Тъмният ореол на един от най-противоречивите владетели в историята
Въз основа на тях той е считан за откачен тиранин, чието ръководство е съпроводено от ужасяващи актове на принуждение, като отравянето на малолетният му брат, уреждането на убийството на личната му майка Агрипина Младата (с която се приказва, че преди този момент е спал), подпалването на Рим, което води до разрушаването на по-голямата част от града, жестоките изтезания на християни, кастрирането на един младеж, за който след това се оженил и умъртвяването с ритник на бременната му брачна половинка Попея. Някои от тези произшествия евентуално фактически са се случили, само че актуалните историци от ден на ден ги слагат под въпрос. Въпреки изказванията от сериозните римски летописци, че Нерон е бил всеобщо хулен, археологическите находки от Помпей, приказват за това, че той е бил ненадейно известен измежду елементарните жители.
Нерон е разгласен за император едвам на на 17-годишна възраст и съгласно всички свидетелства тогава той се интересувал доста повече от изкуство, в сравнение с от ръководство. Нямал военните триумфи, които императорите преди него имали и надлежно блясъка на грандиозните военни процесии, носещи славата на Рим, при него отсъствал.
Това, което през днешния ден знаем за него, е писано главно от трима създатели – Публий Корнелий Тацит, Гай Светоний Транк и Касий Дио. Но има съществени съмнения, че те целеустремено са се пробвали да очернят облика на спорния държател, преувеличавайки и даже измисляйки си някои каузи, осъществявани от него.
Тацит да вземем за пример написа, че младият Нерон умъртвил своя 13-годишен доведен брат Британик, като сипал отрова в чашата му. Според описанието отровата била без цвят и без аромат и била толкоз мощна, че Британик починал за секунди. Съвременните специалисти и реенактори обаче настояват, че сходни извлечени от растения токсини би трябвало да бъдат доста мощно съсредоточени, с цел да убият човек толкоз бързо, колкото е разказано в тази ситуация с Нерон.
Такава отрова би трябвало да има осезаем аромат и цвят и би трябвало да се забележи преди Британик да отпие от нея. Тацит е виновен и за историята, че огромния пожар в Рим през 64 година бил провокиран от Нерон, който свирел на лирата си до момента в който следил пламъците. Пожарът бушувал шест дни и унищожил 10 от 14-те квартала на града, позволявайки на Нерон да построи нов комплекс от дворци върху изгорелите руини.
Мнозинство от римските аристократи считали, че Нерон провокирал този пожар, с цел да може да реализира амбициозните си строителни проекти без да се постанова да чака разрешение от сената за това. Няма доказателства, че Нерон е имал нещо общо с пожара, само че недоволството на аристокрацията от неговите проекти за реорганизация на Рим, спомогнало за лесното разпространяване на този слух.
Макар римският хайлайф да недоволствал против него, наподобява простолюдието го адмирирало, както свидетелстват някои надписи, открити в Помпей. Този античен град е бил заровен под пепелта от изригналият през 79 година от н.е. вулкан Везувий, а Нерон управлявал десетилетие преди този момент да се случи. Серия от непокътнати приветствени надписи и графити по стените на публични здания в Помпей, са очебийно положително настроени към Нерон. Един от тях гласи: „ Ура за решенията на императора и императрицата – с вас двамата здрави и сговорни, ние сме щастливи вечно “. Тоест съгласно елементарните хора решенията на Нерон са били в тяхна услуга.
Историците обаче, не го виждат в такава удобна светлина, изключително Светоний. Той написа, че Нерон бил прекомерно захласнат от пеенето, като един път даже призовал в театъра 5000 фенове, които били задължени да стоят и да ръкопляскат по време на неговите осъществявания. „ Докато пеел, никой не можел да напусне театъра, даже по най-неотложни аргументи “, написа Светоний. „ Говори се, че се е случвало дами да раждат там, а изморени от слушане и приветстване фенове скрито прескачали през стените, защото портите на входа били затворени, други пък се престрували, че са умрели единствено и единствено с цел да ги изнесат към гробищата “.
Светоний също нападна половите апетити на Нерон, пишейки, че той блудствал с момчета, съблазнявал омъжени дами, развращавал целомъдрени девици и „ даже желаел неразрешени връзки със личната си майка “. Що се отнася до ръководството на Нерон, Светоний написа, че императорът е разхитителен, който „ пилее пари без ограничаване “ и чиито армии го изоставят, откакто не съумява да потуши протеста на галите.
Самоубийството на Нерон през 68 година, без да остави потомък или явен правоприемник – вкарва империята в безпорядък, съгласно Бенефиел. Той още споделя, че всички биха били надалеч по-щастливи, в това число и самия Нерон, в случай че той беше останал надалеч от политиката и се беше посветил напълно на изкуствата.
„ Ако зависеше от него, той евентуално не би избрал въобще да бъде император ” написа Бенефиел. За това приказват даже и последните му думи. На предсмъртния си одър той споделил: „ Какъв актьор умира с мен ”, възприемайки самичък себе си като актьор, а не като император или военачалник.
Но на фона известните отрицателни линии има и другата страна, включваща позитивните страни на неговото ръководство. От до неотдавна непознатите надписи от Помпей, плебса – елементарните хора, са били изцяло задоволени от неговото ръководство. В римският сенат несъмнено са били недоволни от този непредсказуем император, който избягвал по всевъзможен метод да се преценява с тях и надлежно те се стараят след гибелта му да заличат спомените от неговото ръководство. И до момента в който аристократичните му политически съперници го хулят в своите летописи, то спонтанните графити по уличните стени демонстрират напълно друго отношение към него. Изглежда решенията му са ощетявали висшата класа, само че са били в услуга на необятните небогати маси.
Рядко се отбелязва да вземем за пример неповторимата архитектурна и художествена стойност на грандиозните градежи, колонадите, баните, статуите и фреските от неговото време, на които се радвали както тогавашните римски жители, по този начин и днешните археолози и туристи.
След оня прославен пожар, за който по този начин и няма доказателства, че е провокиран от Нерон, Рим в действителност придобива класическия си възвишен мраморен образ, с който е залегнал в нашето схващане. Допреди това е бил най-вече кирпичен, към този момент с голям брой залепени една за друга пристройки и много задръстен и запушен около повишаването на популацията, изключително на бедните пластове. С други думи – града към този момент е имал остра потребност от ободряване и преустройване. Освен всичко друго, другояче гневно критикуващият го Тацит въпреки всичко загатва, и че след пожара Нерон наредил да се обезпечи заслон за бездомниците, оповестил хонорари за тези, които съумеят във допустимо най-кратък период да възстановят разрушенията, както и въвел система за пожарна сигурност.
Рядко се разясняват и необяснимо непопулярните дейности на Нерон в ранните години от ръководството, когато той е към момента младеж. Тогава той прекратил тайните правосъдни процеси на Клавдий, които заплашвали мнозина, помилвал към този момент наказани, с което избавил животите им. А даже е записано, че когато бил принуждаван от съда да подпише нечия смъртна присъда нормално казвал: „ Ех, бих желал да не можех да пиша ”. Освен всичко друго той провел постоянни сбирки на поетите и музикантите, устройвал им олимпиади и други действия и мероприятия, което дава извънреден подтик в развиването на изкуствата. Отделно големите и блестящи бани, издигнати от него, играели нещо като ролята на актуалните обществени мрежи за хората – място където да се срещат, да релаксират и да разискват всевъзможни тематики.
Друга точка на напрежение сред Нерон и сената е, че амбициозните му строителни планове, в това число и канал от Неапол до Римското пристанище Остия, посредством който да се заобикалят проблематичните морски течения, коствали доста пари. Такива средства за градежи сенатът елементарно набавял когато имало военни походи, от които се докарвала голяма плячка и запаси, само че в годините на мирното ръководство на Нерон тези потоци секнали. Това, което прелива чашата на търпението на сената е, че вместо с война Нерон предпочел да обезпечи тези пари чрез увеличение на налозите. При това по този начин, че те да удрят единствено богатите, посредством налог върху собствеността, а в тази ситуация с плана за канал – напряко им заграбва парцелите, които се намирали в проектирания периметър. Това което той в действителност правел е било да взима от богатите и да раздава на бедните. Такива облици по принцип са представяни като национални герои и борци за истина и тъждество. Рядко обаче сходни робинхудовци са се появявали на такава обществена височина, на каквато е императорският престол в Рим. Нещо което провокира още по-голямо удивление към Нерон.
