Проф. Пенчо Пенев: Конституционна криза е възможна, новият член 99 е неясен
„ Възможно е да се отиде и към конституционна рецесия. Надявам се това да не се случи, само че заплаха има. Тя е в двете направления. Първата е обвързвана с номинациите на мистър-председател. Няма юридически механизъм, който да задължава да се поеме този пост. Въпросът е на убеждения и на диалози “. Това разяснява проф. Пенчо Пенев - някогашен министър на правораздаването и някогашен парламентарен арбитър, по БТВ.
„ Вторият въпрос обаче е по-голям. Там има двоякост в тълкуването. Това е новият член 99, който не слага ясно въпроса за политическата отговорност, а централният въпрос при действието на служебното държавно управление е – кой носи политическата отговорност за него и каква е политическата отговорност на самото държавно управление. Възможно са две тълкувания. За мен вярното е, че президентът би трябвало да дава отговор за политически за служебното държавно управление, само че с цел да стане това той би трябвало да взе участие при съставянето на държавното управление, като то бъде в съгласие с него “, уточни проф. Пенев.
„ Другото пояснение е президентът да бъде единствено регистратор, само че тогава от кое място ще пристигна неговата политическа отговорност. За да се ангажира отговорност, той би трябвало да взе участие. Трябва да се получи състав, на който той да има доверие “, добави още той.
„ В алинея 7 на член 99 се планува, че Народното събрание може със закон да лимитира активността на служебното държавно управление. За мен този текст е противоконституционен. Първо има решение на Конституционен съд от 1992 година за пълномощията на служебния кабинет и там категорично се обосновава тезата, че не могат да бъдат ограничавани пълномощия на изпълнителната власт от законодателната власт със закон. Ако има таков ограничение, то би трябвало да бъде на конституционно равнище и единствено от Велико национално заседание ", разяснява проф. Пенев.
„ Вторият въпрос обаче е по-голям. Там има двоякост в тълкуването. Това е новият член 99, който не слага ясно въпроса за политическата отговорност, а централният въпрос при действието на служебното държавно управление е – кой носи политическата отговорност за него и каква е политическата отговорност на самото държавно управление. Възможно са две тълкувания. За мен вярното е, че президентът би трябвало да дава отговор за политически за служебното държавно управление, само че с цел да стане това той би трябвало да взе участие при съставянето на държавното управление, като то бъде в съгласие с него “, уточни проф. Пенев.
„ Другото пояснение е президентът да бъде единствено регистратор, само че тогава от кое място ще пристигна неговата политическа отговорност. За да се ангажира отговорност, той би трябвало да взе участие. Трябва да се получи състав, на който той да има доверие “, добави още той.
„ В алинея 7 на член 99 се планува, че Народното събрание може със закон да лимитира активността на служебното държавно управление. За мен този текст е противоконституционен. Първо има решение на Конституционен съд от 1992 година за пълномощията на служебния кабинет и там категорично се обосновава тезата, че не могат да бъдат ограничавани пълномощия на изпълнителната власт от законодателната власт със закон. Ако има таков ограничение, то би трябвало да бъде на конституционно равнище и единствено от Велико национално заседание ", разяснява проф. Пенев.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ