Защо Вучич е „любимият крадец“ на САЩ и ЕС?
Въз основа на някои разбори на " отлични " районни специалисти след изборите за сръбски парламент и общо 65 града и общини, в това число столицата Белград, които се организираха в средата на декември предходната година, може да се каже, че всичко е протекло постоянно и съгласно упованията и че няма място за драматизиране.
Поддръжниците на сръбския президент Вучич завоюваха, както се очакваше. Опозицията загуби, което също се очакваше. Изборите бяха откраднати, написа Борис Вукотич в графа за хърватския портал Index.
Единственото, което беше ненапълно ненадейно за районните, изключително сръбските наблюдаващи, беше положителният резултат на оня необикновен доктор, който твърди, че Земята е плоска.
Що се отнася до него, моето мнение е диаметрално противоположно на това на специалистите. Господин някогашният професор почтено е заслужил всеки глас. Буквално го е заслужил.
Ако обаче някой имаше време да следи от близко предизборната акция в квартала или няколко часа след затварянето на изборните секции да гледа избрани видеоклипове за изборния ден, сигурно нямаше да се съгласи с разбора на специалистите.
Защото има многочислени материални доказателства за брутална кражба на избори в Сърбия, изключително в Белград. В отчета си за тях приказва и CRTA, авторитетна сръбска неправителствена организация, която през 2018 година получи премия от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) за извънреден принос в насърчаването на демокрацията и отбраната на правата на индивида.
А какво имат да кажат за всичко Съединените щати и Европейски Съюз?
Отношението на Европейски Съюз към Вучич
През последните няколко години чиновниците на Европейски Съюз изцяло подкопаха доверието в себе си, като постоянно избраха стабилността на района, вместо да поддържат демократичните правила и полезности в Сърбия.
Всъщност, в случай че и да имаше някакъв нищожен и презрян прогрес в посока на положителното ръководство, върховенството на закона, укрепването на институциите и най-малко формалното ценене на главните права на индивида, всички тези достижения бяха пометени от властническото, недемократично, неконтролирано и безкрайно ръководство на сръбския президент Александър Вучич.
След завръщането му на власт през 2012 година нежните, недоразвити демократични корени в Сърбия бяха изцяло заличени.
Управляващата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич откри безспорен надзор върху главните лостове на властта, най-много върху правосъдната система, службите за сигурност и медиите.
Сръбският президент употребява корумпираните медии до дъно, с цел да се разправи брутално с политическите си съперници, без значение дали става дума за партии, неправителствения бранш, дребен брой самостоятелни публицисти или елементарни жители.
В реалност в Сърбия има публични избори, равни изборни права, дейни и пасивни изборни права, повече оферти на политическия пазар, затова плурализъм на мненията, независимост на изложение или да вземем за пример тристранно разделяне на управляващите.
По създание обаче Сърбия е в клопката на един тип " мека автокрация ", тъй като контролът на Вучич върху сръбските властови центрове е цялостен, а демократичните процеси са деформирани до степен на чудноватост.
Следователно няма и най-малка опция такава система да бъде характеризирана като обективно демократична.
Отвратителното престарание на Вучич
Идеята на основателите на политиката на Европейски Съюз за района на Западните Балкани беше да се възползват оптимално от отвратителната превземка на Вучич и да се преструват на последователи на европейските полезности, пренебрегвайки брутално очевидната вредност на неговата освен вътрешна, само че и външна политика и пробвайки се да употребяват моркова и единствено моркова, без да демонстрират тоягата, да се преведат на другия бряг на реката, която разделя " положителните " от " неприятните ".
Европейските публични лица имаха вяра, а наподобява, че доста от тях към момента имат вяра, че Вучич, макар биографията си и политиката, която води, в последна сметка може да се окаже значим и основен състезател, който да разреши на Брюксел да се приближи до геостратегическите си цели на Балканите.
На първо място става въпрос за някакъв тип непоклатимост на един неустойчив, безпаричен и в последна сметка не изключително прелъстителен район, който в историята постоянно е произвеждал единствено проблеми.
Освен това става дума и за послушанието на Балканите, когато става дума за осъществяване на програмата на Европейски Съюз за отбрана във връзка с преноса на незаконни мигранти, чийто приток доста усложнява така и така комплицираната икономическа и политическа обстановка в Европа след съветската експанзия против Украйна.
И най-после, само че никога не на последно място по значимост, установяването на устойчиви връзки сред Сърбия и Косово.
Нормализирането на връзките сред Белград и Прищина, което ще постави основите за възможното признание на независимостта на Косово, недвусмислено е главният приоритет на Европейски Съюз на Балканите, а сръбският държавен глава постоянно споделяше, че " сърби и албанци би трябвало да се научат да живеят и работят дружно ".
Последните му изказвания са диаметрално противоположни на упоменатите преди този момент.
И американците реагираха сдържано
Въпреки че в първите изказвания на американските публични лица след изборите в Сърбия се усеща въздържаност и даже неутрално отношение към очевидните нередности в изборния развой, доста видни представители на американската социална сцена и наблюдаващи, към чието мнение се придържа Белият дом, предизвестяват за недостига на народна власт в Белград и за авторитаризма на Вучич.
Американските наблюдаващи акцентират, че президентът Байдън, като добър ценител на обстановката в балканския район, се е опитал да прокара политика, сходна на стратегиите, замислени в Берлин и Брюксел, с концепцията да се откри престижът на една определена персона в Сърбия или категоричен водач, който да наложи баланс сред националистическите и продемократичните сили в страната и да бъде главният канал за връзка със Запада.
Това би премахнало ненужното нашарване на контактите, което в предишното докара до цялостно недоумение на позициите на американската администрация във връзка с ползите на сръбския народ.
А ползата на Байдън и главната водеща концепция на неговия президентски мандат, която той неведнъж повтаряше, беше успеха на демокрацията над автокрацията.
Последиците са особеното отнасяне на съседите в съпоставяне със самата Сърбия (съседите се третират по доста по-строги стандарти), което окуражава Вучич, който явно стои зад рецесиите в Босна и Херцеговина, двата яростни спора в Косово и вкарването на проруски детайли в системата на ръководство на Черна гора, която е член на НАТО.
Мълчанието на Европа и Съединените щати във връзка с очевидните обири на парламентарните и частичните локални избори в Сърбия може да е политически прагматично, само че е и надълбоко цинично.
По този метод гореспоменатите субекти подкопават личния си честен престиж. Възниква въпросът дали мълчанието им не е рисково в кратковременен проект, в случай че районната сигурност и непоклатимост се регистрират в подтекста на по-широката непоклатимост в Европа./БГНЕС
------
Анализ на черногорския специалист Борис Вукотич за Index
Поддръжниците на сръбския президент Вучич завоюваха, както се очакваше. Опозицията загуби, което също се очакваше. Изборите бяха откраднати, написа Борис Вукотич в графа за хърватския портал Index.
Единственото, което беше ненапълно ненадейно за районните, изключително сръбските наблюдаващи, беше положителният резултат на оня необикновен доктор, който твърди, че Земята е плоска.
Що се отнася до него, моето мнение е диаметрално противоположно на това на специалистите. Господин някогашният професор почтено е заслужил всеки глас. Буквално го е заслужил.
Ако обаче някой имаше време да следи от близко предизборната акция в квартала или няколко часа след затварянето на изборните секции да гледа избрани видеоклипове за изборния ден, сигурно нямаше да се съгласи с разбора на специалистите.
Защото има многочислени материални доказателства за брутална кражба на избори в Сърбия, изключително в Белград. В отчета си за тях приказва и CRTA, авторитетна сръбска неправителствена организация, която през 2018 година получи премия от Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) за извънреден принос в насърчаването на демокрацията и отбраната на правата на индивида.
А какво имат да кажат за всичко Съединените щати и Европейски Съюз?
Отношението на Европейски Съюз към Вучич
През последните няколко години чиновниците на Европейски Съюз изцяло подкопаха доверието в себе си, като постоянно избраха стабилността на района, вместо да поддържат демократичните правила и полезности в Сърбия.
Всъщност, в случай че и да имаше някакъв нищожен и презрян прогрес в посока на положителното ръководство, върховенството на закона, укрепването на институциите и най-малко формалното ценене на главните права на индивида, всички тези достижения бяха пометени от властническото, недемократично, неконтролирано и безкрайно ръководство на сръбския президент Александър Вучич.
След завръщането му на власт през 2012 година нежните, недоразвити демократични корени в Сърбия бяха изцяло заличени.
Управляващата дясноцентристка Сръбска прогресивна партия (СПП) на Вучич откри безспорен надзор върху главните лостове на властта, най-много върху правосъдната система, службите за сигурност и медиите.
Сръбският президент употребява корумпираните медии до дъно, с цел да се разправи брутално с политическите си съперници, без значение дали става дума за партии, неправителствения бранш, дребен брой самостоятелни публицисти или елементарни жители.
В реалност в Сърбия има публични избори, равни изборни права, дейни и пасивни изборни права, повече оферти на политическия пазар, затова плурализъм на мненията, независимост на изложение или да вземем за пример тристранно разделяне на управляващите.
По създание обаче Сърбия е в клопката на един тип " мека автокрация ", тъй като контролът на Вучич върху сръбските властови центрове е цялостен, а демократичните процеси са деформирани до степен на чудноватост.
Следователно няма и най-малка опция такава система да бъде характеризирана като обективно демократична.
Отвратителното престарание на Вучич
Идеята на основателите на политиката на Европейски Съюз за района на Западните Балкани беше да се възползват оптимално от отвратителната превземка на Вучич и да се преструват на последователи на европейските полезности, пренебрегвайки брутално очевидната вредност на неговата освен вътрешна, само че и външна политика и пробвайки се да употребяват моркова и единствено моркова, без да демонстрират тоягата, да се преведат на другия бряг на реката, която разделя " положителните " от " неприятните ".
Европейските публични лица имаха вяра, а наподобява, че доста от тях към момента имат вяра, че Вучич, макар биографията си и политиката, която води, в последна сметка може да се окаже значим и основен състезател, който да разреши на Брюксел да се приближи до геостратегическите си цели на Балканите.
На първо място става въпрос за някакъв тип непоклатимост на един неустойчив, безпаричен и в последна сметка не изключително прелъстителен район, който в историята постоянно е произвеждал единствено проблеми.
Освен това става дума и за послушанието на Балканите, когато става дума за осъществяване на програмата на Европейски Съюз за отбрана във връзка с преноса на незаконни мигранти, чийто приток доста усложнява така и така комплицираната икономическа и политическа обстановка в Европа след съветската експанзия против Украйна.
И най-после, само че никога не на последно място по значимост, установяването на устойчиви връзки сред Сърбия и Косово.
Нормализирането на връзките сред Белград и Прищина, което ще постави основите за възможното признание на независимостта на Косово, недвусмислено е главният приоритет на Европейски Съюз на Балканите, а сръбският държавен глава постоянно споделяше, че " сърби и албанци би трябвало да се научат да живеят и работят дружно ".
Последните му изказвания са диаметрално противоположни на упоменатите преди този момент.
И американците реагираха сдържано
Въпреки че в първите изказвания на американските публични лица след изборите в Сърбия се усеща въздържаност и даже неутрално отношение към очевидните нередности в изборния развой, доста видни представители на американската социална сцена и наблюдаващи, към чието мнение се придържа Белият дом, предизвестяват за недостига на народна власт в Белград и за авторитаризма на Вучич.
Американските наблюдаващи акцентират, че президентът Байдън, като добър ценител на обстановката в балканския район, се е опитал да прокара политика, сходна на стратегиите, замислени в Берлин и Брюксел, с концепцията да се откри престижът на една определена персона в Сърбия или категоричен водач, който да наложи баланс сред националистическите и продемократичните сили в страната и да бъде главният канал за връзка със Запада.
Това би премахнало ненужното нашарване на контактите, което в предишното докара до цялостно недоумение на позициите на американската администрация във връзка с ползите на сръбския народ.
А ползата на Байдън и главната водеща концепция на неговия президентски мандат, която той неведнъж повтаряше, беше успеха на демокрацията над автокрацията.
Последиците са особеното отнасяне на съседите в съпоставяне със самата Сърбия (съседите се третират по доста по-строги стандарти), което окуражава Вучич, който явно стои зад рецесиите в Босна и Херцеговина, двата яростни спора в Косово и вкарването на проруски детайли в системата на ръководство на Черна гора, която е член на НАТО.
Мълчанието на Европа и Съединените щати във връзка с очевидните обири на парламентарните и частичните локални избори в Сърбия може да е политически прагматично, само че е и надълбоко цинично.
По този метод гореспоменатите субекти подкопават личния си честен престиж. Възниква въпросът дали мълчанието им не е рисково в кратковременен проект, в случай че районната сигурност и непоклатимост се регистрират в подтекста на по-широката непоклатимост в Европа./БГНЕС
------
Анализ на черногорския специалист Борис Вукотич за Index
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ