МВР и НАП ще проверяват фирмите преди да им дадат пари от Брюксел
Въвеждат нови правила, с цел да пресекат опитите за злоупотреби с европари
При подготовката на европрограмите, а след това и при мониторинга на осъществяването им, ще се работи интензивно с разнообразни органи от държавната администрация. Такива са дирекцията на Министерство на вътрешните работи, която се занимава с измами с европейски средства, и Национална агенция за приходите.
Новите механизми за надзор ще се вкарат след почналото следствие от Европейската прокуратура на компании, злоупотребили със средства по ОПИК, заяви за “24 часа” министърът на нововъведенията Даниел Лорер, представен от.
Той отхвърли да разяснява настоящото следствие на европрокурорите. Посочи обаче, че от януари министерството си сътрудничи с проверяващия орган, ръководен от Лаура Кьовеши, и е подавало сигнали и информация за нарушавания.
След другите промени са по-голямо самоучастие
на компаниите, които аплайват за европейски средства, и външни оценители на плановете.
Вече има подобен насъбран опит в администрациите и той би трябвало да бъде катализиран, съобщи Лорер и акцентира, че до момента у нас това не се е предписание при европейските стратегии.
Някои от измененията, които ще се вкарат, към този момент са приложени в програмата за енергийна успеваемост по механизма REACT-EU, по която дребни и междинни предприятия могат да се възползват от 140 млн. лв..
По нея самоучастието от страна на фирмите беше увеличено до 50%, което, по думите на Лорер, прави търсенето на финансова полза по-малко забавно.
Освен това при тази стратегия е изработен първи опит да се вкара “каталожно обслужване” - за артикули се прави лист от авансово утвърдени с техните индикативни цени, а кандидатстващите компании просто избират от препоръчаните разновидности.
Така да вземем за пример по програмата за енергийна успеваемост компаниите могат да изберат всред авансово формиран лист с съоръжение, който включва термопомпи, слънчеви колектори, топлообменници, компресори и други
Този метод ще се ползва при по-опростените стратегии. За по-сложните ще се търсят задгранични оценители - специалисти, учени. Това от дълго време било предложено от Европейската комисия, само че до момента не се е практикувало.
“Това, което установихме досега, е, че още през цялото време стратегия ОПИК е по този начин направена, че разрешава сходни злоупотреби да се случват относително гладко, макар че след това са наложени наказания да бъдат върнати средствата.
В началото на ОПИК е имало малко механизми за надзор, които са разрешавали неразбираеми бенефициенти, от време на време свързани лица, въпреки и не явно, да получават финансиране за неща, които не би трябвало да се финансират по програмата с доста сериозен интензитет на грантовете”, сподели Лорер.
“В момента сме доста фокусирани какви решения да създадем, тъй че при идната оперативна стратегия такива неща да се случват допустимо най-трудно”, добави той. Механизмите се разискват и с Европейската комисия, с цел да се заимства и от задграничния опит за битка с такива корупционни практики.
При подготовката на европрограмите, а след това и при мониторинга на осъществяването им, ще се работи интензивно с разнообразни органи от държавната администрация. Такива са дирекцията на Министерство на вътрешните работи, която се занимава с измами с европейски средства, и Национална агенция за приходите.
Новите механизми за надзор ще се вкарат след почналото следствие от Европейската прокуратура на компании, злоупотребили със средства по ОПИК, заяви за “24 часа” министърът на нововъведенията Даниел Лорер, представен от.
Той отхвърли да разяснява настоящото следствие на европрокурорите. Посочи обаче, че от януари министерството си сътрудничи с проверяващия орган, ръководен от Лаура Кьовеши, и е подавало сигнали и информация за нарушавания.
След другите промени са по-голямо самоучастие
на компаниите, които аплайват за европейски средства, и външни оценители на плановете.
Вече има подобен насъбран опит в администрациите и той би трябвало да бъде катализиран, съобщи Лорер и акцентира, че до момента у нас това не се е предписание при европейските стратегии.
Някои от измененията, които ще се вкарат, към този момент са приложени в програмата за енергийна успеваемост по механизма REACT-EU, по която дребни и междинни предприятия могат да се възползват от 140 млн. лв..
По нея самоучастието от страна на фирмите беше увеличено до 50%, което, по думите на Лорер, прави търсенето на финансова полза по-малко забавно.
Освен това при тази стратегия е изработен първи опит да се вкара “каталожно обслужване” - за артикули се прави лист от авансово утвърдени с техните индикативни цени, а кандидатстващите компании просто избират от препоръчаните разновидности.
Така да вземем за пример по програмата за енергийна успеваемост компаниите могат да изберат всред авансово формиран лист с съоръжение, който включва термопомпи, слънчеви колектори, топлообменници, компресори и други
Този метод ще се ползва при по-опростените стратегии. За по-сложните ще се търсят задгранични оценители - специалисти, учени. Това от дълго време било предложено от Европейската комисия, само че до момента не се е практикувало.
“Това, което установихме досега, е, че още през цялото време стратегия ОПИК е по този начин направена, че разрешава сходни злоупотреби да се случват относително гладко, макар че след това са наложени наказания да бъдат върнати средствата.
В началото на ОПИК е имало малко механизми за надзор, които са разрешавали неразбираеми бенефициенти, от време на време свързани лица, въпреки и не явно, да получават финансиране за неща, които не би трябвало да се финансират по програмата с доста сериозен интензитет на грантовете”, сподели Лорер.
“В момента сме доста фокусирани какви решения да създадем, тъй че при идната оперативна стратегия такива неща да се случват допустимо най-трудно”, добави той. Механизмите се разискват и с Европейската комисия, с цел да се заимства и от задграничния опит за битка с такива корупционни практики.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ