Патриаршеско и синодално послание по повод хиляда и седемстотната годишнина от провеждането на Първия вселенски събор
Възлюбени в Господа рожби на светата ни Църква,
Заедно с всички паметни събития от историята на православния ни народ, които през актуалната година означаваме с цялата подобаваща им церемониалност, през 2025 година честваме и едно събитие, имащо отношение към цялата Църква Божия, по целия свят. Седемнадесетте епохи от свикването и провеждането на първия в живота на Църквата събор, останал в нейната историческа и литургическа памет като вселенски, са увещание за фундаментите на нашата избавителна религия и за правилата на живота ни като Църква, както и удобна опция за осмисляне и равносметка на изминатия от светата Църква дълъг път. Ако денят на светия наш равноапостолен Покръстител Борис Михаил ни върна към плодовете на Благовестието у нас и основаването на поместната ни Църква, то годишнината на Първия космополитен събор ни напомня за съборността – като за метод на битие на Църквата във всяко време и на всяко място.
Споменът за тези събития ни връща в преломната ера, в която след десетилетия на гонения преследването против християните в Римската империя най-накрая е прекъснато и е сложено началото на свободния живот на Църквата Христова. Започналият със Сердикийския едикт през 311 година развой на признание на християнството за законна вяра, намира своя свършек в Медиоланския едикт през 313 година, с който то е оповестено за равноправно на другите религии.
Първият космополитен събор е извършен в антична Никея през 325 година по предписание на св. император Константин Велики и с присъединяване на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят. Изкованите в Никея боговдъхновени догмати и постановените свещени догми на светата Църква съхраняват своя неизменим престиж и годност и през днешния ден – цели седемнадесет епохи по-късно, свидетелствайки, че истините на Църквата Христова са безконечни и неизменими, че те са Божии, а не човешки, и точно поради това са и избавителни. Времената се трансформират, една ера сменя друга, сменят се и обществено-политическите условия и формите на държавно ръководство, а научно-техническият напредък претърпява небивали развития, само че оставеният ни от Христа Спасителя Нов завет, Неговият нов закон за любовта към Бога и близък, за милостта и човеколюбието остава все по този начин неизменим, както и „ Иисус Христос е същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и вовеки “ (Евр. 13:8).
Първият космополитен събор е едно изключително и извънредно събитие в историята на Църквата. Той представлява боговдъхновен и непогрешим отговор на провокациите, пред които Христовата Църква е била изправена през тогавашната историческа ера: разпространяващото се навсякъде еретическо лъжеучение на александрийския презвитер Арий, който отричал божествеността на Сина Божий и по този метод подменял самата същина на християнското учение; нуждата от ясно формулиране на христологичния и триадологичен догмат („ единосъщието на Отца “), с цел да бъде даден отговарящ православен отговор на проникващите в християнството езически и разколнически течения (съставяне на първата част от Символа на вярата, допълнен на Втория космополитен събор в Константинопол през 381 г.); определянето на една обща дата за празнуване на Празника на празниците – Пасхата Господня, тъй че да се избегнат различията и раздялите в Църквата; предоляването на някои вътрешни разколи; постановяването на двадесет свещени правила за вътрешния учредителен и нравствен живот на Църквата, посредством които е учредена митрополитската система на църковно управление; установяването на съборността като главен принцип в църковния живот; слагане основите на „ симфонията “ в църковно-държавните връзки и други
Годишнината на Първия космополитен събор ни напомня, че нашата православна избавителна християнска религия има фактически възвишен генезис. Тя е надживявала и надживява всяко време и всяка империя – в това число и Римската, която живееше със съзнанието, че е призвана да покори и да обеме в себе си целия свят. Защото измеренията на нашата религия не са земни, а небесни.
С основната причина за своето привикване и осъществяване Съборът в Никея също по този начин насочва вниманието ни и към тематиката за чистотата на нашата религия. Припомня ни по какъв начин още през цялото време на живота на Църквата в света измежду индивидите е живяло изкушението да рационализираме: да разбираме и да обясняваме по човешки, т.е. уповавайки се само на своя човешки разсъдък, чудото на Въплъщението, дружно с цялото божествено домостроителство за нашето избавление. Това прелъщение стои с не по-малка мощ и пред нас през днешния ден, от време на време даже още по-силно, вследствие от големия прогрес на нашите познания за света и вселената, и тъкмо тук Първият космополитен събор в Никея, със своите боговдъхновени словесни изрази на необяснимата за човешкия разум, но удостоверявана от човешкото сърце наша религия, ни идва на помощ – като противоотрова против всеки нов опит за принизяване на Сина и Слово Божие, Който, „ когато се извърши времето “ (Гал. 4:4), „ … поради нас, индивидите, и поради нашето избавление слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек “, както и до през днешния ден изповядваме в Символа на нашата религия.
Символът на вярата е израз на самосъзнанието на Църквата. Това съзнание значи не замяната на една вяра (езическата) с друга (християнската), а ни разкрива Църквата Христова като цялост на Истината и на Любовта, като общественост на светии, като жив Богочовешки организъм, като Тяло Христово, чиито членове сме всички ние, а Глава е Господ Иисус Христос.
Накрая, Първият космополитен събор в Никея дефинитивно утвърждава и заложения още с Апостолския събор в Йерусалим модел на съборността – като неизменим принцип на живота и действието на тялото на Църквата. В основата на този принцип лежи уверението на Самия Господ Иисус Христос, че „ дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях “ (Мат. 18:20), както и свидетелството на светите апостоли, че съборните решения на Църквата са решения богочовешки, тъй като „ угодно бе на Светаго Духа и нам “ (Деян. 15:28). Свети Йоан Златоуст споделя, че „ името Църква е съборно име “, чето значи не разделяне, а „ единение и единодушие. “ Автентичният и сърдечен живот на Църквата Христова не може да бъде различен, с изключение на живот в общение и цялост на общението, което, съгласно свидетелството на Апостола на любовта, е общение със Светата Единосъщна, неразделна и Животврояща Троица.
Нека пазим като зеницата на окото си нашата света Православна религия! Да имаме вяра с всичкото си сърце и разсъдък в боговдъхновените догмати на вярата и да се ръководим от свещените догми на Църквата! Само по този начин ще бъдем почтени наследници и рожби на светите Отци на Първия космополитен събор.
Божията обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА Сухопътни войски. СИНОД:
† На Съединени американски щати, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ПАХОМИЙ
Заедно с всички паметни събития от историята на православния ни народ, които през актуалната година означаваме с цялата подобаваща им церемониалност, през 2025 година честваме и едно събитие, имащо отношение към цялата Църква Божия, по целия свят. Седемнадесетте епохи от свикването и провеждането на първия в живота на Църквата събор, останал в нейната историческа и литургическа памет като вселенски, са увещание за фундаментите на нашата избавителна религия и за правилата на живота ни като Църква, както и удобна опция за осмисляне и равносметка на изминатия от светата Църква дълъг път. Ако денят на светия наш равноапостолен Покръстител Борис Михаил ни върна към плодовете на Благовестието у нас и основаването на поместната ни Църква, то годишнината на Първия космополитен събор ни напомня за съборността – като за метод на битие на Църквата във всяко време и на всяко място.
Споменът за тези събития ни връща в преломната ера, в която след десетилетия на гонения преследването против християните в Римската империя най-накрая е прекъснато и е сложено началото на свободния живот на Църквата Христова. Започналият със Сердикийския едикт през 311 година развой на признание на християнството за законна вяра, намира своя свършек в Медиоланския едикт през 313 година, с който то е оповестено за равноправно на другите религии.
Първият космополитен събор е извършен в антична Никея през 325 година по предписание на св. император Константин Велики и с присъединяване на 318 епископи от целия тогавашен християнски свят. Изкованите в Никея боговдъхновени догмати и постановените свещени догми на светата Църква съхраняват своя неизменим престиж и годност и през днешния ден – цели седемнадесет епохи по-късно, свидетелствайки, че истините на Църквата Христова са безконечни и неизменими, че те са Божии, а не човешки, и точно поради това са и избавителни. Времената се трансформират, една ера сменя друга, сменят се и обществено-политическите условия и формите на държавно ръководство, а научно-техническият напредък претърпява небивали развития, само че оставеният ни от Христа Спасителя Нов завет, Неговият нов закон за любовта към Бога и близък, за милостта и човеколюбието остава все по този начин неизменим, както и „ Иисус Христос е същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и вовеки “ (Евр. 13:8).
Първият космополитен събор е едно изключително и извънредно събитие в историята на Църквата. Той представлява боговдъхновен и непогрешим отговор на провокациите, пред които Христовата Църква е била изправена през тогавашната историческа ера: разпространяващото се навсякъде еретическо лъжеучение на александрийския презвитер Арий, който отричал божествеността на Сина Божий и по този метод подменял самата същина на християнското учение; нуждата от ясно формулиране на христологичния и триадологичен догмат („ единосъщието на Отца “), с цел да бъде даден отговарящ православен отговор на проникващите в християнството езически и разколнически течения (съставяне на първата част от Символа на вярата, допълнен на Втория космополитен събор в Константинопол през 381 г.); определянето на една обща дата за празнуване на Празника на празниците – Пасхата Господня, тъй че да се избегнат различията и раздялите в Църквата; предоляването на някои вътрешни разколи; постановяването на двадесет свещени правила за вътрешния учредителен и нравствен живот на Църквата, посредством които е учредена митрополитската система на църковно управление; установяването на съборността като главен принцип в църковния живот; слагане основите на „ симфонията “ в църковно-държавните връзки и други
Годишнината на Първия космополитен събор ни напомня, че нашата православна избавителна християнска религия има фактически възвишен генезис. Тя е надживявала и надживява всяко време и всяка империя – в това число и Римската, която живееше със съзнанието, че е призвана да покори и да обеме в себе си целия свят. Защото измеренията на нашата религия не са земни, а небесни.
С основната причина за своето привикване и осъществяване Съборът в Никея също по този начин насочва вниманието ни и към тематиката за чистотата на нашата религия. Припомня ни по какъв начин още през цялото време на живота на Църквата в света измежду индивидите е живяло изкушението да рационализираме: да разбираме и да обясняваме по човешки, т.е. уповавайки се само на своя човешки разсъдък, чудото на Въплъщението, дружно с цялото божествено домостроителство за нашето избавление. Това прелъщение стои с не по-малка мощ и пред нас през днешния ден, от време на време даже още по-силно, вследствие от големия прогрес на нашите познания за света и вселената, и тъкмо тук Първият космополитен събор в Никея, със своите боговдъхновени словесни изрази на необяснимата за човешкия разум, но удостоверявана от човешкото сърце наша религия, ни идва на помощ – като противоотрова против всеки нов опит за принизяване на Сина и Слово Божие, Който, „ когато се извърши времето “ (Гал. 4:4), „ … поради нас, индивидите, и поради нашето избавление слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек “, както и до през днешния ден изповядваме в Символа на нашата религия.
Символът на вярата е израз на самосъзнанието на Църквата. Това съзнание значи не замяната на една вяра (езическата) с друга (християнската), а ни разкрива Църквата Христова като цялост на Истината и на Любовта, като общественост на светии, като жив Богочовешки организъм, като Тяло Христово, чиито членове сме всички ние, а Глава е Господ Иисус Христос.
Накрая, Първият космополитен събор в Никея дефинитивно утвърждава и заложения още с Апостолския събор в Йерусалим модел на съборността – като неизменим принцип на живота и действието на тялото на Църквата. В основата на този принцип лежи уверението на Самия Господ Иисус Христос, че „ дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз измежду тях “ (Мат. 18:20), както и свидетелството на светите апостоли, че съборните решения на Църквата са решения богочовешки, тъй като „ угодно бе на Светаго Духа и нам “ (Деян. 15:28). Свети Йоан Златоуст споделя, че „ името Църква е съборно име “, чето значи не разделяне, а „ единение и единодушие. “ Автентичният и сърдечен живот на Църквата Христова не може да бъде различен, с изключение на живот в общение и цялост на общението, което, съгласно свидетелството на Апостола на любовта, е общение със Светата Единосъщна, неразделна и Животврояща Троица.
Нека пазим като зеницата на окото си нашата света Православна религия! Да имаме вяра с всичкото си сърце и разсъдък в боговдъхновените догмати на вярата и да се ръководим от свещените догми на Църквата! Само по този начин ще бъдем почтени наследници и рожби на светите Отци на Първия космополитен събор.
Божията обич и Неговата велика благосклонност да бъдат с всички нас!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Сухопътни войски. СИНОД
† ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА Сухопътни войски. СИНОД:
† На Съединени американски щати, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Доростолски митрополит ЯКОВ
† Сливенски митрополит АРСЕНИЙ
† Видински митрополит ПАХОМИЙ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ