Въвеждането на еврото няма да доведе до сериозни общи инфлационни

Въвеждането на еврото няма да докара до съществени общи инфлационни резултати. Това е заключението на разбор за резултатите от присъединението към еврозоната, изработен от екип от водещи икономисти и финансисти от Съвета за стопански разбор.
Според тях „ присъединението на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система “.
Изследването се основава на на практика опит от страните, които към този момент са въвели единната европейска валута. Един от главните му фокуси е инфлацията, а рекомендацията на водещи икономисти като Гунтрам Волф, Джефри Нилсен, Йото Йотов и Пламен Ненов е, че би трябвало да се организира сериозна акция измежду популацията и че " за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута “. Анализаторите предизвестяват, че е допустимо леко еднократно нарастване на цените първоначално, изключително в услугите. Причината е, че въвеждането на нова валута изисква смяна на ценовите етикети и правенето на нови менюта в заведенията за хранене да вземем за пример. Това дава мотив на търговците да трансформират цените. Често те отсрочват нараствания, защото изчакват този миг.
Въпреки това резултатът е „ еднократен “ и „ стеснен “, уверени са икономистите, които акцентират множеството преимущества от приемането на еврото като „ по-лесно ръководство на ликвидността на българските обществени финанси и понижени транзакционни разноски при търговията. Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол “.
Ефектът върху лихвените нива би бил най-малък. Икономистите обаче предлагат и след въвеждането на единната европейска валута да продължи наклонността по консервативна фискална политика.