Нов предмет в училище - родолюбие
Въвеждането на нов новаторски предмет по родолюбие обмислят от министерството на образованието. За това заяви просветният министър проф. Галин Цоков по време на огромен конгрес, на който бяха показани резултатите от националната стратегия на МОН " Неразказаните истории на българите ", заяви МОН.
По програмата се финансират български неделни учебни заведения в чужбина за изследвания на родови истории за значими персони и за приноса на почтени българи от предишното или съвремието. Тази година финансирането й е 550 хиляди лева
" Обмисляме с времето програмата да прерасне и в основаването на новаторски предмет по родолюбие и проучване на родовата памет в новаторските учебни заведения ", разяснява министърът, представен от пресцентъра си. Идеята е в началото новият предмет да се вкара като иновация, а по-късно вероятно да стане и образователен предмет във всички учебни заведения в страната.
" Това би трябвало да е интегриран предмет сред история, география, политически и обществени науки, гражданско обучение, посредством който освен да възпитаваме горди българи, а и да приготвяме младежите с повече компетентности ", изясни проф. Цоков.
33 български неделни учебни заведения и 8 български лектората в задгранични университети са изготвили материали, които описват за незнайни обстоятелства от живота и творчеството на знакови български персони и събития в България и чужбина. На събитието бе показан 20-минутен филм - калейдоскоп, показващ всички основани материали.
Сред тях бяха къси фрагменти от кино лентата за внуците на великия композитор Панчо Владигеров - Екатерина, Александър и Константин, които през днешния ден владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.
По националната стратегия са направени общо над 40 проучвания на възпитаници от неделни учебни заведения и лектори от задгранични университети в 18 страни, които изследват родови истории за знакови персони или събития от предишното. Те са извънредно разнородни (филми, книги, презентации, доклади). Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и други Зрителите научиха незнайни обстоятелства за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които през днешния ден „ оживяха “ в Археологическия музей.
" Програмата и форумът са ентусиазъм. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки възпитаници и студенти от разнообразни краища на света. Направеното от тях ни кара да се усещаме горди българи ", сподели министър Цоков. По думите му " Неразказаните истории на българите " е една от концептуалните стратегии на МОН, тъй като тя съхранява родовата памет и дава опция въз основата на проучванията на възпитаници да се обогатява и историята ни за приноса на българите в целия свят.
" Програмата е нов модел на образование, който минава от възпроизвеждане на познания към образуване на умения и компетентности посредством присъединяване и прекарване. Тя дава и нов метод на образование в родолюбие, който залага на ученето посредством правене и проучване на артикули с историческа и културна полезност ", посочи министър Цоков. " Това е смисълът на актуалното обучение - децата да се усещат стимулирани и потребни, че доближават до душите и сърцата на доста хора. Това ги въодушевява и ги кара да бъдат още по-успешни ", сподели още той.
През актуалната образователна година програмата още веднъж се осъществя, само че към този момент с уголемен обсег. Дава се опция на българските учебни заведения и неделните институции зад граница да основават взаимни планове. " Екипът ни ще остави концепция за основаване на стратегия, ориентирана напълно към българските учебни заведения, които да опишат за незнайното към великите българи в страната ", добави проф. Цоков.
Началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска означи, че програмата въодушевява младежите да намират личната си еднаквост и да творят. „ Да отворят сърцата си и да работят по този начин, че техните истории да бъдат в учебниците, в библиотеките, в музеите и в архивите “, сподели тя.
По време на събитието със специфичното отличие " Пробуда " бе наградена Венета Ненкова от българско учебно заведение " Асен и Илия Пейкови " в Рим като подстрекател на програмата. Присъстваха и посланиците на самодейността, измежду които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска лирика и прозаичност Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет и доста други.
По програмата се финансират български неделни учебни заведения в чужбина за изследвания на родови истории за значими персони и за приноса на почтени българи от предишното или съвремието. Тази година финансирането й е 550 хиляди лева
" Обмисляме с времето програмата да прерасне и в основаването на новаторски предмет по родолюбие и проучване на родовата памет в новаторските учебни заведения ", разяснява министърът, представен от пресцентъра си. Идеята е в началото новият предмет да се вкара като иновация, а по-късно вероятно да стане и образователен предмет във всички учебни заведения в страната.
" Това би трябвало да е интегриран предмет сред история, география, политически и обществени науки, гражданско обучение, посредством който освен да възпитаваме горди българи, а и да приготвяме младежите с повече компетентности ", изясни проф. Цоков.
33 български неделни учебни заведения и 8 български лектората в задгранични университети са изготвили материали, които описват за незнайни обстоятелства от живота и творчеството на знакови български персони и събития в България и чужбина. На събитието бе показан 20-минутен филм - калейдоскоп, показващ всички основани материали.
Сред тях бяха къси фрагменти от кино лентата за внуците на великия композитор Панчо Владигеров - Екатерина, Александър и Константин, които през днешния ден владеят музикалната сцена във Виена, както и прожекция за световноизвестния художник проф. Стоимен Стоилов.
По националната стратегия са направени общо над 40 проучвания на възпитаници от неделни учебни заведения и лектори от задгранични университети в 18 страни, които изследват родови истории за знакови персони или събития от предишното. Те са извънредно разнородни (филми, книги, презентации, доклади). Това са незнайни истории за българи от Молдова, Сърбия, Румъния, Кипър, Турция, Гърция, Украйна, Бразилия, Франция, Испания, Хърватия, Австрия, Нидерландия и други Зрителите научиха незнайни обстоятелства за българските следи в Саарланд, за живота на Йордан Йовков в Букурещ, както и за други забравени истории, които през днешния ден „ оживяха “ в Археологическия музей.
" Програмата и форумът са ентусиазъм. Видяхме резултатите и едногодишния труд на десетки възпитаници и студенти от разнообразни краища на света. Направеното от тях ни кара да се усещаме горди българи ", сподели министър Цоков. По думите му " Неразказаните истории на българите " е една от концептуалните стратегии на МОН, тъй като тя съхранява родовата памет и дава опция въз основата на проучванията на възпитаници да се обогатява и историята ни за приноса на българите в целия свят.
" Програмата е нов модел на образование, който минава от възпроизвеждане на познания към образуване на умения и компетентности посредством присъединяване и прекарване. Тя дава и нов метод на образование в родолюбие, който залага на ученето посредством правене и проучване на артикули с историческа и културна полезност ", посочи министър Цоков. " Това е смисълът на актуалното обучение - децата да се усещат стимулирани и потребни, че доближават до душите и сърцата на доста хора. Това ги въодушевява и ги кара да бъдат още по-успешни ", сподели още той.
През актуалната образователна година програмата още веднъж се осъществя, само че към този момент с уголемен обсег. Дава се опция на българските учебни заведения и неделните институции зад граница да основават взаимни планове. " Екипът ни ще остави концепция за основаване на стратегия, ориентирана напълно към българските учебни заведения, които да опишат за незнайното към великите българи в страната ", добави проф. Цоков.
Началникът на кабинета на министъра Наталия Михалевска означи, че програмата въодушевява младежите да намират личната си еднаквост и да творят. „ Да отворят сърцата си и да работят по този начин, че техните истории да бъдат в учебниците, в библиотеките, в музеите и в архивите “, сподели тя.
По време на събитието със специфичното отличие " Пробуда " бе наградена Венета Ненкова от българско учебно заведение " Асен и Илия Пейкови " в Рим като подстрекател на програмата. Присъстваха и посланиците на самодейността, измежду които писателят и преводач Здравка Евтимова, българският композитор и инструменталист Хайгашод Агасян, преводачът на унгарска лирика и прозаичност Светла Кьосева, лекторът по български език и литература в Атинския университет и доста други.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ