Путин има нужда от почивка във войната, но не и от мир
Възможно е Владимир Путин да има потребност от отмора във войната, само че никога от мир. Едно краткотрайно прекъсване на военните дейности ще му разреши да възвърне и укрепи военната си база, което ще му даде по-добра позиция за възобновяване на войната. Това споделя в изявление за френския вестник Le Figaro Ингрида Шимоните, министър-председател на Литва.
LE FIGARO: Навлезе ли войната в Украйна в съдбоносен миг?
ИНГРИДА ШИМОНИТЕ: Трябва да се пазим от прекалено много скептицизъм, както трябваше да се пазим от прекомерно доста оптимизъм при започване на войната. Решителността на украинците е все същата. Но тяхната победа ще зависи от това по какъв начин ще им помогнем. Русия обаче е страна, която действа друго от нашите демокрации. Владимир Путин може да окаже всевъзможен напън върху своя народ. Може да влага колкото си желае във военната сфера в ущърб на руснаците. В демократичните страни не е по този начин. Но ще разрешат ли икономическите проблеми на Русия да продължи да съществува толкоз дълго, колкото желае? Не го имам вяра.
LE FIGARO: Някои считат, че са разкрили в последните речи на Владимир Путин сигнали за предпочитание за успокояване. Споделяте ли това мнение?
И. ШИМОНИТЕ: Възможно е Владимир Путин да има потребност от отмора във войната, само че никога от мир, с изключение на несъмнено в случай че Украйна не капитулира, което не е позицията нито на украинците, нито на Запада. Едно спиране може би ще му разреши да получи облекчение на глобите и да възвърне и укрепи военната си база. За по-добро възобновяване на войната по-късно.
LE FIGARO: Има ли Владимир Путин червени линии и кои са те?
И. ШИМОНИТЕ: Преди всичко тематиката за алените линии на Путин е огромен блъф. Путин заплашва Запада с ескалация, в това число нуклеарна ескалация, тъй като знае, че на Запад популацията не желае война и това е напълно обикновено. Следователно той се пробва да манипулира западното публично мнение, тъй че то да окаже напън върху своите държавни управления да лимитират помощта си за Украйна.
Това е тактичност, употребена постоянно от терористите. Но не би трябвало да треперим пред заканите му. Защото другояче Путин ще продължи да върви напред. Ако не бъде спрян, целият свят ще научи следния урок: в 21 век един водач може да е задоволително болен, с цел да промени границите в Европа принудително.
LE FIGARO: Коя от трите балтийски страни е най-уязвима от съветската опасност? Кой може да бъде идната цел?
И. ШИМОНИТЕ: Това е мъчно измеримо, тъй като Владимир Путин води хибридна война против враговете си, като според от страната употребява военна мощ, агитация, бойкот, операция на съветските малцинства... Всички светлини светят по едно и също време. Литва е доста уязвима заради географското си състояние и дългата си граница с Беларус.
Ако Русия желае да причисли Калининградския анклав към Беларус, ще мине през нас, през Сувалкския кулоар, ситуиран сред Литва и Полша. Но в това време имаме доста по-малко съветско малцинство от Естония или Латвия. Не знам коя ще е идната цел, само че това, което знам е, че Русия не се е отказала от построяването на буферна зона към себе си, на територията на съседите си, с цел да я отбрани от утопичен нападател.
LE FIGARO: Между Камала Харис и Доналд Тръмп, кой съгласно Вас е най-хубавият или най-лошият претендент?
И. ШИМОНИТЕ: Много ще зависи от екипите към тях. Споделяхме избрани визии на Доналд Тръмп по време на първия му мандат. Особено когато той осъди обстоятелството, че Европа прекомерно дълго се е задоволявала с американските гаранции за сигурност. Брутално е, само че заслужено. Европейският съюз би трябвало безусловно да поеме отбраната си в свои ръце и да построи отбранителна промишленост.
Що се отнася до обещанието му да подписа договорка с Путин, то няма късмет да успее, в случай че не одобри капитулация на Украйна, което би било призрачен сън за всички. Също по този начин е належащо, без значение дали с Камала Харис или с Доналд Тръмп, Съединените щати да се съгласят да преглеждат Европа като значима част от геополитиката. Иначе ще е следващият подарък за Владимир Путин.
LE FIGARO: Навлезе ли войната в Украйна в съдбоносен миг?
ИНГРИДА ШИМОНИТЕ: Трябва да се пазим от прекалено много скептицизъм, както трябваше да се пазим от прекомерно доста оптимизъм при започване на войната. Решителността на украинците е все същата. Но тяхната победа ще зависи от това по какъв начин ще им помогнем. Русия обаче е страна, която действа друго от нашите демокрации. Владимир Путин може да окаже всевъзможен напън върху своя народ. Може да влага колкото си желае във военната сфера в ущърб на руснаците. В демократичните страни не е по този начин. Но ще разрешат ли икономическите проблеми на Русия да продължи да съществува толкоз дълго, колкото желае? Не го имам вяра.
LE FIGARO: Някои считат, че са разкрили в последните речи на Владимир Путин сигнали за предпочитание за успокояване. Споделяте ли това мнение?
И. ШИМОНИТЕ: Възможно е Владимир Путин да има потребност от отмора във войната, само че никога от мир, с изключение на несъмнено в случай че Украйна не капитулира, което не е позицията нито на украинците, нито на Запада. Едно спиране може би ще му разреши да получи облекчение на глобите и да възвърне и укрепи военната си база. За по-добро възобновяване на войната по-късно.
LE FIGARO: Има ли Владимир Путин червени линии и кои са те?
И. ШИМОНИТЕ: Преди всичко тематиката за алените линии на Путин е огромен блъф. Путин заплашва Запада с ескалация, в това число нуклеарна ескалация, тъй като знае, че на Запад популацията не желае война и това е напълно обикновено. Следователно той се пробва да манипулира западното публично мнение, тъй че то да окаже напън върху своите държавни управления да лимитират помощта си за Украйна.
Това е тактичност, употребена постоянно от терористите. Но не би трябвало да треперим пред заканите му. Защото другояче Путин ще продължи да върви напред. Ако не бъде спрян, целият свят ще научи следния урок: в 21 век един водач може да е задоволително болен, с цел да промени границите в Европа принудително.
LE FIGARO: Коя от трите балтийски страни е най-уязвима от съветската опасност? Кой може да бъде идната цел?
И. ШИМОНИТЕ: Това е мъчно измеримо, тъй като Владимир Путин води хибридна война против враговете си, като според от страната употребява военна мощ, агитация, бойкот, операция на съветските малцинства... Всички светлини светят по едно и също време. Литва е доста уязвима заради географското си състояние и дългата си граница с Беларус.
Ако Русия желае да причисли Калининградския анклав към Беларус, ще мине през нас, през Сувалкския кулоар, ситуиран сред Литва и Полша. Но в това време имаме доста по-малко съветско малцинство от Естония или Латвия. Не знам коя ще е идната цел, само че това, което знам е, че Русия не се е отказала от построяването на буферна зона към себе си, на територията на съседите си, с цел да я отбрани от утопичен нападател.
LE FIGARO: Между Камала Харис и Доналд Тръмп, кой съгласно Вас е най-хубавият или най-лошият претендент?
И. ШИМОНИТЕ: Много ще зависи от екипите към тях. Споделяхме избрани визии на Доналд Тръмп по време на първия му мандат. Особено когато той осъди обстоятелството, че Европа прекомерно дълго се е задоволявала с американските гаранции за сигурност. Брутално е, само че заслужено. Европейският съюз би трябвало безусловно да поеме отбраната си в свои ръце и да построи отбранителна промишленост.
Що се отнася до обещанието му да подписа договорка с Путин, то няма късмет да успее, в случай че не одобри капитулация на Украйна, което би било призрачен сън за всички. Също по този начин е належащо, без значение дали с Камала Харис или с Доналд Тръмп, Съединените щати да се съгласят да преглеждат Европа като значима част от геополитиката. Иначе ще е следващият подарък за Владимир Путин.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ