Как Русия, Иран и КНР да са приятели срещу САЩ?
Възможно ли е да се сътвори нов световен геополитически съюз, предопределен особено да се опълчва на Съединени американски щати? Вече се срещат прогнози, че в подобен съюз може да се трансформира оста Москва-Пекин-Техеран. Спорът по тази тематика беше подхранван от началото на визитата на президента на Иран в Китай. Нужен ли е подобен съюз на тримата участници и изключително на Русия?
Още преди началото на съветската СВО в Украйна американски специалисти предизвестиха администрацията на Байдън, че би трябвало да избере с кого да влезе в спор: с Русия или с Китай. Те предизвестиха, че спор на два фронта би бил в случай че не съдбовен, то най-малко доста безценен за Съединени американски щати. Включително и тъй като това ще докара до доближаване сред Русия и Китай на антиамериканска основа – в последна сметка и двете сили няма да имат различен избор.
Всъщност тъкмо това се случи – през миналата година руско-китайските връзки доближиха кардинално ново равнище. И от позиция на политическата изразителност, и от позиция на стопанската система. Въпреки опасенията на китайските компании да попаднат под глобите на Съединени американски щати и отдръпването на част от съдействието в сиви схеми, търговията през 2022 година се е нараснала с 30%.
Проблемът на Вашингтон обаче е, че рискува ескалация даже не на два, а на три фронта. Сега Съединени американски щати са в спор освен с Русия и Китай (заради систематичния курс на Вашингтон за въздържане на КНР), само че и с Иран. Шансовете за стабилизиране на връзките сред Съединени американски щати и Иран посредством нуклеарна договорка са минимални, а Иран, съгласно западните източници, интензивно върви към основаването на нуклеарно оръжие. Това придвижване, съчетано с вътрешна неустойчивост (причинена, апропо, от санкциите), както и редица спорове на иранската граница, може да докара до директна война сред Съединени американски щати и Ислямската република.
Троен съюз?
И не е изненадващо, че Иран, Китай и Русия, на фона на всеобщото отменяне на американската политика и осъзнаването на неизбежността от по-нататъшна ескалация на връзките със Съединени американски щати, започнаха да се сближават между тях. И по този начин, от 14 февруари иранският президент Ибрахим Раиси е на посещаване в Китай.
„ Това посещаване е изключително значимо на фона на влошените връзки сред Китай и Съединени американски щати и дългогодишните неприятни връзки сред Съединени американски щати и Иран. И двете страни са обединени от отхвърлянето на американската надмощие на интернационалната сцена, с която светът към този момент се сбогува. И двете страни също по този начин показват своето опълчване на американците да употребяват санкционния напън като политическо и икономическо оръжие. Следователно съдействието сред Иран и Китай е всеобхватно, както се вижда от дълготрайното съглашение сред Иран и Китай, подписано в Техеран през март 2021 година На съвсем 20 страници написа, че Китай и Иран ще си сътрудничат във всички области, в това число и във военната ", изяснява Елена Супонина, специалист в Руския съвет по интернационалните въпроси.
Иранските специалисти означават, че на среща с Ибрахим Раиси Си Цзинпин е оповестил „ поддръжката на Китай за териториалната целокупност и неделимостта на Иран “. И прибавят, че преди в двустранните връзки не е имало такива " поддържа ".
„ Колкото по-безскрупулни работи Америка, толкоз по-близо би трябвало да се приближат тези, които търсят непоклатимост и развиване и различни пътища към разцвет “, споделя немският “Франкфуртер Цайтунг ”, представен от китайски държавни канали.
Очаква се другарят Си да посети Москва напролет. Най-вероятно те ще обсъдят стопанската система, СВО, а също и, евентуално, военно-техническото съдействие. И поради най-тясното съдействие сред всички ъгли на руско-китайско-иранския триъгълник, специалистите още веднъж започнаха да приказват за опцията този триъгълник да се трансформира в ос Москва-Пекин-Техеран. Ос на условна опозиция на американците. Това, което се случва в този момент, е основата на тази ос.
Освен това не става дума безусловно за някакъв фиктивен съюз с някакви гаранции за защита и ясни задължения – задоволителна е най-тясната съгласуваност. „ Основните съперници на Америка не са съдружници в обичайния смисъл на думата, само че в случай че работят в унисон, те ще се трансфорат в суперсила, чиято мощност ще надвиши взаимните им военни качества “, написа “Блумбърг ” още през 2022 година „ Никога до момента Съединените щати не са били изправени пред такава вероятност за краткотрайна военна борба в няколко обособени театъра на война. “
Партньори без отговорности
Теоретично има вероятности за такава ос. Самата опция за появяването ѝ към този момент ще възпира Америка от всевъзможни неочаквани стъпки против трите сили по едно и също време, само че образуването ѝ към момента е малко евентуално. Дори във формат „ унисонна дипломация “.
Първо, тъй като най-малко две от трите сили - Иран и Китай - не са подготвени да се обвържат с официални отговорности, които нарушават свободата на маневриране. Дори Иран, който сякаш, в този момент има огромна потребност от съдружници и вложители.
„ Да, Иран в действителност се нуждае от Китай. Що се отнася до оста, иранските прагматици схващат доколко Москва и Пекин ще им сътрудничат. Те нямат илюзии по отношение на силата на тези съюзи, само че в това време са наясно, че позицията им не им разрешава да разпиляват каквито и да било благоприятни условия. А Китай е чудесна опция както за заобикаляне на глобите (които надали ще бъдат свалени от Иран в близко бъдеще), по този начин и за приемане на вложения “, изяснява интернационалният публицист Абас Джума. „ Когато в Иран приказват за някакви оси, те имат поради единствено една ос – това е оста на съпротивата, която се оглавява от Иран и включва сирийците, “Хизбулла ”, Хамас, хуситите и така нататък Те не виждат други оси там ”, изяснява специалистът.
Дори тази ос, образувана по екзистенциален въпрос за Иран и в действителност върху ирански средства, към този момент не се смята за надеждна, също и тъй като някои от нейните представители са изтощени от иранците, а някои са изплатени от саудитците. Какво можем да приказваме за другите аксиални структури?
Освен това и трите страни интензивно си сътрудничат освен между тях, само че и с съперниците си. „ Същият Китай развива връзки с тези страни, които са намерено враждебни към Иран. И по този начин, през декември 2022 година другарят Си посети Саудитска Арабия. И в случай че съпоставим търговията на Китай с Иран и Саудитска Арабия, то с последната тя е съвсем пет пъти повече (16 милиарда против 80 милиарда долара). Отчасти тъй като саудитците имат повече благоприятни условия за вложения и по-малко бариери от наказания “, споделя Елена Супонина.
Русия също диверсифицира връзките. Да, във връзка с Китай опциите за диверсификация са лимитирани от Индия и частично от Виетнам (други врагове на Китай, като Япония, се оказаха в листата на съперниците на Русия по украинския въпрос), само че във връзка с Иран, има доста повече благоприятни условия. Да, Русия интензивно оказа помощ на Иран в Сирия, само че дейностите ѝ също не могат да се смятат в Техеран за изцяло съюзнически. „ В Сирия имаше ясна ос Москва-Техеран, в това число против Турция, която воюваше там против Башар Асад. Тогава Москва докара сирийци и турци в Москва, след което стартира да ги сдобрява. Иранците подходиха към това доста внимателно “, споделя неизвестен съветски експерт по Иран.. И това е в допълнение към интензивно разрастващите се връзки сред Москва и същите монархии от Персийския залив.
В тази обстановка всяко основаване даже на „ единна ос ” може да докара не толкоз до умножаване на опциите, по отношение на излишно изостряне на връзките с други страни. За Китай това ще значи изостряне на връзките със Съединени американски щати (не е загадка, че в този момент Пекин по всевъзможен метод се пробва да избегне усилване на борбата с Вашингтон), а за Иран и Русия, преди всичко, с Турция.
Да, Анкара от дълго време се пробва да построи връзки с Техеран и Москва, да сътвори собствен незападен външнополитически курс. Тя се опита да откри връзка с Китай, приближи се до него - по-специално посредством основаването на Транскаспийския кулоар и насърчаването на неговата инфраструктура в Централна Азия. Сега обаче, след опустошителното земетресение, целите на Турция може да се трансформират.
„ Анкара ще бъде заета с въпроси за възобновяване и нормализиране на икономическата обстановка. Основните мисли са свързани с вътрешни проблеми. И затова Турция става все по-заинтересована от подсилване на връзките със Запада, което може да помогне за възобновяване на страната - което значи, че тя ще бъде внимателна от взаимоотношенията с други сътрудниците ”, изяснява ръководителят на отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РАН, професор в Дипломатическата академия на Министерство на външните работи на Руската федерация Владимир Аватков.
Така че към момента няма ос. „ За основаването на алианс или някакъв пълностоен съюз (в който с изключение на тези две страни ще бъде и Русия, която е в положителни връзки и с двете), не може да става и дума. По-скоро приказваме за съдействие въз основата на ползи и координирани дейности на интернационалната сцена в границите на съществуващи организации и съглашения.
Така през септември 2022 година Иран най-сетне формализира участието си в ШОС. Страните развиват връзки, макар недоволството от Вашингтон и това евентуално е задоволително към този момент “, обобщава Елена Супонина.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Още преди началото на съветската СВО в Украйна американски специалисти предизвестиха администрацията на Байдън, че би трябвало да избере с кого да влезе в спор: с Русия или с Китай. Те предизвестиха, че спор на два фронта би бил в случай че не съдбовен, то най-малко доста безценен за Съединени американски щати. Включително и тъй като това ще докара до доближаване сред Русия и Китай на антиамериканска основа – в последна сметка и двете сили няма да имат различен избор.
Всъщност тъкмо това се случи – през миналата година руско-китайските връзки доближиха кардинално ново равнище. И от позиция на политическата изразителност, и от позиция на стопанската система. Въпреки опасенията на китайските компании да попаднат под глобите на Съединени американски щати и отдръпването на част от съдействието в сиви схеми, търговията през 2022 година се е нараснала с 30%.
Проблемът на Вашингтон обаче е, че рискува ескалация даже не на два, а на три фронта. Сега Съединени американски щати са в спор освен с Русия и Китай (заради систематичния курс на Вашингтон за въздържане на КНР), само че и с Иран. Шансовете за стабилизиране на връзките сред Съединени американски щати и Иран посредством нуклеарна договорка са минимални, а Иран, съгласно западните източници, интензивно върви към основаването на нуклеарно оръжие. Това придвижване, съчетано с вътрешна неустойчивост (причинена, апропо, от санкциите), както и редица спорове на иранската граница, може да докара до директна война сред Съединени американски щати и Ислямската република.
Троен съюз?
И не е изненадващо, че Иран, Китай и Русия, на фона на всеобщото отменяне на американската политика и осъзнаването на неизбежността от по-нататъшна ескалация на връзките със Съединени американски щати, започнаха да се сближават между тях. И по този начин, от 14 февруари иранският президент Ибрахим Раиси е на посещаване в Китай.
„ Това посещаване е изключително значимо на фона на влошените връзки сред Китай и Съединени американски щати и дългогодишните неприятни връзки сред Съединени американски щати и Иран. И двете страни са обединени от отхвърлянето на американската надмощие на интернационалната сцена, с която светът към този момент се сбогува. И двете страни също по този начин показват своето опълчване на американците да употребяват санкционния напън като политическо и икономическо оръжие. Следователно съдействието сред Иран и Китай е всеобхватно, както се вижда от дълготрайното съглашение сред Иран и Китай, подписано в Техеран през март 2021 година На съвсем 20 страници написа, че Китай и Иран ще си сътрудничат във всички области, в това число и във военната ", изяснява Елена Супонина, специалист в Руския съвет по интернационалните въпроси.
Иранските специалисти означават, че на среща с Ибрахим Раиси Си Цзинпин е оповестил „ поддръжката на Китай за териториалната целокупност и неделимостта на Иран “. И прибавят, че преди в двустранните връзки не е имало такива " поддържа ".
„ Колкото по-безскрупулни работи Америка, толкоз по-близо би трябвало да се приближат тези, които търсят непоклатимост и развиване и различни пътища към разцвет “, споделя немският “Франкфуртер Цайтунг ”, представен от китайски държавни канали.
Очаква се другарят Си да посети Москва напролет. Най-вероятно те ще обсъдят стопанската система, СВО, а също и, евентуално, военно-техническото съдействие. И поради най-тясното съдействие сред всички ъгли на руско-китайско-иранския триъгълник, специалистите още веднъж започнаха да приказват за опцията този триъгълник да се трансформира в ос Москва-Пекин-Техеран. Ос на условна опозиция на американците. Това, което се случва в този момент, е основата на тази ос.
Освен това не става дума безусловно за някакъв фиктивен съюз с някакви гаранции за защита и ясни задължения – задоволителна е най-тясната съгласуваност. „ Основните съперници на Америка не са съдружници в обичайния смисъл на думата, само че в случай че работят в унисон, те ще се трансфорат в суперсила, чиято мощност ще надвиши взаимните им военни качества “, написа “Блумбърг ” още през 2022 година „ Никога до момента Съединените щати не са били изправени пред такава вероятност за краткотрайна военна борба в няколко обособени театъра на война. “
Партньори без отговорности
Теоретично има вероятности за такава ос. Самата опция за появяването ѝ към този момент ще възпира Америка от всевъзможни неочаквани стъпки против трите сили по едно и също време, само че образуването ѝ към момента е малко евентуално. Дори във формат „ унисонна дипломация “.
Първо, тъй като най-малко две от трите сили - Иран и Китай - не са подготвени да се обвържат с официални отговорности, които нарушават свободата на маневриране. Дори Иран, който сякаш, в този момент има огромна потребност от съдружници и вложители.
„ Да, Иран в действителност се нуждае от Китай. Що се отнася до оста, иранските прагматици схващат доколко Москва и Пекин ще им сътрудничат. Те нямат илюзии по отношение на силата на тези съюзи, само че в това време са наясно, че позицията им не им разрешава да разпиляват каквито и да било благоприятни условия. А Китай е чудесна опция както за заобикаляне на глобите (които надали ще бъдат свалени от Иран в близко бъдеще), по този начин и за приемане на вложения “, изяснява интернационалният публицист Абас Джума. „ Когато в Иран приказват за някакви оси, те имат поради единствено една ос – това е оста на съпротивата, която се оглавява от Иран и включва сирийците, “Хизбулла ”, Хамас, хуситите и така нататък Те не виждат други оси там ”, изяснява специалистът.
Дори тази ос, образувана по екзистенциален въпрос за Иран и в действителност върху ирански средства, към този момент не се смята за надеждна, също и тъй като някои от нейните представители са изтощени от иранците, а някои са изплатени от саудитците. Какво можем да приказваме за другите аксиални структури?
Освен това и трите страни интензивно си сътрудничат освен между тях, само че и с съперниците си. „ Същият Китай развива връзки с тези страни, които са намерено враждебни към Иран. И по този начин, през декември 2022 година другарят Си посети Саудитска Арабия. И в случай че съпоставим търговията на Китай с Иран и Саудитска Арабия, то с последната тя е съвсем пет пъти повече (16 милиарда против 80 милиарда долара). Отчасти тъй като саудитците имат повече благоприятни условия за вложения и по-малко бариери от наказания “, споделя Елена Супонина.
Русия също диверсифицира връзките. Да, във връзка с Китай опциите за диверсификация са лимитирани от Индия и частично от Виетнам (други врагове на Китай, като Япония, се оказаха в листата на съперниците на Русия по украинския въпрос), само че във връзка с Иран, има доста повече благоприятни условия. Да, Русия интензивно оказа помощ на Иран в Сирия, само че дейностите ѝ също не могат да се смятат в Техеран за изцяло съюзнически. „ В Сирия имаше ясна ос Москва-Техеран, в това число против Турция, която воюваше там против Башар Асад. Тогава Москва докара сирийци и турци в Москва, след което стартира да ги сдобрява. Иранците подходиха към това доста внимателно “, споделя неизвестен съветски експерт по Иран.. И това е в допълнение към интензивно разрастващите се връзки сред Москва и същите монархии от Персийския залив.
В тази обстановка всяко основаване даже на „ единна ос ” може да докара не толкоз до умножаване на опциите, по отношение на излишно изостряне на връзките с други страни. За Китай това ще значи изостряне на връзките със Съединени американски щати (не е загадка, че в този момент Пекин по всевъзможен метод се пробва да избегне усилване на борбата с Вашингтон), а за Иран и Русия, преди всичко, с Турция.
Да, Анкара от дълго време се пробва да построи връзки с Техеран и Москва, да сътвори собствен незападен външнополитически курс. Тя се опита да откри връзка с Китай, приближи се до него - по-специално посредством основаването на Транскаспийския кулоар и насърчаването на неговата инфраструктура в Централна Азия. Сега обаче, след опустошителното земетресение, целите на Турция може да се трансформират.
„ Анкара ще бъде заета с въпроси за възобновяване и нормализиране на икономическата обстановка. Основните мисли са свързани с вътрешни проблеми. И затова Турция става все по-заинтересована от подсилване на връзките със Запада, което може да помогне за възобновяване на страната - което значи, че тя ще бъде внимателна от взаимоотношенията с други сътрудниците ”, изяснява ръководителят на отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РАН, професор в Дипломатическата академия на Министерство на външните работи на Руската федерация Владимир Аватков.
Така че към момента няма ос. „ За основаването на алианс или някакъв пълностоен съюз (в който с изключение на тези две страни ще бъде и Русия, която е в положителни връзки и с двете), не може да става и дума. По-скоро приказваме за съдействие въз основата на ползи и координирани дейности на интернационалната сцена в границите на съществуващи организации и съглашения.
Така през септември 2022 година Иран най-сетне формализира участието си в ШОС. Страните развиват връзки, макар недоволството от Вашингтон и това евентуално е задоволително към този момент “, обобщава Елена Супонина.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ