Възможната еволюция на ценните на зеления водород в различни страни

Възможната еволюция на скъпите на зеления водород в разнообразни страни до 2030 година и до 2050 година изследва в новият си отчет Международната организация за възобновими източници на сила (IRENA). За това IRENA залага така наречен «геопространствен подход», поради обстоятелството за съществуването на възобновимите запаси и мястото, на което са ситуирани. IRENA се пробва да пресметна оптималната настройка на технологиите за произвеждане от възобновими източници (слънчева фотоелектрическа сила, наземна вятърна енергетика, морска вятърна енергетика) и електролизери за реализиране на най-ниски индустриални разноски. Потенциалът на съответната страна или района зависи от наличните земни запаси като се вземат поради разнообразни предпазени зони, в това число разнообразни територии на изключване, гори, влажни зони, градове и други Цената е изчислена за профилирани (автономни) фабрики без превоз. Техническият капацитет за зелен водород поради тези условия и ограничавания надвишава съвсем 20 пъти международното търсене на първична сила през 2050 година, пресмятат от IRENA. Осъществяването обаче зависи от цената на възобновимите запаси, електролизерите и цената на капитала. Близо 14 теравата (TW) слънчеви фотоволтаични съоръжения, 6 TW вятърни паркове на сушата и 4-5 TW електролизен потенциал ще са нужни за реализиране на енергийна система с нулеви излъчвания до 2050 година При този размер се чака софтуерните разноски да паднат внезапно посредством нововъведения, икономии от мащаба и усъвършенстване на веригата за доставки. При такива бъдещи мощности цената на производството на зелен водород (LCOH) може да доближи към 0,65 щатски долара/kg в най-хубавите евентуални области при най-оптимистичния сюжет. В най-лошия сюжет, който допуска по-високи финансови разноски, цената може да бъде минимум 1,1-1,15 $ за кг водород доникъде на века. В международен мащаб капацитетът за произвеждане на водород е повече от задоволителен, само че, несъмнено, той е неравномерно разпределен по света. Има някои страни, където капацитетът е мощно стеснен и локалното произвеждане може да не е задоволително, с цел да отговори на вътрешното търсене на зелен водород. Например 91% от общата повърхност на Япония и 87% от общата повърхност на Южна Корея не може да се употребява за произвеждане на водород. Техническият капацитет за възобновима сила на Япония е към 380 гигавата (GW) слънчева сила и 180 GW вятърна сила на сушата, което теоретично може да бъде задоволително за производството на към 20 милиона тона водород годишно за по-малко от 2,4 $ за кг. В същото време качеството на ресурсите (слънчеви и вятърни) е относително ниско и по-голямата част от този капацитет ще се употребява за облекчаване на търсенето на електрическа енергия, а не за произвеждане на водород. В Индия 89% от земните запаси са изключени основно заради гъстотата на популацията, обработваемата земя, саваните и горите. В Германия 66% са изключени (предимно гори и обработваема земя); в Италия 62% (поради сложен терен, плътност на популацията, обширни обработваеми земи); в Саудитска Арабия 94% (главно заради липса на вода) и т.н. Липсата на (пресни) водни запаси понижава водородния капацитет в Саудитска Арабия (намаляване с 92%); в Близкия изток (намаляване с 83%); Мароко (спад от 63%); и в останалата част от Азия (спад 61%). Въпреки това капацитетът остава относително висок. Например възобновимата сила на Саудитска Арабия към момента ще може да създава към 190 милиона тона H2 годишно, до момента в който Мароко, дребна страна, ще може да създава към 90 милиона тона водород годишно. В допълнение, обезсоляването и превозването на вода прибавя малко към цената на водорода (LCOH). Страната, която ще може да създава най-евтиния зелен водород през 2050 година (по 0,65 $ за килограм), съгласно IRENA, е Китай. Следва Чили с доста дребна разлика. Дори и в най-песимистичния сюжет, Китай ще може да създава зелен водород с LCOH от към 1,10 долара/kg доникъде на века, Колумбия към 1,15 долара/kg, а Австралия и Чили към 1,20 долара/kg. Тези четири страни ще могат да създават най-евтиния зелен водород в света и в двата сюжета. САЩ и Саудитска Арабия (девето и десето място), за съпоставяне, биха могли да реализират LCOH от към 0,75-0,80 $ за кг при оптимистичния сюжет, само че при песимистичния сюжет разноските на Саудитска Арабия ще се покачат доста повече, в сравнение с в Съединени американски щати, заради липса на вода. Оптималната композиция от слънчеви и вятърни мощности е мощно подвластна от локалните възобновими запаси и софтуерните разноски. Средно в международен мащаб слънчевото произвеждане е по-предпочитано да е в системата, което се изяснява с високия капацитет за понижаване на финансовите разноски до 2050 година, макар че има изключения. Основните фактори за неустановеност при разбора на бъдещата цена на водорода са скоростта на развиване на финансовите разноски във възобновимата сила, при производството на електролизери и цената на капитала. От една страна, технологията ще продължи да се развива и нейното внедряване ще докара до усъвършенстване на световната верига за доставки, стандартизация и по-бързо осъществяване на планове. От друга страна, циклите на цените на стоките като тези, следени през 2021 година, могат да доведат до интервали на по-високи финансови разноски, считат от IRENA. Въпросът за цената на зеления водород е измежду най-обсъжданите. Между другото доста създатели разясняват, че в бранша още няма освен ясни, само че и съвсем никакви стандарти, както и приравнени към тях понятия, което е и една от аргументите за другите калкулации на цената на зеления водород. Rethink Energy да вземем за пример разгласява тази година отчет за вероятностите на пазара на водород, в който показва, че след две години зеленият водород ще стане по-евтин от сивия.