Въведеното през пролетта на 2020 г. извънредно положение е принудило

Въведеното напролет на 2020 година изключително състояние е принудило повече от половината работодатели у нас (55 на сто) да стартират да ползват отдалечената работа в своите предприятия, а 28 % са ползвали тази форма на работа и преди този момент. Само 17 на 100 от работодателите не изоплзват отдалечената форма на работа. Това демонстрират резултатите от анкета на Българската стопанска камара /БСК/, която в партньорство с Българската асоциация за ръководство на хора /БАУХ/, е провела анкетно допитване до своите членове на тематика " Covid-19 и работата от разстояние ". Проучването е проведено в интервала 2 - 25 април 2021 година и в него са взели участие ръководители " Човешки запаси " от 180 предприятия в цялата страна и от съвсем всички браншове на стопанската система. Преобладаващата част от работодателите (89 на сто) отчасти или изцяло е била осведомена със законовата опция за образуване на работата от разстояние, гласи различен от главните заключения в проучването. За едвам 11 % от интервюираните тази част от трудовото законодателство е била незнайна.

Хибридните формати - по-предпочитани

Аналогични са данните и по отношение на хибридните форми на работа, при които част от чиновниците работят от у дома, а други - в офиса. Тук малко по-висок е процентът на работодателите, които ползват тази форма на образуване на трудовия развой (и преди изключителното състояние, и след това) - общо 89 на 100, за сметка на тези, които не ползват работа от разстояние (11 процента). Половината работодатели не ползват друга вариация на хибриден работен режим, при която в избрани дни от седмицата чиновниците имат опция да работят от у дома. 50 на 100 употребяват тази опция и преди изключителното състояние, и в този момент.

Една трета от далите отговор, че ползват отдалечената работа, заявяват, че 50 % от заетите в техните предприятия работят от разстояние. 37 % от чиновниците работят до и над 90 на 100 отдалечено. А в 13 % от случаите отдалечената претовареност е за 75 на 100 от чиновниците.
17 % от интервюираните показват, че едвам 10-25 % от техните чиновници работят от у дома, демонстрират още резултатите от анкетата.

Най-често отдалечената претовареност се ползва при административния личен състав, ръководители, експерти продажби и маркетинг, финансово-счетоводни експерти, ИКТ експерти и личен състав, обслужващ клиенти. Относително редки са случаите за надомна претовареност на техници, инженери и приложни експерти, а за личния състав, осигуряващ защита и сигурност, тази форма на претовареност е неприложима.

Регламентирането на условията и разпоредбите за работа от разстояние в спомагателните съглашения със чиновниците и обезпечаването на работните места вкъщи с нужната техника са компликации, с които се сблъсква всеки трети шеф (33,3 процента). На последващо място (с по 28 на сто) като проблеми се обрисуват: невъзможността за дейно наблюдаване и отчитане на работата; усложненията в връзката и противоположната връзка; възходящият стрес и напрежение в работата; оценката на риска и обезпечаването на здравословни и безвредни условия на труд.
Третата група проблеми (с по 22 процента) са: обезпечаването на програмен продукт за ръководство и контрол; проблеми с трудовата и софтуерна дисциплина; проблеми с мотивацията.

Плюсове и минуси

В към 17 на 100 от случаите терзание у работодателите основават обезпечаването на осведомителна сигурност, както и изострянето на вътрешноекипните и междуекипни спорове и несъгласия. За 11 % от работодателите проблем е разпределението на работата, възлагането и делегирането на задания, както и забавянето в периодите за осъществяване. 11 % от интервюираните не са се сблъсквали със усложнения при използването на отдалечена работа, а едвам 6 на 100 виждат проблем по повод образованието на чиновниците.

Половината интервюираните не считат, че " хоум офисът " усилва размера на работа на чиновниците, а други 28 % са на противоположното мнение. 22 % се затрудняват да преценяват. Смесването на работата и персоналния живот, както и въздействието на разсейващи фактори и неустойчива централизация върху работата са най-честите аргументи у чиновниците да се основава чувство, че " хоум офисът " усилва размера на тяхната работа (72-78 на сто). На последващо място са неумението за ръководство на времето (44 на сто) и неналичието на опит и просвета за работа в цифрова среда (33 процента).
Сред аргументите за чувство за свръхнатовареност са още неприятната организация и неумение на директните ръководители да ползват този вид работа (28 на сто), неналичието на информация и своевременна противоположна връзка (22 процента) и неналичието на подпомагане и помощ в работата (17 на сто). Най-малък резултат (6 процента) има възприятието на неустановеност и усилване на безпокойството за бъдещето, демонстрира още изследването на БСК.