Възможно е невроните, които работят в центъра за памет на

Възможно е невроните, които работят в центъра за памет на мозъка по време на сън, освен да се връщат към минали прекарвания. Според ново изследване те могат да гледат и към бъдещето, репетирайки активност, която към момента не се е случила.

(Във видеото може да научите повече за: Учените направиха мозъчна тъкан в лаборатория!)

Екип, управителен от откриватели от Мичиганския университет, проучва показанията на мозъчните талази на плъхове по време на бодърстване и сън. Показанията са взети преди, по време и откакто животните са се справили с провокациите на лабиринта, с цел да се оценят желанията на нервните кафези отвън лабиринта, да вземем за пример по време на отмора.

„ Справихме се с това предизвикателство, като свързахме интензивността на всеки обособен неврон с интензивността на всички останали неврони “, споделя анестезиологът Камран Диба от Мичиганския университет.

„ Възможността да наблюдаваме желанията на невроните даже без тласък беше значим пробив за нас “, споделя още Диба.

Новият метод значи, че екипът може да свърже физическите пространства в лабиринта със характерната интензивност на невроните в действително време, както и да работи в противоположна посока и да съпостави интензивността на невроните с точките в лабиринта, до момента в който плъховете спят.

Това стана допустимо с помощта на развой на машинно образование, при който се претеглят връзките на невроните посред им, а не се преглеждат поотделно. Въз основа на това, че невроните се задействат по време на сън и по-късно още веднъж по време на идващия опит за лабиринт, плъховете освен сънуват местата, които към този момент са посетили в лабиринта, само че и работят върху евентуални нови направления.

Това са значими открития в проучването на пространствената конфигурация - методът, по който интензивността на избрани неврони се свързва с избрани места. Това конфигуриране е динамичен развой и наподобява, че в него взе участие и спящият мозък.

Когато плъховете бяха въведени още веднъж в лабиринта след сън, невронната интензивност, измерена по време на съня им, до известна степен предсказваше новите способи, по които те изследваха заобикалящата ги среда. Съответствията не бяха точни, само че бяха задоволително близки, с цел да подскажат за връзка сред сънищата и бъдещите планове.

„ Можем да забележим тези други промени, които настъпват по време на сън, и когато върнем животните в средата за повторно, можем да потвърдим, че тези промени в действителност отразяват нещо, което е било научено, до момента в който животните са спели “, споделя неврологът Кейлъб Кемере от университета Райс в Съединени американски щати.

„ Сякаш второто излагане на пространството фактически се случва, до момента в който животното спи. “

Установено е, че сънят ни оказва помощ да формираме мемоари, и въпреки че това проучване е обхванало единствено плъхове, евентуално нещо сходно се случва и в човешките мозъци: един тип подготовка за бъдещи завършения.

Събитията в спящите ни мозъци не престават да ни вълнуват - те въздействат на всичко - от метода, по който учим, до метода, по който мозъкът се защищава - и това последно изследване дава малко повече информация.

„ Не е наложително по време на сън единственото нещо, което тези неврони вършат, да е да стабилизират загатна за претърпяното. Оказва се, че някои неврони в последна сметка вършат нещо друго “, споделя Кемере.

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в