръка с други суверенни играчи.
„ Китай самичък няма да може да устои на НАТО, а Китай, както се споделя, е идващият в тази световна борба. Ситуативно КНР към този момент се сближава с Русия във военно отношение “, продължава Алексей Мухин. „ Но в това време Китай е слабото звено в тази идея, защото китайското управление по всевъзможен метод се пробва да избегне спор със Запада, даже с цената на загуба на репутацията на световен състезател. Прекалено внимателната позиция на Китай въодушевява Съединени американски щати и Англия да играят все по-твърдо “, добавя специалистът.
Досега Си Цзинпин (въпреки другите апели от вътрешната страна и отвън) не е реагирал изключително на тази неотстъпчивост. Китайските елити обаче виждат Русия и Иран като перспективни, само че в това време прекомерно смели сътрудници, които влязоха във към този момент открит спор със Запада. И Пекин не е подготвен да се солидаризира с тях в границите на някакви антизападни съюзи (а триъгълникът ще се смята за подобен в света).
Триъгълникът става...
Ето за какво триъгълният формат към момента не се преглежда от страните като нещо като приоритет. Нещо, без което не можете да живеете сега.
„ Триъгълникът е най-солидната геометрична фигура, само че в границите на интернационалните връзки човек не би трябвало да се поддава на тази магия на облиците. Говоренето за нов формат на връзките в границите на триъгълника Русия-Китай-Иран е красиво, само че ненапълно непрактично “, изяснява специалистът от РИИС Елена Супонина. „ Да, доближаването на тези страни остава. Да, политическите възгледи съвсем изцяло съответстват. Но по този начин или другояче всички върхове ще дадат приоритет както на двустранните връзки, по този начин и на многостранните - в по-широки формати. Като ШОС (където КНР и РФ играят съществена роля и където Иран в този момент влезе след 15 години тествания, свързани с подаването на молба и разискването на този въпрос), както и БРИКС, към която в този момент се стреми Техеран “, добавя тя.
Ако приказваме за бъдещето (например, когато китайците схванат, че няма да е допустимо да избягат от борбата, че „ няма къде другаде да се отдръпват - Пекин е обратно “), тогава триъгълникът може да се оформи. И незабавно да се трансформира в нещо ново, по-ефективно. Наистина, в границите на концепцията за многополюсен свят (където Русия се стреми) и равнището на съдействие, което Москва желае да получи, триъгълникът е просто нестабилна фигура.
Да, триъгълниците съществуват и се развиват сполучливо. „ Триъгълниците се опълчват на триъгълници: АУКУС в Тихия океан, Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз в Атлантическия океан. Така че това е естествена процедура “, споделя Алексей Мухин. Най-успешните образци обаче са свързани с груповото решение на някои районни проблеми, свързани с трите съответни страни (например японско-южнокорейско-американско съдействие за въздържане на Северна Корея или прословутия АУКУС за въздържане на Китай).
Русия, Китай и Иран имат два значими районни аспекта, в които могат и би трябвало да си сътрудничат – Афганистан и централноазиатското пространство (което би трябвало да е светско и стабилно). Предложената идея за триъгълника обаче към момента е фокусирана върху решаването на световни проблеми.
И в този случай може да има триумф в обстановка, в която върховете ѝ са три суперсили или две и половина суперсили (където трета страна, прекомерно мощна за статута на районна мощ и прекомерно слаба за статута на суперсила, би ги балансирала). Тогава системата е постоянна. Ако обаче районните сили се обединят за решение на световни проблеми, триъгълникът неизбежно ще се разшири заради прибавянето на други амбициозни „ върхове “ от районните играчи.
„ Идеята за триъгълниците в международната политика беше показана в края на 90-те години от Евгений Примаков, някогашен министър-председател и външен министър на Русия. Но неговата концепция за съдействие сред Руската федерация, Индия и Китай се трансформира през нулевите години в по-широко и многостранно съдействие в границите на БРИКС “, изяснява Елена Супонина. Всъщност самият Михаил Улянов споделя, че триъгълникът Русия-Китай-Иран може да се разшири доста елементарно, тъй като доста страни са за многополюсността на интернационалната сцена.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Руската федерация излезе с друга забавна дипломатическа и геометрична самодейност. Михаил Улянов, непрекъснат представител на Руската федерация към интернационалните организации във Виена, приказва за образуването на нов триъгълник в интернационалните връзки. „ Постоянните задачи на Китай, Иран и Русия организираха продуктивни тристранни съвещания по въпроси от съвместен интерес. Не наподобява ли това като нов триъгълник в многостранната дипломация – Китай, Иран и Русия? “, сподели дипломатът.
И на пръв взор процесът е освен логически, само че и необратим. Москва, Пекин и Техеран поддържат близки връзки между тях и по множеството въпроси (от опълчването на американската надмощие в света до нуждата от възобновяване на реда в Афганистан) интензивно си сътрудничат освен на думи, само че и на каузи. Колко евентуално обаче е прекосяването на това съдействие към триъгълен формат?
Конкретен интерес
Ако вземем съответните върхове, то Иран, несъмнено, е най-заинтересован от основаването на подобен триъгълник. След като подписа „ договорката на века “ с Китай през 2020 година (по силата на която Иран ще получи съвсем 400 милиарда $ вложения от Китай в подмяна на неговия нефт и други форми на приятелство), Техеран съумя да направи съществено нарушаване на режима на западните наказания.
Иранците обаче не желаят да зависят прекалено много от Китай и също имат намерение да добавят търговско-икономическия покрив с боен и политически. Ето за какво аятоласите са заинтригувани от по-близки връзки с Русия. А също – в по-тясното замесване на Москва и Пекин в решаването на иранските проблеми. Свързването на китайския потенциал с съветския в същата Сирия ще ускори съществено позициите на Иран в тази страна (което е от основно значение за гарантиране на сигурността на Ислямската република).
Москва също е заинтригувана от усилване на съдействието.
„ Преди това Русия предпочиташе двустранните връзки с разнообразни страни, изграждайки ги на дълготрайна основа, само че консолидираната групова борба на НАТО с нея промени разпоредбите на играта. Сега Русия смени тактиката, построява блокове “, изяснява Алексей Мухин, шеф на Центъра за политическа информация.
Руски публични лица са споделили повече от един път или два пъти на интернационалните и вътрешни платформи, че виждат сегашния си конфликт със Запада като част от световна антиколониална битка. Това значи, че те приветстват включването в тази борба на всички, които също не харесват актуалния западен неоколониализъм и по този начин наречения международен ред, открит от американците.
В същото време обаче Москва не желае да сътвори у приятелите си от арабския свят усещане, че е влезнала във боен блок с Иран против неговите районни (тоест. арабски) съперници.
Тази теза беше доста интензивно популяризирана от западните и следените от тях арабски медии на фона на дейностите на Русия в Сирия. Москва трябваше да постави обилни старания, с цел да изясни своя принцип „ ние сме другари с тези, които са другари с нас – и не сме другари с едни от нашите сътрудници против други “ на сътрудниците от арабските монархии в Персийския залив.
Но с Китай не всичко е толкоз просто. От една страна, Пекин би трябвало да има интерес да взе участие в този развой ръка за ръка с други суверенни играчи.
„ Китай самичък няма да може да устои на НАТО, а Китай, както се споделя, е идващият в тази световна борба. Ситуативно КНР към този момент се сближава с Русия във военно отношение “, продължава Алексей Мухин. „ Но в това време Китай е слабото звено в тази идея, защото китайското управление по всевъзможен метод се пробва да избегне спор със Запада, даже с цената на загуба на репутацията на световен състезател. Прекалено внимателната позиция на Китай въодушевява Съединени американски щати и Англия да играят все по-твърдо “, добавя специалистът.
Досега Си Цзинпин (въпреки другите апели от вътрешната страна и отвън) не е реагирал изключително на тази неотстъпчивост. Китайските елити обаче виждат Русия и Иран като перспективни, само че в това време прекомерно смели сътрудници, които влязоха във към този момент открит спор със Запада. И Пекин не е подготвен да се солидаризира с тях в границите на някакви антизападни съюзи (а триъгълникът ще се смята за подобен в света).
Триъгълникът става...
Ето за какво триъгълният формат към момента не се преглежда от страните като нещо като приоритет. Нещо, без което не можете да живеете сега.
„ Триъгълникът е най-солидната геометрична фигура, само че в границите на интернационалните връзки човек не би трябвало да се поддава на тази магия на облиците. Говоренето за нов формат на връзките в границите на триъгълника Русия-Китай-Иран е красиво, само че ненапълно непрактично “, изяснява специалистът от РИИС Елена Супонина. „ Да, доближаването на тези страни остава. Да, политическите възгледи съвсем изцяло съответстват. Но по този начин или другояче всички върхове ще дадат приоритет както на двустранните връзки, по този начин и на многостранните - в по-широки формати. Като ШОС (където КНР и РФ играят съществена роля и където Иран в този момент влезе след 15 години тествания, свързани с подаването на молба и разискването на този въпрос), както и БРИКС, към която в този момент се стреми Техеран “, добавя тя.
Ако приказваме за бъдещето (например, когато китайците схванат, че няма да е допустимо да избягат от борбата, че „ няма къде другаде да се отдръпват - Пекин е обратно “), тогава триъгълникът може да се оформи. И незабавно да се трансформира в нещо ново, по-ефективно. Наистина, в границите на концепцията за многополюсен свят (където Русия се стреми) и равнището на съдействие, което Москва желае да получи, триъгълникът е просто нестабилна фигура.
Да, триъгълниците съществуват и се развиват сполучливо. „ Триъгълниците се опълчват на триъгълници: АУКУС в Тихия океан, Съединени американски щати, Англия, Европейски Съюз в Атлантическия океан. Така че това е естествена процедура “, споделя Алексей Мухин. Най-успешните образци обаче са свързани с груповото решение на някои районни проблеми, свързани с трите съответни страни (например японско-южнокорейско-американско съдействие за въздържане на Северна Корея или прословутия АУКУС за въздържане на Китай).
Русия, Китай и Иран имат два значими районни аспекта, в които могат и би трябвало да си сътрудничат – Афганистан и централноазиатското пространство (което би трябвало да е светско и стабилно). Предложената идея за триъгълника обаче към момента е фокусирана върху решаването на световни проблеми.
И в този случай може да има триумф в обстановка, в която върховете ѝ са три суперсили или две и половина суперсили (където трета страна, прекомерно мощна за статута на районна мощ и прекомерно слаба за статута на суперсила, би ги балансирала). Тогава системата е постоянна. Ако обаче районните сили се обединят за решение на световни проблеми, триъгълникът неизбежно ще се разшири заради прибавянето на други амбициозни „ върхове “ от районните играчи.
„ Идеята за триъгълниците в международната политика беше показана в края на 90-те години от Евгений Примаков, някогашен министър-председател и външен министър на Русия. Но неговата концепция за съдействие сред Руската федерация, Индия и Китай се трансформира през нулевите години в по-широко и многостранно съдействие в границите на БРИКС “, изяснява Елена Супонина. Всъщност самият Михаил Улянов споделя, че триъгълникът Русия-Китай-Иран може да се разшири доста елементарно, тъй като доста страни са за многополюсността на интернационалната сцена.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ