Учените засякоха гама-лъчи от свръхярка свръхнова за първи път
Възможно е да са уловили раждането на магнетар
Космическата гама-обсерватория " Ферми " на НАСА за първи път е засякла безапелационни следи от гама-лъчение, идващо от свръхярка свръхнова. Става дума за обекта SN 2017egm, намиращ се в галактиката NGC 3191 на към 440 милиона светлинни години от Земята. Астрономите считат, че зад извънредно мощната детонация евентуално стои раждането на магнетар - една от най-екстремните форми на материя и магнитна сила във Вселената.
Изследването, оповестено в Astronomy & Astrophysics, преглежда свръхнова от вида " колапс на ядрото ". Това са пагубни детонации, които настъпват, когато солидна звезда изчерпи горивото си и личната ѝ гравитация срине ядрото ѝ за елементи от секундата. След сходен колапс може да остане черна дупка или неутронна звезда- необикновено компактен обект, при който една чаена лъжичка вещество би тежала към 10 милиона тона на Земята.
Учените подозират, че точно такава новородена неутронна звезда е в основата на феномена. Ако тя се върти с голяма скорост и има магнитно поле хиляди пъти по-силно от това на елементарните неутронни звезди, се образува магнетар. Тези обекти са способни да излъчват колосални количества сила и съгласно учените могат да бъдат " моторът " зад свръхярките , които светят десетки пъти по-силно от общоприетите звездни детонации.
Екипът е сравнил данните от " Ферми " с компютърни модели, описващи държанието на частици и радиация към новороден магнетар. Според модела магнетарът изхвърля облаци от електрони и позитрони, които при конфликт освобождават сила под формата на гама-лъчи. Именно тези лъчи след това взаимодействат с отломките от свръхновата и се преобразуват във забележима светлина. Любопитното е, че измежду шестте най-близки известни свръхярки свръхнови единствено SN 2017egm е посочила сходен явен сигнал.
Ръководителят на проучването Фабио Асеро от Университета Париж-Сакле отбелязва, че астрономите търсят сходни сигнали към този момент съвсем две десетилетия. Новото изобретение може да се окаже голяма крачка към разбирането по какъв начин се раждат магнетарите и по какъв начин тъкмо се зареждат най-мощните звездни детонации във Вселената. Учените към този момент гледат и към бъдещата обсерватория CTAO, която ще може да засича сходни събития на още по-големи галактически дистанции.
Космическата гама-обсерватория " Ферми " на НАСА за първи път е засякла безапелационни следи от гама-лъчение, идващо от свръхярка свръхнова. Става дума за обекта SN 2017egm, намиращ се в галактиката NGC 3191 на към 440 милиона светлинни години от Земята. Астрономите считат, че зад извънредно мощната детонация евентуално стои раждането на магнетар - една от най-екстремните форми на материя и магнитна сила във Вселената.
Изследването, оповестено в Astronomy & Astrophysics, преглежда свръхнова от вида " колапс на ядрото ". Това са пагубни детонации, които настъпват, когато солидна звезда изчерпи горивото си и личната ѝ гравитация срине ядрото ѝ за елементи от секундата. След сходен колапс може да остане черна дупка или неутронна звезда- необикновено компактен обект, при който една чаена лъжичка вещество би тежала към 10 милиона тона на Земята.
Учените подозират, че точно такава новородена неутронна звезда е в основата на феномена. Ако тя се върти с голяма скорост и има магнитно поле хиляди пъти по-силно от това на елементарните неутронни звезди, се образува магнетар. Тези обекти са способни да излъчват колосални количества сила и съгласно учените могат да бъдат " моторът " зад свръхярките , които светят десетки пъти по-силно от общоприетите звездни детонации.
Екипът е сравнил данните от " Ферми " с компютърни модели, описващи държанието на частици и радиация към новороден магнетар. Според модела магнетарът изхвърля облаци от електрони и позитрони, които при конфликт освобождават сила под формата на гама-лъчи. Именно тези лъчи след това взаимодействат с отломките от свръхновата и се преобразуват във забележима светлина. Любопитното е, че измежду шестте най-близки известни свръхярки свръхнови единствено SN 2017egm е посочила сходен явен сигнал.
Ръководителят на проучването Фабио Асеро от Университета Париж-Сакле отбелязва, че астрономите търсят сходни сигнали към този момент съвсем две десетилетия. Новото изобретение може да се окаже голяма крачка към разбирането по какъв начин се раждат магнетарите и по какъв начин тъкмо се зареждат най-мощните звездни детонации във Вселената. Учените към този момент гледат и към бъдещата обсерватория CTAO, която ще може да засича сходни събития на още по-големи галактически дистанции.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ