Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. изисква прецизна

Въвеждането на еврото от 1 януари 2026 година изисква прецизна подготовка от страна на счетоводителите и бизнеса. Първият месец след смяната е най-рисков за допускане на неточности, защото се работи в условия на двойно обращение на лев и евро, а част от докладите и декларациите се сформират съгласно валутата на отчетния интервал.

Една от типичните неточности е смесването на валутите в счетоводните документи. От 1 януари 2026 година настоящото счетоводно отчитане се води само в евро. Документите и формулярите, които се подават след тази дата, само че се отнасят за предишни интервали, би трябвало да съдържат стойности в левове, до момента в който заплащанията по тях към този момент се правят в евро. Неправилното изписване на валутата, неправилното закръгляване и потреблението на друг от формалния обменен курс са най-честите аргументи за несъответствия през първия месец.

Друга постоянно срещана неточност е непълното или неопределено превалутиране на салдата по счетоводните сметки към 1 януари 2026 г.  Законът изисква всички левови салда да бъдат превалутирани в евро по закрепения курс от най-малката съставна единица към общата и закръглени по разпоредбите, което е належащо за обезпечаване на съпоставимост сред настоящ и предишен интервал. Неточното превалутиране може да докара до погрешно показване на активи, пасиви и резултати, което след това основава проблеми при правенето на годишния финансов доклад.

Често срещано усложнение е и работата с документи за интервали, които завършват или включват времето на двойното обращение. През януари 2026 година заплащанията в брой могат да бъдат осъществявани и в левове, и в евро, само че преводите през банки се правят единствено в евро. Това изисква счетоводителите деликатно да наблюдават датата на интервенцията, валутата и метода на заплащане, с цел да избегнат двойно или погрешно отчитане. Осчетоводяването с аналитичност по типове валути за касовите наличия е несъмнено нужна за понижаване на риска от неточности.

Трябва да обърнем  внимание и на разликата сред осчетоводяване и обявление, най-много за използването на данъчен заем по Данък добавена стойност за документи, които са издадени преди 01.01.2026 година и за които ще се употребява данъчен заем в евро. Осчетоводяването в левове се резервира, трансформира се само салдото, образувано от данъчния заем и  основата се преизчислява единствено за данъчни цели в декларацията, с която се упражнява правото на данъчен заем.

Проблеми пораждат и при подаването на заявления, изключително когато се отнасят за интервали с друга публична валута. Стойностите би трябвало да бъдат вписани във валутата, която е била публично платежно средство в края на отчетния интервал. Грешки постоянно се появяват при разбъркване на данни в левове и евро в една и съща декларация, което води до несъответствия и нужда от корекции.