Днес е Въведение Богородично, честваме Деня на християнското семейство
Въведение на Пресвета Богородица в храма или единствено късото Въведение Богородично, е един от най-големите християнски празници, уважаван и от Православната, и от римокатолическата Църква.
В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я вкарват на тригодишна възраст в йерусалимския храм, по този начин и осъществяването на обета им да посветят Мария на Бог.
Дева Мария е сложена на първото ходило пред храмовия вход и за изненада на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел Мария в в Светая Светих, където влизал един път в годината единствено първосвещеникът. Праведните родители принесли блага и жертви на Бога и по-късно, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария живеела при храма. Там в обособени пространства живеели млади девойки, отдадени Богу, също по този начин и вдовици, които служели в храма, сходно на пророчица Ана /Лука 2:36 – 38/. Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се включила и Света Ана, майка на Света Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на Мария в храма.
Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя старателно се трудела, непрекъснато се молела. По подобен метод тя се готвела за своето високо предопределение. Църквата я назовава „ прелестна зора “, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, нормално се прибирали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия метод. Но Мария им разкрила своето предпочитание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по подстрекателство от Свeтия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, родственик на нейните родители. Той станал настойник на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Единствено в България на този ден от 1928 година се отбелязва и Денят на християнското семейство.
Семейното вървене на черква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и припомня на родителите за духовните им отговорности към децата. Защото фамилията е най-хубавото учебно заведение, което може да даде първите знания за Бога, за християнските добродетели, на които епохи се е крепял българският жанр.
В предишното този ден се е чествал в доста стеснен кръг – единствено с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали дружно в храма, с цел да измолят за фамилията си здраве и снизхождение. След това в дома, събрани към огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна манджа, чествали – с изключение на празника Въведение Богородично – и хубавичко връзка между тях. Масата оставяли неразтребена, с цел да пристигна Богородица през нощта, да си хапне и да благослови домакините.
Според националните поверия на този празник българите гадаят какво ще е времето през идната година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото – сухо; в случай че вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.
Празникът е прелестен мотив да покажем на околните си какъв брой доста ги обичаме и какъв брой доста значат те за нас.
В този ден се почитат, както благочестивите родители на Дева Мария Йоаким и Анна, които я вкарват на тригодишна възраст в йерусалимския храм, по този начин и осъществяването на обета им да посветят Мария на Бог.
Дева Мария е сложена на първото ходило пред храмовия вход и за изненада на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното.
Първосвещеник Захария въвел Мария в в Светая Светих, където влизал един път в годината единствено първосвещеникът. Праведните родители принесли блага и жертви на Бога и по-късно, като получили благословение от свещениците, се върнали с роднините си в Назарет.
Дева Мария живеела при храма. Там в обособени пространства живеели млади девойки, отдадени Богу, също по този начин и вдовици, които служели в храма, сходно на пророчица Ана /Лука 2:36 – 38/. Тук живеели също странници и пришълци. Към тях се включила и Света Ана, майка на Света Богородица, която овдовяла скоро след въвеждане на Мария в храма.
Девата се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, познаващи Светото Писание. Тя старателно се трудела, непрекъснато се молела. По подобен метод тя се готвела за своето високо предопределение. Църквата я назовава „ прелестна зора “, от която изгряло Слънцето на правдата.
Когато пречистата Дева стигнала до възраст, на която девиците, които се възпитавали при храма, нормално се прибирали в света и се омъжвали, свещениците поискали тя да постъпи по същия метод. Но Мария им разкрила своето предпочитание – да посвети себе си Богу и да не встъпва в брак. Тогава те, по подстрекателство от Свeтия Дух, я сгодили за престарелия Йосиф, родственик на нейните родители. Той станал настойник на Мария и уважавал обета, който тя дала пред Бога.
Единствено в България на този ден от 1928 година се отбелязва и Денят на християнското семейство.
Семейното вървене на черква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и припомня на родителите за духовните им отговорности към децата. Защото фамилията е най-хубавото учебно заведение, което може да даде първите знания за Бога, за християнските добродетели, на които епохи се е крепял българският жанр.
В предишното този ден се е чествал в доста стеснен кръг – единствено с родителите и ония от децата им, които не са встъпили в брак. Всички те отивали дружно в храма, с цел да измолят за фамилията си здраве и снизхождение. След това в дома, събрани към огнището, на чаша вино, топла пита и вкусна манджа, чествали – с изключение на празника Въведение Богородично – и хубавичко връзка между тях. Масата оставяли неразтребена, с цел да пристигна Богородица през нощта, да си хапне и да благослови домакините.
Според националните поверия на този празник българите гадаят какво ще е времето през идната година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, а лятото – сухо; в случай че вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.
Празникът е прелестен мотив да покажем на околните си какъв брой доста ги обичаме и какъв брой доста значат те за нас.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ