Възможно ли е да получим изключение от американските санкции като

Възможно ли е да получим изключение от американските наказания като Орбан?
Унгария съумя да си издейства едногодишно изключение от американските наказания върху съветския петрол и газ. Дали може да реализира това и България?

След като Съединените щати блокираха на 7 ноември договорката за продажбата на задграничните активи на „ Лукойл “, София още веднъж бе изправена пред мъчителната истина, че енергийният ни суверенитет е заблуда.

Само за няколко часа Народното събрание одобри закон, който разрешава на държавното управление да назначи „ необикновен шеф “ на „ Лукойл Нефтохим “. На хартия това наподобява като вдишване на отговорност, само че на процедура е ход, подбуден от боязън и безпорядък.
Вече три десетилетия страната ни търпеливо построява зависимостта си от една компания и в този момент се чуди по какъв начин ще се оправя без нея. „ Лукойл “ не просто създава горива, а държи 80% от пазара и контрола върху основни логистични мощности у нас.

Рафинерията в Бургас е с потенциал над 7 млн. тона годишно, със личен терминал на Черно море, хранилища и тръбопроводи към вътрешността на страната. Тя е главния снабдител на дизел, бензин и авиационно гориво освен за вътрешния пазар, само че и за прилежащи страни. Без нейното произвеждане ще се наложи да внасяме горива.

Министърът на енергетиката Жечо Станков увери, че България разполага с задоволителни количества бензин и дизел на „ налични цени “ и че се работи за сигурността на доставките.
„ На ежедневна база следим всички количества, които са в страната. На първо място са доставките за българските жители на налични цени и това е обезпечено “, съобщи министърът пред медиите на 11 ноември. Но в страна, където даже стратегическите запаси се съхраняват в чужбина, думата „ гаранция “ звучи кухо.

Според Станков България е в непрекъснат контакт с Американската работа за надзор на задграничните активи (OFAC), с цел да получи позволение „ Лукойл Нефтохим “ да продължи работа и след 21 ноември.

Министърът на стопанската система Петър Дилов също изрази убеденост в телевизионно изявление на 9 ноември, че ще получим изключение от глобите, сходно на Унгария.

„ Аз съм изцяло сигурен, че ще получим нужната дерогация. Ние не сме глобени, а Съединени американски щати за нас са стратегически сътрудник. Санкциите не са ориентирани към България и Европа, а целят преустановяване на един боен конфликт„, сподели Дилов.

Не би трябвало да се подценява фактът обаче, че разполагаме с прекомерно малко принадлежности за реакция и това е изцяло разумно, откакто години наред разнообразни държавни управления обещаваха енергийна тактика, която по този начин и не се случи. Сега ръководещите работят в пожарен режим, а точно със закони, признати по неотложност, и дипломатически очаквания.

Докато Румъния приготвя правна и пазарна рамка, която разрешава държавно придобиване на активите на „ Лукойл “, България избира административен надзор и закон, граничещ с национализация. Несигурността проличава и в дипломатическото безмълвие. Докато Букурещ приказва намерено за капиталови гаранции, София чака, с цел да разбере дали Вашингтон ще прояви схващане и дали Москва няма да се обиди.

Миналата седмица унгарският министър председател Виктор Орбан се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом и получи едногодишно изключение от глобите. Унгария резервира правото да купува съветска сила по тръбопроводите „ Турски поток “ и „ Дружба “. Орбан аргументира изключението с обстоятелството, че за страна без изход на море съветският нефт е въпрос не на избор, а на оцеляване. В подмяна Будапеща се ангажира да закупи американски полутечен газ за 600 млн. $ и нуклеарно гориво от „ Уестингхаус “ за АЕЦ „ Пакш “. Сделката е елементарна – енергийна еластичност против политическа преданост. Това е изкуството да кажеш „ да “ на Вашингтон по този начин, че той да повярва, че е по неговите условия.

Орбан постоянно е образец за противоречива политика, само че този път съумя, тъй като трансформира зависимостта си в мотив. България би могла да реализира сходен резултат, само че единствено в случай че одобри истината, че спасението няма да пристигна извън. Нужни са лични решения, като инфраструктура, конкуренция и ясна визия за енергийното бъдеще.

На доктрина можем да последваме образеца на Будапеща, само че на процедура ще е мъчно. Орбан има персонални връзки с Тръмп, който го назовава „ другар “ и „ популярен водач “. Ние, вместо да водим целеустремен разговор с Вашингтон, пишем закони измежду нощ и обещаваме, че „ ще се оправим “.

След като евентуалният покупател „ Гънвор “ беше разгласен за „ марионетка на Кремъл “, България остана сред чука и наковалнята. Вашингтон желае от нас прецизно използване на глобите, а Москва ни заплашва с ответни дейности.

Енергийният анализатор и някогашен дипломат в Русия Илиян Василев предизвести във „ Facebook “, че законът за „ Лукойл “ може да се трансформира в бумеранг. Русия ще се показа като жертва на „ държавна експанзия “ и да съди България за милиарди. Според него „ спекулантите към този момент натрупат облаги, тъй като дизеловите фючърси скачат “, а има и „ висока възможност необикновен шеф да саботира работата на рафинерията “.

Докато Унгария съумява да трансформира зависимостта си в инструмент за договаряния, България трансформира зависимостта си в опрощение. Разликата не е в ресурсите, а в метода на мислене. Крайно време е политиците ни да се научат да договарят условия, а не просто да чакат отстъпки. Защото в енергетиката, както и в политиката, който чака, постоянно заплаща по-висока цена.