Европейският съюз навлиза в решителна фаза от трансформацията на своята енергийна система, залагайки на "зеления" водород като основен стълб за постигане на климатична неутралност. Докато доскоро технологията се считаше за твърде скъпа и експериментална, днешните геополитически реалности и стремежът към енергийна независимост ускоряват мащабните инвестиции в инфраструктура. Стратегическата цел е ясна: замяна на изкопаемите горива в тежката индустрия и транспорта, където електрификацията чрез батерии остава неприложима.
Ключовият елемент в тази стратегия е производството чрез електролиза, захранвана от възобновяеми източници. За разлика от "сивия" водород, добиван от природен газ, зеленият вариант не отделя въглеродни емисии. „Водородът не е просто гориво, той е липсващото звено в енергийния преход“, посочват експерти от Европейската комисия. Прогнозите сочат, че до 2030 г. блокът трябва да произвежда 10 милиона тона и да внася още толкова, за да задоволи нуждите на стоманодобива и химическата промишленост.
Изграждането на т.нар. „водородни долини“ – регионални клъстери, обединяващи производство, съхранение и потребление – вече е в ход в няколко държави членки. Тези проекти имат за цел да намалят логистичните разходи и да демонстрират икономическата жизнеспособност на технологията в реални условия. България също заявява амбиции в този сектор, подготвяйки пилотни инсталации, които да интегрират местните енергийни мощности с нови производствени капацитети.
Въпреки оптимизма, предизвикателствата пред сектора остават значителни. Основната пречка е високата производствена цена, която в момента е неколкократно по-висока от тази на природния газ. Липсата на завършена преносна мрежа и необходимостта от огромни количества чиста вода за процеса на електролиза са технически бариери, които изискват координирани технологични решения и масивни публични субсидии за първоначален тласък на пазара.
Бъдещето на водородната икономика ще зависи пряко от скоростта, с която ще се развива законодателната рамка и стандартизацията на международно ниво. Създаването на „Водородна банка“ на ЕС е стъпка към гарантиране на ценова предвидимост за инвеститорите. Ако Европа успее да мащабира тези технологии в следващото десетилетие, тя не само ще декарбонизира икономиката си, но и ще установи глобални стандарти в една от най-перспективните индустрии на XXI век.
