ТЕЛК: Система в бюрократична кома
Възможни ли са промени в Комисията до 2028 година?
В средата на отминалия месец Европейският парламент одобри Европейска карта на хората с увреждания и Европейска карта за паркиране, които регламентират идентичен достъп на хората с увреждания във всички страни на Европа до образование, работа и градска среда. До 2028 година всяка страна в Европейски Съюз би трябвало да приспособява законодателството си съгласно тези наставления. Дали и по какъв начин обаче ще бъде допустимо това да се случи у нас?
Всеки, сблъскал се със системата ТЕЛК, е наясно, че сред това, което би трябвало да бъде и това, което се случва, има трагична разлика. Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) е институция, която по принцип има за задача да прави оценка степента на трайно понижена продуктивност (процент инвалидизация) на лица с увреждания, в това число и с хронични болести. Тази оценка се издава като решение от здравна комисия, която базира заключенията си въз основа на здравна документи и положението на пациента. Решенията се основават на лист със болести и увреждания, одобрени от Министерството на здравеопазването.
Целта е да се издаде протокол, който пациентът да употребява за достъп до обществени услуги и права. В взаимозависимост от положението му, комисията дефинира дали решението е с краткотраен или непрекъснат темперамент. Ако то е краткотрайно, пациентът би трябвало да се яви на още един обзор след избран интервал, а при тежки случаи, ТЕЛК може да дефинира, че лицето се нуждае от непрекъсната асистенция, т.е., непозната помощ. И още: ТЕЛК би трябвало да съветва пациентите по отношение на правата им на здравна рехабилитация, обществени помощи и подобаващи работни условия. Това е предназначението на тази институция, която би трябвало да е основен механизъм за обществена поддръжка в България. Но, с цел да работи дейно, сходно всяка институция, би трябвало да има бистрота на процесите и адекватност на критериите. И не на последно място способени фрагменти.
Нещата на хартия, колкото добре и свястно да звучат, търпят инспекцията на времето и опита. Ясно е какъв е той, откакто 10 национално представителни организации на хора с увреждания по време на конференция, състояла се на интернационалния им ден, за следващ път повдигат неуместните въпроси за успеваемостта и адекватността на ТЕЛК-овите решения. Участниците в конференцията демонстрираха очевиден песимизъм по отношение на измененията на Европейските наставления по отношение на адаптирането им у нас. Причината е, че методът на работа на ТЕЛК освен че не облекчава живота на хората с увреждания, само че и се явява преграда за тяхното приобщаване в обществения живот. Проблемите не стопират само при комисиите за здравна експертиза, а не престават по веригата и в приобщаващото обучение, и в приемането на медицински произведения, и в трудовата претовареност, и в обществените услуги, които или не са задоволително, или непосредствено липсват.
Проблеми и решения
" Една от мъчителните тематики си остават експертните решения на ТЕЛК. Различните комисии работят с разнообразни критерии и за едни и същи увреждания дават друг %, " казва Веска Събева - ръководител на Асоциацията на родители на деца с епилепсия. " Затова предлагаме новите членове на комисиите да се обучат и се уеднаквят критериите. Предлагаме също лекарите в ТЕЛК да имат достъп до досиетата на хората в Националната осведомителна система и по този начин да са наясно с тяхното здравно положение. Третото ни предложение е, когато в комисията няма експерт по болестта на индивида с увреждане, казусът да се дава на друга комисия. Защото в този момент при липса на експерт за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява индивида с увреждане. Освен това случаите да се разпределят съгласно натовареността на комисиите. Отделно да се трансформират служебно старите пожизнено решения на ТЕЛК, в които написа " без право на всевъзможен тип труд " - едно дискриминационно решение, което законово е отпаднало, само че плаши работодателите да наемат такива хора. "
Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че законът не планува, когато експертното решение на ТЕЛК изтече, хората да са лишени от инвалидна пенсия, обществена помощ или персонален помощник. " Фрапиращото е, че законът не се съблюдава. РЗИ са задължени да оповестят 4 месеца по-рано, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И в случай че забавянето на новото решение не е по виновност на индивида с увреждане, той да си резервира правата ", разяснява Георги Колев.
Величка Драганова от Националната асоциация на сляпо-глухите в България обърна внимание, че не се извършват наредбите на Закона за българския жестов език от 2021 година: " Според него глухите имат право на жестов превод във всички институции, в просветителната система и на работното място. Освен с решение от ТЕЛК, глухотата може да се потвърждава и с други документи, които да дават достъп до тази услуга. Но и това не се съблюдава. "
Елка Тодорова, ръководител на Национално съдружие на работодателите на хората с увреждания посочи, че не се финансира и не се ползва Стратегията за хората с увреждания (2021 - 2030 г.). " Стратегията не се актуализира с признатата Европейска карта на хората с увреждания и с Европейската карта за паркиране. Не се прави нищо за преоценката на съществуващия модел на отчитане действителните потребности на хората, с цел да им се дават благоприятни условия за интеграция във всички посоки. А виждаме единствено бариери пред трудовата претовареност и пред образованието. Експертните решения на ТЕЛК пречат на общественото включване на хората с увреждания ", съобщи Елка Тодорова.
Бончо Бонев от Национална потребителна кооперация на слепите в България изясни, че в решенията на ТЕЛК продължава да се написа, че слепите могат да работят единствено в предприятията на Съюза на слепите. " Тези предприятия обаче към този момент не съществуват и на процедура незрящите няма къде да работят. Имаше опити за указател на хора с увреждания, който да се употребява от работодателите, имаше квоти за наемане на работа на хора с увреждания, даже опит за основаване на профилирана трудова борса, само че всичко това не се реализира. Така решенията на ТЕЛК единствено пречат на незрящите да се осъществят на пазара на труда ", изясни Бончо Бонев.
Светослав Чернев от Национална организация " Малки български хора " сподели, че работата по документите на ТЕЛК основава проблеми и постоянно води до дискриминационни решения. " Заради тези решения хората треперят дали ще си получат пенсиите, а нашата организация на дребните хора води каузи в съда за дискриминация ", сподели Светослав Чернев.
Мария Кръстева от Асоциацията на родители на деца с повреден слух се оплака, че приобщаващо обучение на тези деца не се случва: " Има ресурсни центрове, само че те нямат експерти, които да работят с нашите деца. В София има единствено трима експерти по слухово-речева рехабилитация, а в страната те липсват. " Г-жа Кръстева обърна внимание и на символичната сума, с която НЗОК заплаща слуховите апарати - 170 лв., в случай че цените им към този момент надвишават 7000 лв..
На проблемите с приобщаващото обучение обърна внимание и Антоанета Пенева - ръководител на Българска асоциация за невромускулни болести: " Няма сигурност и естествена среда за образование на нашите деца. Малко учебни заведения са приспособени и налични за деца на инвалидни колички. Когато в учебното заведение има кабинетна система и учениците се местят за всеки час на разнообразни етажи, без да има асансьор, нашите деца на процедура не могат да учат ", показа Антоанета Пенева.
С това, настоящото състояние у нас не се изчерпва. Субективността и забавянето на процедурите в ТЕЛК произтичат от разнообразни систематични и организационни проблеми, сред които:
Липса на стандартизация: Въпреки че съществуват одобрени критерии, интерпретацията им от обособени комисии от време на време е друга. Това води до разнообразни оценки за пациенти с идентични болести или увреждания. Също по този начин членовете на ТЕЛК от време на време не са експерти в съответното заболяване, което води до пропуски в оценката.
Забавяне на процедурите: Сложният развой на подаване на документи, условие на голям брой медицински мнения и спомагателни инспекции доста забавят процеса. Липсата на задоволително комисии или лекари води до дълги описи за изчакване. Често пациентите апелират решенията на ТЕЛК, което удължава времето за завършване на случаите.
Критерии за адекватност: Някои болести или положения не са съответно отразени в описите и условията на ТЕЛК. Например, редки болести или модерни диагнози може да не бъдат обхванати. Критериите постоянно не отразяват самостоятелните потребности и благоприятни условия на пациента. Оценката е най-вече основана на медицински резултати, без задоволително внимание на обществения и професионалния подтекст. Много от употребяваните процедури за оценка на инвалидността не отразяват напредъка в медицината и технологиите. Например, пациенти, които са получили модерно лекуване, постоянно се правят оценка съгласно остарели критерии. А и неналичието на електронни бази данни и интеграция сред институциите удължава времето за обработка и покачва риска от неточности.
Автоматизиране на процесите за подаване и обработка на документи, както и потребление на програмен продукт за стандартизация на оценките са повече от нужни в настоящата действителност. Това включва и постоянно образование на специалистите в ТЕЛК за настоящите медицински стандарти и нови диагнози. Списъкът със болести и процентите за неработоспособност би трябвало да бъдат постоянно преразглеждани, с цел да включват нововъведения в лекуването и нови болести, а увеличение броя на комисиите ще понижи натоварването и времето за изчакване на пациентите. Тези и други промени могат да създадат процеса по-ефективен, обективен и насочен към потребностите на пациентите.
, Dir.bg
В средата на отминалия месец Европейският парламент одобри Европейска карта на хората с увреждания и Европейска карта за паркиране, които регламентират идентичен достъп на хората с увреждания във всички страни на Европа до образование, работа и градска среда. До 2028 година всяка страна в Европейски Съюз би трябвало да приспособява законодателството си съгласно тези наставления. Дали и по какъв начин обаче ще бъде допустимо това да се случи у нас?
Всеки, сблъскал се със системата ТЕЛК, е наясно, че сред това, което би трябвало да бъде и това, което се случва, има трагична разлика. Трудово-експертната лекарска комисия (ТЕЛК) е институция, която по принцип има за задача да прави оценка степента на трайно понижена продуктивност (процент инвалидизация) на лица с увреждания, в това число и с хронични болести. Тази оценка се издава като решение от здравна комисия, която базира заключенията си въз основа на здравна документи и положението на пациента. Решенията се основават на лист със болести и увреждания, одобрени от Министерството на здравеопазването.
Целта е да се издаде протокол, който пациентът да употребява за достъп до обществени услуги и права. В взаимозависимост от положението му, комисията дефинира дали решението е с краткотраен или непрекъснат темперамент. Ако то е краткотрайно, пациентът би трябвало да се яви на още един обзор след избран интервал, а при тежки случаи, ТЕЛК може да дефинира, че лицето се нуждае от непрекъсната асистенция, т.е., непозната помощ. И още: ТЕЛК би трябвало да съветва пациентите по отношение на правата им на здравна рехабилитация, обществени помощи и подобаващи работни условия. Това е предназначението на тази институция, която би трябвало да е основен механизъм за обществена поддръжка в България. Но, с цел да работи дейно, сходно всяка институция, би трябвало да има бистрота на процесите и адекватност на критериите. И не на последно място способени фрагменти.
Нещата на хартия, колкото добре и свястно да звучат, търпят инспекцията на времето и опита. Ясно е какъв е той, откакто 10 национално представителни организации на хора с увреждания по време на конференция, състояла се на интернационалния им ден, за следващ път повдигат неуместните въпроси за успеваемостта и адекватността на ТЕЛК-овите решения. Участниците в конференцията демонстрираха очевиден песимизъм по отношение на измененията на Европейските наставления по отношение на адаптирането им у нас. Причината е, че методът на работа на ТЕЛК освен че не облекчава живота на хората с увреждания, само че и се явява преграда за тяхното приобщаване в обществения живот. Проблемите не стопират само при комисиите за здравна експертиза, а не престават по веригата и в приобщаващото обучение, и в приемането на медицински произведения, и в трудовата претовареност, и в обществените услуги, които или не са задоволително, или непосредствено липсват.
Проблеми и решения
" Една от мъчителните тематики си остават експертните решения на ТЕЛК. Различните комисии работят с разнообразни критерии и за едни и същи увреждания дават друг %, " казва Веска Събева - ръководител на Асоциацията на родители на деца с епилепсия. " Затова предлагаме новите членове на комисиите да се обучат и се уеднаквят критериите. Предлагаме също лекарите в ТЕЛК да имат достъп до досиетата на хората в Националната осведомителна система и по този начин да са наясно с тяхното здравно положение. Третото ни предложение е, когато в комисията няма експерт по болестта на индивида с увреждане, казусът да се дава на друга комисия. Защото в този момент при липса на експерт за съпътстващо заболяване се дават 0%, което ощетява индивида с увреждане. Освен това случаите да се разпределят съгласно натовареността на комисиите. Отделно да се трансформират служебно старите пожизнено решения на ТЕЛК, в които написа " без право на всевъзможен тип труд " - едно дискриминационно решение, което законово е отпаднало, само че плаши работодателите да наемат такива хора. "
Георги Колев от Съюза на инвалидите в България обърна внимание, че законът не планува, когато експертното решение на ТЕЛК изтече, хората да са лишени от инвалидна пенсия, обществена помощ или персонален помощник. " Фрапиращото е, че законът не се съблюдава. РЗИ са задължени да оповестят 4 месеца по-рано, когато лицето е за преосвидетелстване пред ТЕЛК. И в случай че забавянето на новото решение не е по виновност на индивида с увреждане, той да си резервира правата ", разяснява Георги Колев.
Величка Драганова от Националната асоциация на сляпо-глухите в България обърна внимание, че не се извършват наредбите на Закона за българския жестов език от 2021 година: " Според него глухите имат право на жестов превод във всички институции, в просветителната система и на работното място. Освен с решение от ТЕЛК, глухотата може да се потвърждава и с други документи, които да дават достъп до тази услуга. Но и това не се съблюдава. "
Елка Тодорова, ръководител на Национално съдружие на работодателите на хората с увреждания посочи, че не се финансира и не се ползва Стратегията за хората с увреждания (2021 - 2030 г.). " Стратегията не се актуализира с признатата Европейска карта на хората с увреждания и с Европейската карта за паркиране. Не се прави нищо за преоценката на съществуващия модел на отчитане действителните потребности на хората, с цел да им се дават благоприятни условия за интеграция във всички посоки. А виждаме единствено бариери пред трудовата претовареност и пред образованието. Експертните решения на ТЕЛК пречат на общественото включване на хората с увреждания ", съобщи Елка Тодорова.
Бончо Бонев от Национална потребителна кооперация на слепите в България изясни, че в решенията на ТЕЛК продължава да се написа, че слепите могат да работят единствено в предприятията на Съюза на слепите. " Тези предприятия обаче към този момент не съществуват и на процедура незрящите няма къде да работят. Имаше опити за указател на хора с увреждания, който да се употребява от работодателите, имаше квоти за наемане на работа на хора с увреждания, даже опит за основаване на профилирана трудова борса, само че всичко това не се реализира. Така решенията на ТЕЛК единствено пречат на незрящите да се осъществят на пазара на труда ", изясни Бончо Бонев.
Светослав Чернев от Национална организация " Малки български хора " сподели, че работата по документите на ТЕЛК основава проблеми и постоянно води до дискриминационни решения. " Заради тези решения хората треперят дали ще си получат пенсиите, а нашата организация на дребните хора води каузи в съда за дискриминация ", сподели Светослав Чернев.
Мария Кръстева от Асоциацията на родители на деца с повреден слух се оплака, че приобщаващо обучение на тези деца не се случва: " Има ресурсни центрове, само че те нямат експерти, които да работят с нашите деца. В София има единствено трима експерти по слухово-речева рехабилитация, а в страната те липсват. " Г-жа Кръстева обърна внимание и на символичната сума, с която НЗОК заплаща слуховите апарати - 170 лв., в случай че цените им към този момент надвишават 7000 лв..
На проблемите с приобщаващото обучение обърна внимание и Антоанета Пенева - ръководител на Българска асоциация за невромускулни болести: " Няма сигурност и естествена среда за образование на нашите деца. Малко учебни заведения са приспособени и налични за деца на инвалидни колички. Когато в учебното заведение има кабинетна система и учениците се местят за всеки час на разнообразни етажи, без да има асансьор, нашите деца на процедура не могат да учат ", показа Антоанета Пенева.
С това, настоящото състояние у нас не се изчерпва. Субективността и забавянето на процедурите в ТЕЛК произтичат от разнообразни систематични и организационни проблеми, сред които:
Липса на стандартизация: Въпреки че съществуват одобрени критерии, интерпретацията им от обособени комисии от време на време е друга. Това води до разнообразни оценки за пациенти с идентични болести или увреждания. Също по този начин членовете на ТЕЛК от време на време не са експерти в съответното заболяване, което води до пропуски в оценката.
Забавяне на процедурите: Сложният развой на подаване на документи, условие на голям брой медицински мнения и спомагателни инспекции доста забавят процеса. Липсата на задоволително комисии или лекари води до дълги описи за изчакване. Често пациентите апелират решенията на ТЕЛК, което удължава времето за завършване на случаите.
Критерии за адекватност: Някои болести или положения не са съответно отразени в описите и условията на ТЕЛК. Например, редки болести или модерни диагнози може да не бъдат обхванати. Критериите постоянно не отразяват самостоятелните потребности и благоприятни условия на пациента. Оценката е най-вече основана на медицински резултати, без задоволително внимание на обществения и професионалния подтекст. Много от употребяваните процедури за оценка на инвалидността не отразяват напредъка в медицината и технологиите. Например, пациенти, които са получили модерно лекуване, постоянно се правят оценка съгласно остарели критерии. А и неналичието на електронни бази данни и интеграция сред институциите удължава времето за обработка и покачва риска от неточности.
Автоматизиране на процесите за подаване и обработка на документи, както и потребление на програмен продукт за стандартизация на оценките са повече от нужни в настоящата действителност. Това включва и постоянно образование на специалистите в ТЕЛК за настоящите медицински стандарти и нови диагнози. Списъкът със болести и процентите за неработоспособност би трябвало да бъдат постоянно преразглеждани, с цел да включват нововъведения в лекуването и нови болести, а увеличение броя на комисиите ще понижи натоварването и времето за изчакване на пациентите. Тези и други промени могат да създадат процеса по-ефективен, обективен и насочен към потребностите на пациентите.
, Dir.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ