Анелия Мангърова: Рискуваме да останем сами, но не и да се свържем с друг човек
Въведението към това изявление ще е до известна степен персонално, тъй като Анелия Мангърова е актрисата, която избрах за основната роля в първия ми късометражен игрален филм като режисьор и сценарист - „ Хвърчило “.Избрах Ани още преди три години, когато като учител в НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов “ гледах един студентски римейк на сцена от кино лентата „ Маската на Зоро “ с Катрин Зита Джоунс и Антонио Бандерас. Сцената съставлява двубой с шпаги и извънредно ми хареса по какъв начин в зелените очи на Анелия се отразяват стоманените отражения на оръжието… Тя е момиче и актриса с темперамент и особена взривна сила, които усещаш през екрана. Можете да последвате Инстаграм профила ѝ @james.annie, ще се убедите. 
За доста неща, свързани с кино лентата, имах лутания и съмнения, не и във връзка с Анелия. В нито един миг. Харесвам нейната твърдоглавост, даже това, че е внезапна от време на време, избухлива. Благодаря ѝ, че одобри ролята и че прояви стоическо самообладание в някои по-напрегнати моменти на взаимната ни работа. Вярвам, уповавам се, че ще имаме опция скоро още веднъж да се срещнем на някоя снимачна площадка.Познавате Анелия от филмите „ 12А “ на Магдалена Ралчева, „ Отчуждение “ на Милко Лазаров и „ Love.Net “ на Илиян Джевелеков. В театъра можете да я гледате в постановките „ Косвени вреди “ на младата режисьорка Максима Боева, както и в комедиите „ Не се обличай за вечеря “ от Марк Камолети (отново с режисьор Максима Боева) и „ Любов и други бедствия… в офиса “ по Емил Брагински и Елдар Рязанов с режисьор Надя Асенова, като последните две са на сцената на Драматичен спектакъл „ Любомир Кабакчиев “ – гр. Казанлък.
Ани, да кажем на първо време, че в нашия къс филм „ Хвърчило “, където ти и Борис Върбанов сте в основните функции, става въпрос за момче и момиче, които за първи път ще живеят дружно и, до момента в който се реалокират, претърпяват първото съществено тестване за връзката си, като непрестанно са на ръба на раздялата. Ти ми сподели, че си претърпяла сходна история и в персоналния си живот. Каква беше тази история? Първо желая да кажа, че ми беше толкоз прелестно да работим дружно! Екипът беше страховит. Да, историята беше много сходна – ще се събираме или ще се разделяме. Бях на 20 и няколко години. В настоящия свят връзките сред хората са доста комплицирани. Аз не съм последовател на теорията, че това се дължи напълно на обществените мрежи, на наличието в интернет. Просто хората се пазят прочувствено. Рискуват да останат сами, само че не и да се свържат напълно с различен човек. Това се е случвало и се случва както на мен, по този начин и на доста мои другари. Моята обстановка не беше с носене на арфа по стълбището на панелен блок, както е в нашия филм, само че историята, при която се изнасяш да живееш с някого, осъзнавайки, че може би напълно скоро ще се разделите, и да не знаеш какво се случва, ми е позната. Хубавото в твоя филм е, че ти си решила финала по доста сладостен и в това време кинематографичен метод и аз съм доста щастлива от този процес на действието във кино лентата. В живота, в моята персонална обстановка, ние се разделихме.
В момента връзките в действителност се построяват доста мъчно. А може би постоянно е било по този начин. Откъде идва това съгласно теб? Не знам, не мога да кажа. Не съм живяла да вземем за пример в Средновековието. Чела съм книги, само че от кое място да знам дали пък тогава връзките не са се изграждали още по мъчно? Предизвикателства и нови неща е имало във всяка ера. На каква основа стъпват взаимоотношенията в този момент? Множество вероятни отговори, само че теорията на последното ми зрелище „ Любов и други бедствия… в офиса “ е, че двама души се събират, тъй като имат идентичен честен кодекс. Сега уловката на задачата е двамата да се срещнат и да се разпознаят. А макар множеството благоприятни условия, които светът предлага в този момент, на мен това ми наподобява по – мъчно от преди. Моята доктрина е, че една от аргументите за по-трудното създаване на връзките особено в наши дни е, че дамите са все по-независими, даже чисто финансово, и отхвърлят да се помиряват и да одобряват покорно доста неща. За положително или за неприятно. Важна ли е тази самостоятелност съгласно теб? Да, естествено. Но съгласно мен салдото е изпълним. Двама души могат да балансират всичко между тях, стига да имат желанието за това. Да искаш да обърнеш малко повече внимание на света на другия, освен на своя личен. Да влезеш в този свят, да му отделиш вниманието, търпението, времето. Да го приемеш подобен, какъвто е. Аз съм си намерила 100% индивида, с който мога да пребивавам (Ани показва кучето си Джаред – б.р.). Вече 10 години с него сме неописуема обич, приемане и схващане.
За доста неща, свързани с кино лентата, имах лутания и съмнения, не и във връзка с Анелия. В нито един миг. Харесвам нейната твърдоглавост, даже това, че е внезапна от време на време, избухлива. Благодаря ѝ, че одобри ролята и че прояви стоическо самообладание в някои по-напрегнати моменти на взаимната ни работа. Вярвам, уповавам се, че ще имаме опция скоро още веднъж да се срещнем на някоя снимачна площадка.Познавате Анелия от филмите „ 12А “ на Магдалена Ралчева, „ Отчуждение “ на Милко Лазаров и „ Love.Net “ на Илиян Джевелеков. В театъра можете да я гледате в постановките „ Косвени вреди “ на младата режисьорка Максима Боева, както и в комедиите „ Не се обличай за вечеря “ от Марк Камолети (отново с режисьор Максима Боева) и „ Любов и други бедствия… в офиса “ по Емил Брагински и Елдар Рязанов с режисьор Надя Асенова, като последните две са на сцената на Драматичен спектакъл „ Любомир Кабакчиев “ – гр. Казанлък. Ани, да кажем на първо време, че в нашия къс филм „ Хвърчило “, където ти и Борис Върбанов сте в основните функции, става въпрос за момче и момиче, които за първи път ще живеят дружно и, до момента в който се реалокират, претърпяват първото съществено тестване за връзката си, като непрестанно са на ръба на раздялата. Ти ми сподели, че си претърпяла сходна история и в персоналния си живот. Каква беше тази история? Първо желая да кажа, че ми беше толкоз прелестно да работим дружно! Екипът беше страховит. Да, историята беше много сходна – ще се събираме или ще се разделяме. Бях на 20 и няколко години. В настоящия свят връзките сред хората са доста комплицирани. Аз не съм последовател на теорията, че това се дължи напълно на обществените мрежи, на наличието в интернет. Просто хората се пазят прочувствено. Рискуват да останат сами, само че не и да се свържат напълно с различен човек. Това се е случвало и се случва както на мен, по този начин и на доста мои другари. Моята обстановка не беше с носене на арфа по стълбището на панелен блок, както е в нашия филм, само че историята, при която се изнасяш да живееш с някого, осъзнавайки, че може би напълно скоро ще се разделите, и да не знаеш какво се случва, ми е позната. Хубавото в твоя филм е, че ти си решила финала по доста сладостен и в това време кинематографичен метод и аз съм доста щастлива от този процес на действието във кино лентата. В живота, в моята персонална обстановка, ние се разделихме.
В момента връзките в действителност се построяват доста мъчно. А може би постоянно е било по този начин. Откъде идва това съгласно теб? Не знам, не мога да кажа. Не съм живяла да вземем за пример в Средновековието. Чела съм книги, само че от кое място да знам дали пък тогава връзките не са се изграждали още по мъчно? Предизвикателства и нови неща е имало във всяка ера. На каква основа стъпват взаимоотношенията в този момент? Множество вероятни отговори, само че теорията на последното ми зрелище „ Любов и други бедствия… в офиса “ е, че двама души се събират, тъй като имат идентичен честен кодекс. Сега уловката на задачата е двамата да се срещнат и да се разпознаят. А макар множеството благоприятни условия, които светът предлага в този момент, на мен това ми наподобява по – мъчно от преди. Моята доктрина е, че една от аргументите за по-трудното създаване на връзките особено в наши дни е, че дамите са все по-независими, даже чисто финансово, и отхвърлят да се помиряват и да одобряват покорно доста неща. За положително или за неприятно. Важна ли е тази самостоятелност съгласно теб? Да, естествено. Но съгласно мен салдото е изпълним. Двама души могат да балансират всичко между тях, стига да имат желанието за това. Да искаш да обърнеш малко повече внимание на света на другия, освен на своя личен. Да влезеш в този свят, да му отделиш вниманието, търпението, времето. Да го приемеш подобен, какъвто е. Аз съм си намерила 100% индивида, с който мога да пребивавам (Ани показва кучето си Джаред – б.р.). Вече 10 години с него сме неописуема обич, приемане и схващане. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ