&format=webp)
Безсмъртие чрез трансплантация на органи – възможно ли е?
Възможно ли е да се реализира величие посредством трансплантация на органи? Това е непредвидената тематика на диалога сред китайския президент Си Дзинпин и съветския президент Владимир Путин, когато двамата водачи се срещат на военния церемониал в Пекин, написа BBC.
Преводач, говорещ на мандарин от името на Путин, споделя на Си по какъв начин човешките органи могат да бъдат трансплантирани неведнъж, „ тъй че човек да става все по-млад “ макар възрастта си, и даже да може да отсрочи старостта „ за неопределен срок “.
„ Прогнозира се, че през този век може да стане допустима дълготрайност на живота до 150 години “, добави той.
Усмивките и смехът им подсказват, че диалогът малко или доста е смешка. Възможно ли е обаче в изказванията им да има истина?
Трансплантациите на органи сигурно избавят животи – във Англия над 100 000 души са избавени през последните 30 години, съгласно NHS Blood and Transplant.
А напредъкът на медицината и технологиите значи, че трансплантираните органи траят доста по-дълго в човешкото тяло. Има данни за пациенти с трансплантирани бъбреци, които са функционирали обикновено повече от 50 години.
Продължителността на живота на един орган зависи от това какъв брой здрави са донорът и реципиентът, както и от това какъв брой грижи се поставят за здравето на тялото.
Например бъбрек от жив донор може да действа 20 до 25 години. Ако органът е от умрял донор, тази дълготрайност спада до 15-20 години.
От значение е и какъв тъкмо орган се трансплантира. Черният дроб може да издържи към 20 години, сърцето – 15 години, а белите дробове – съвсем 10 години, съгласно изследвания.
Билет за безконечен живот?
Путин и Си може би приказват за трансплантация на няколко органа и то неведнъж.
Операцията обаче е обвързвана със обилни опасности. В момента хората, които получават нов орган, би трябвало да одобряват имуносупресанти до края на живота си. Това са мощни медикаменти, предотвратяващи отхвърлянето на органа. Те могат да имат странични резултати, като високо кръвно налягане, и да усилят риска от инфекции.
Отхвърлянето настава, когато имунната система стартира да нападна трансплантирания орган, тъй като го разпознава като непознато тяло – от време на време може да се случи даже при банкет на медикаментите си.
Органи, основани по поръчка
Учените работят върху основаването на органи, които не се отхвърлят. За задачата употребяват генетично модифицирани свине като донори. Използват инструмент за редактиране на гени, прочут като CRISPR, с цел да отстранен някои от гените на прасето и да прибавят избрани човешки гени.
Технологията е към момента в пробна фаза, само че към този момент има осъществени трансплантации на сърце и бъбрек. Пациентите, съгласили се да получат генномодифицирани органи от прасе, не са оживели, само че случаите са съдействали за напредъка на ксенотрансплантацията – трансплантирането на живи кафези, тъкани или органи от един тип на различен.
Друга опция, която се изследва, е развъждането на напълно нови органи, употребявайки нашите лични човешки кафези. Стволовите кафези имат способността да се развиват във всеки вид кафези или тъкани в тялото.
Все още нито една изследователска група не е съумяла да сътвори изцяло функционални и годни за трансплантация човешки органи, само че учените се доближават към задачата.
През декември 2020 година английските откриватели от UCL и Института „ Франсис Крик “ възвърнаха човешки тимус – значим орган в имунната система, благодарение на стволови кафези и биоинженерна конструкция. Когато е трансплантиран на мишки, той изглеждаше действа обикновено, отбелязва BBC.
А учените от болничното заведение Great Ormond Street в Лондон споделят, че са отгледали човешки чревни присадки, употребявайки стволови кафези от пациенти. Един ден това може да докара до персонализирани трансплантации за деца с чревна непълнота.
Но тези медицински достижения са за лекуване на болести, а не за удължение на живота до 150 години.
Междувременно софтуерният бизнесмен Брайън Джонсън харчи милиони годишно, пробвайки се да понижи биологичната си възраст.
Доколкото е известно, той към момента не си е правил трансплантации, само че си е вливал плазма от 17-годишния си наследник. След като не е видял изгода от това и е бил подложен на засилен медицински надзор от организации като Агенцията по храните и медикаментите, той е спрял да го прави.
Д-р Джулиан Мутц от Кингс Колидж Лондон споделя пред BBC, че с изключение на трансплантацията на органи се изследват и подходи като замяната на плазма, само че те към момента са в пробна фаза.
„ Дали такива тактики ще имат доста въздействие върху продължителността на живота, изключително върху оптималната дълготрайност на човешкия живот, остава нестабилно, макар че това е област от забележителен теоретичен интерес. “
Проф. Нийл Мабот, специалист по имунопатология в Института „ Рослин “ към Университета в Единбург, допуска, че 125 години може да е горната граница на продължителността на живота.
„ Най-възрастният човек е французойката Жан Калман, която е живяла 122 години, сред 1875 и 1997 година “, разяснява той пред BBC News.
И до момента в който повредените и болни органи могат да бъдат сменени посредством трансплантации, с напредването на възрастта тялото ни става доста по-малко стабилно и способно да се оправя с физическите стресови фактори.
„ Започваме да реагираме по-малко дейно на инфекциите, а телата ни стават по-крехки, по-податливи на пострадвания и по-малко способни да се възвръщат и регенерират.
Стресът, контузията и въздействието от трансплантационната интервенция, дружно с продължителната приложимост на имуносупресивни медикаменти, нужни за попречване на отхвърлянето на трансплантираните органи, биха били прекомерно тежки за пациенти на такава преклонна възраст. “
Според него вместо да се фокусираме върху удължаването на продължителността на живота, би трябвало да се стремим към здравословни години.
Проф. Мабот добавя: „ Да пребивавам доста по-дълго, само че да пострадвам от множествени болести, които могат да съпътстват стареенето, и да влизам и излизам от болничното заведение за следващата трансплантация на тъкан, не ми се коства прелъстителен метод да прекарам пенсионирането си! “
Преводач, говорещ на мандарин от името на Путин, споделя на Си по какъв начин човешките органи могат да бъдат трансплантирани неведнъж, „ тъй че човек да става все по-млад “ макар възрастта си, и даже да може да отсрочи старостта „ за неопределен срок “.
„ Прогнозира се, че през този век може да стане допустима дълготрайност на живота до 150 години “, добави той.
Усмивките и смехът им подсказват, че диалогът малко или доста е смешка. Възможно ли е обаче в изказванията им да има истина?
Трансплантациите на органи сигурно избавят животи – във Англия над 100 000 души са избавени през последните 30 години, съгласно NHS Blood and Transplant.
А напредъкът на медицината и технологиите значи, че трансплантираните органи траят доста по-дълго в човешкото тяло. Има данни за пациенти с трансплантирани бъбреци, които са функционирали обикновено повече от 50 години.
Продължителността на живота на един орган зависи от това какъв брой здрави са донорът и реципиентът, както и от това какъв брой грижи се поставят за здравето на тялото.
Например бъбрек от жив донор може да действа 20 до 25 години. Ако органът е от умрял донор, тази дълготрайност спада до 15-20 години.
От значение е и какъв тъкмо орган се трансплантира. Черният дроб може да издържи към 20 години, сърцето – 15 години, а белите дробове – съвсем 10 години, съгласно изследвания.
Билет за безконечен живот?
Путин и Си може би приказват за трансплантация на няколко органа и то неведнъж.
Операцията обаче е обвързвана със обилни опасности. В момента хората, които получават нов орган, би трябвало да одобряват имуносупресанти до края на живота си. Това са мощни медикаменти, предотвратяващи отхвърлянето на органа. Те могат да имат странични резултати, като високо кръвно налягане, и да усилят риска от инфекции.
Отхвърлянето настава, когато имунната система стартира да нападна трансплантирания орган, тъй като го разпознава като непознато тяло – от време на време може да се случи даже при банкет на медикаментите си.
Органи, основани по поръчка
Учените работят върху основаването на органи, които не се отхвърлят. За задачата употребяват генетично модифицирани свине като донори. Използват инструмент за редактиране на гени, прочут като CRISPR, с цел да отстранен някои от гените на прасето и да прибавят избрани човешки гени.
Технологията е към момента в пробна фаза, само че към този момент има осъществени трансплантации на сърце и бъбрек. Пациентите, съгласили се да получат генномодифицирани органи от прасе, не са оживели, само че случаите са съдействали за напредъка на ксенотрансплантацията – трансплантирането на живи кафези, тъкани или органи от един тип на различен.
Друга опция, която се изследва, е развъждането на напълно нови органи, употребявайки нашите лични човешки кафези. Стволовите кафези имат способността да се развиват във всеки вид кафези или тъкани в тялото.
Все още нито една изследователска група не е съумяла да сътвори изцяло функционални и годни за трансплантация човешки органи, само че учените се доближават към задачата.
През декември 2020 година английските откриватели от UCL и Института „ Франсис Крик “ възвърнаха човешки тимус – значим орган в имунната система, благодарение на стволови кафези и биоинженерна конструкция. Когато е трансплантиран на мишки, той изглеждаше действа обикновено, отбелязва BBC.
А учените от болничното заведение Great Ormond Street в Лондон споделят, че са отгледали човешки чревни присадки, употребявайки стволови кафези от пациенти. Един ден това може да докара до персонализирани трансплантации за деца с чревна непълнота.
Но тези медицински достижения са за лекуване на болести, а не за удължение на живота до 150 години.
Междувременно софтуерният бизнесмен Брайън Джонсън харчи милиони годишно, пробвайки се да понижи биологичната си възраст.
Доколкото е известно, той към момента не си е правил трансплантации, само че си е вливал плазма от 17-годишния си наследник. След като не е видял изгода от това и е бил подложен на засилен медицински надзор от организации като Агенцията по храните и медикаментите, той е спрял да го прави.
Д-р Джулиан Мутц от Кингс Колидж Лондон споделя пред BBC, че с изключение на трансплантацията на органи се изследват и подходи като замяната на плазма, само че те към момента са в пробна фаза.
„ Дали такива тактики ще имат доста въздействие върху продължителността на живота, изключително върху оптималната дълготрайност на човешкия живот, остава нестабилно, макар че това е област от забележителен теоретичен интерес. “
Проф. Нийл Мабот, специалист по имунопатология в Института „ Рослин “ към Университета в Единбург, допуска, че 125 години може да е горната граница на продължителността на живота.
„ Най-възрастният човек е французойката Жан Калман, която е живяла 122 години, сред 1875 и 1997 година “, разяснява той пред BBC News.
И до момента в който повредените и болни органи могат да бъдат сменени посредством трансплантации, с напредването на възрастта тялото ни става доста по-малко стабилно и способно да се оправя с физическите стресови фактори.
„ Започваме да реагираме по-малко дейно на инфекциите, а телата ни стават по-крехки, по-податливи на пострадвания и по-малко способни да се възвръщат и регенерират.
Стресът, контузията и въздействието от трансплантационната интервенция, дружно с продължителната приложимост на имуносупресивни медикаменти, нужни за попречване на отхвърлянето на трансплантираните органи, биха били прекомерно тежки за пациенти на такава преклонна възраст. “
Според него вместо да се фокусираме върху удължаването на продължителността на живота, би трябвало да се стремим към здравословни години.
Проф. Мабот добавя: „ Да пребивавам доста по-дълго, само че да пострадвам от множествени болести, които могат да съпътстват стареенето, и да влизам и излизам от болничното заведение за следващата трансплантация на тъкан, не ми се коства прелъстителен метод да прекарам пенсионирането си! “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ