Димитър Димитров: При машинното гласуване има всички опции за манипулиране на резултата
„ Въвеждането на машинното гласоподаване не пречи всичко неправилно, което се е случвало до момента, да продължи да се случва и отсега нататък. Остават всички варианти за манипулиране на изборния резултат. Всяка машина може да се манипулира до някаква степен “. Това съобщи в изявление за Tribune.bg анализаторът Димитър Димитров.
Той е безапелационен, че комбинираният вид, който разрешава право на избор сред хартиена бюлетина или машина, обезсмисля изцяло машинния избор. А по този начин се губи смисълът от прибавянето по две машини на всички места.
„ Да си представим, че на ниво секционна комисия или в даден изборен регион има някакви дефицити – напън, пазаруване на гласове, произволност при преброяването на бюлетините. Ако имате 100 подадени бюлетини в 20 да кажем са се случвали операции по някакъв метод. С машина обаче същото ще бъде приложено и към гласуващите по този начин и ще се окаже, че манипулираните бюлетини ще са 50. Да не приказваме, че във всяка секция съществува действителна опция машината да бъде блокирана и да се продължи с хартия. Какъв е смисълът да похарчим 50 милиона лв. за това? “, се пита Димитър Димитров.
Той счита, че е нужна напълно друга концептуализация във връзка с работата на секционните комисии, тъй че да се минимализира рискът. Но това би трябвало да се отнася за всички, а освен за тези, които са употребили машини.
„ Защото тези, които употребяват машини, нормално са в огромните градове, в огромните секции, където и преброяването и наблюдаващите са на равнище, тъй че огромни операции не могат да се случат. Те се случват там, където има по-малко наблюдаващи, по-малко подготвени комисии, по-отдадени на партийни дела “, акцентира Димитър Димитров.
По отношение на главното преимущество на машинното гласоподаване, а точно моменталната обработка на резултатите, той разяснява по този начин:
„ Обработването на изборните резултати не е спринт на 100 метра на Олимпийски игри. Те ще се обработят тогава, когато могат да се обработят най-надеждно. Обръщам внимание на надеждността, а не на бързината. Ако е въпрос на експедитивност, всеки може да си напише протоколите и да ги съобщи, пък каквото стане след това. Няма даже да е нужно да се брои. Да не приказваме, че когато имате два протокола – този, който ще излезе от машината и този, който ще се създаде от хартиените бюлетини, те би трябвало да се обединят в общ протокол, което ще бъде още веднъж източник на неточности и разправии “, предизвести той.
„ Българските секционни комисии би трябвало да работят като испанските, 100 пъти съм го повтарял. Но не е комфортно да работят като испанските. По тази причина ще работим по този начин, както можем и ще приказваме за машинно, електронно гласоподаване и така нататък, които не вземат решение проблемите, които съществуват, само че пък основават усещане, че нещо се прави “, безапелационен е експертът.
Що се отнася до електронното гласоподаване (по интернет), Димитър Димитров показа следното:
„ Със сигурност едно е ясно – нямате визия кой стои зад компютъра. Ако някой употребява вашия профил, той може да направи каквото пожелае. Тогава, с цел да се купи глас могат да се рискуват не 50, а 100 лв.. Къде е отишъл този глас, вие самичък ще си го подадете, в случай че става за въпрос! “, сподели Димитър Димитров.
По думите му обслужването на тези два казуса е ход да не се пренапише изборното законодателство в най-слабата му част – изборните описи.
„ Скоро броят на имената в изборните описи ще бъде по-голям, в сравнение с демографските оценки на цялото население на България. В цялото ни изборно законодателство са се трансформирали голям брой неща. Едното, което не се е трансформирало е 4 процентовата преграда, само че тя може да бъде към този момент манипулирана, а второто, което не се е трансформирало е по какъв начин се вършат изборни описи. Това са неща, които от 90-а година си стоят по този начин “, съобщи той.
Димитър Димитров разясни, че отдалеченото гласоподаване работи добре единствено в Естония. Всички други страни, които са пробвали, са открили, че не е надеждно!
„ Такъв образец е Норвегия, която направи едни пробни национални избори с опция да се гласоподава по интернет, само че в последна сметка се убеди, че не си заслужава “, посочи Димитров.
„ Нека хората да си отидат в изборните секции, въпреки всичко това си е персонално отношение! “, моли той.
Според него в България има поле за подобен вид гласоподаване. То е належащо за тази част от гласоподавателите, които нямат достъп до изборен сектор.
„ А те са доста – 300 или 500 хиляди, не знаем, тъй като няма лист, който да може да откри. Тоест нямаме база данни, която да се основава на сегашния адрес, който е предефиниран като избирателен адрес и който се управлява от всеки гласоподавател. А не от локални администрации, кметове и така нататък Просто всеки гласоподавател би трябвало да седне и да удостовери. Това не е форма на дейна регистрация, както постоянно се бърка. Всеки се записва, само че би трябвало да удостовери адреса, на който ще гласува… Така ще разберем какъв брой са тези, които нямат секция, най-сетне, а те са сред 250 и 300 хиляди “, разясни социолога Димитър Димитров.
„ Когато всеки е удостоверил своя адрес, би трябвало да се затворят изборните описи, т.е. в деня на изборите нищо да не се написа и нищо да не се пипа. Това би разрешило най-надеждно да се управлява целия развой. Възможностите за операция, пазаруване на гласове и така нататък ще бъдат мощно лимитирани. Представете си в какъв брой български села и градове изборните резултати на локални избори се дефинират от едни рейсове, шарещи надолу нагоре, непрекъснат или сегашен адрес? Това няма да го има! Всеки ще може да гласоподава на едно място. Разбира се този, който е удостоверил. Това към този момент е отговорност на гласоподавателя “, сподели в умозаключение Димитър Димитров.
Интервю на Андреа Драганова, tribune.bg
Той е безапелационен, че комбинираният вид, който разрешава право на избор сред хартиена бюлетина или машина, обезсмисля изцяло машинния избор. А по този начин се губи смисълът от прибавянето по две машини на всички места.
„ Да си представим, че на ниво секционна комисия или в даден изборен регион има някакви дефицити – напън, пазаруване на гласове, произволност при преброяването на бюлетините. Ако имате 100 подадени бюлетини в 20 да кажем са се случвали операции по някакъв метод. С машина обаче същото ще бъде приложено и към гласуващите по този начин и ще се окаже, че манипулираните бюлетини ще са 50. Да не приказваме, че във всяка секция съществува действителна опция машината да бъде блокирана и да се продължи с хартия. Какъв е смисълът да похарчим 50 милиона лв. за това? “, се пита Димитър Димитров.
Той счита, че е нужна напълно друга концептуализация във връзка с работата на секционните комисии, тъй че да се минимализира рискът. Но това би трябвало да се отнася за всички, а освен за тези, които са употребили машини.
„ Защото тези, които употребяват машини, нормално са в огромните градове, в огромните секции, където и преброяването и наблюдаващите са на равнище, тъй че огромни операции не могат да се случат. Те се случват там, където има по-малко наблюдаващи, по-малко подготвени комисии, по-отдадени на партийни дела “, акцентира Димитър Димитров.
По отношение на главното преимущество на машинното гласоподаване, а точно моменталната обработка на резултатите, той разяснява по този начин:
„ Обработването на изборните резултати не е спринт на 100 метра на Олимпийски игри. Те ще се обработят тогава, когато могат да се обработят най-надеждно. Обръщам внимание на надеждността, а не на бързината. Ако е въпрос на експедитивност, всеки може да си напише протоколите и да ги съобщи, пък каквото стане след това. Няма даже да е нужно да се брои. Да не приказваме, че когато имате два протокола – този, който ще излезе от машината и този, който ще се създаде от хартиените бюлетини, те би трябвало да се обединят в общ протокол, което ще бъде още веднъж източник на неточности и разправии “, предизвести той.
„ Българските секционни комисии би трябвало да работят като испанските, 100 пъти съм го повтарял. Но не е комфортно да работят като испанските. По тази причина ще работим по този начин, както можем и ще приказваме за машинно, електронно гласоподаване и така нататък, които не вземат решение проблемите, които съществуват, само че пък основават усещане, че нещо се прави “, безапелационен е експертът.
Що се отнася до електронното гласоподаване (по интернет), Димитър Димитров показа следното:
„ Със сигурност едно е ясно – нямате визия кой стои зад компютъра. Ако някой употребява вашия профил, той може да направи каквото пожелае. Тогава, с цел да се купи глас могат да се рискуват не 50, а 100 лв.. Къде е отишъл този глас, вие самичък ще си го подадете, в случай че става за въпрос! “, сподели Димитър Димитров.
По думите му обслужването на тези два казуса е ход да не се пренапише изборното законодателство в най-слабата му част – изборните описи.
„ Скоро броят на имената в изборните описи ще бъде по-голям, в сравнение с демографските оценки на цялото население на България. В цялото ни изборно законодателство са се трансформирали голям брой неща. Едното, което не се е трансформирало е 4 процентовата преграда, само че тя може да бъде към този момент манипулирана, а второто, което не се е трансформирало е по какъв начин се вършат изборни описи. Това са неща, които от 90-а година си стоят по този начин “, съобщи той.
Димитър Димитров разясни, че отдалеченото гласоподаване работи добре единствено в Естония. Всички други страни, които са пробвали, са открили, че не е надеждно!
„ Такъв образец е Норвегия, която направи едни пробни национални избори с опция да се гласоподава по интернет, само че в последна сметка се убеди, че не си заслужава “, посочи Димитров.
„ Нека хората да си отидат в изборните секции, въпреки всичко това си е персонално отношение! “, моли той.
Според него в България има поле за подобен вид гласоподаване. То е належащо за тази част от гласоподавателите, които нямат достъп до изборен сектор.
„ А те са доста – 300 или 500 хиляди, не знаем, тъй като няма лист, който да може да откри. Тоест нямаме база данни, която да се основава на сегашния адрес, който е предефиниран като избирателен адрес и който се управлява от всеки гласоподавател. А не от локални администрации, кметове и така нататък Просто всеки гласоподавател би трябвало да седне и да удостовери. Това не е форма на дейна регистрация, както постоянно се бърка. Всеки се записва, само че би трябвало да удостовери адреса, на който ще гласува… Така ще разберем какъв брой са тези, които нямат секция, най-сетне, а те са сред 250 и 300 хиляди “, разясни социолога Димитър Димитров.
„ Когато всеки е удостоверил своя адрес, би трябвало да се затворят изборните описи, т.е. в деня на изборите нищо да не се написа и нищо да не се пипа. Това би разрешило най-надеждно да се управлява целия развой. Възможностите за операция, пазаруване на гласове и така нататък ще бъдат мощно лимитирани. Представете си в какъв брой български села и градове изборните резултати на локални избори се дефинират от едни рейсове, шарещи надолу нагоре, непрекъснат или сегашен адрес? Това няма да го има! Всеки ще може да гласоподава на едно място. Разбира се този, който е удостоверил. Това към този момент е отговорност на гласоподавателя “, сподели в умозаключение Димитър Димитров.
Интервю на Андреа Драганова, tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ