Респект! Този футболен шеф обяви на феновете на отбора, че има рак и ще умре преди края на сезона! Затова им пожела…
Във вторник вечер футболният свят гледаше към Шампионската лига, само че в град Барнзли се играеше един мач с по-особено значение.
Не че Купата на лигата е съществена цел за сезона пред Барнзли и Дарби Каунти, само че това 3:2 за домакините изпрати вкъщи почитателите необятно усмихнати. Те знаеха, че един човек приема с по-висок градус на страстите всеки триумф на „червените“ от стадион „Оукуел“.
Преди мача, в програмката почитателите прочетоха извънредно мощни думи и мачът стана внезапно дваж по-голям.
Патрик Крайн, притежателят на клуба, се обърна към тях с намерено писмо от страниците на книжката за мача с Дарби.
Той е в управата от 2003-а, а закупи собствеността през 2004-а. На 66 години е и животът му е обвързван с Барнзли, само че от него не остава доста – няма късмет против рака, който го завладява от вътрешната страна от 3 години. Милионите му пристигнаха от софтуерен бизнес, само че сърцето му е отдадено на тима от „Оукуел“.
Ето ги думите, които разтрепериха стадиона преди мача във вторник.
„Добър вечер и добре пристигнали на „Оукуел“.
Аз пребивавам харизано време, не ми остава доста. Живея в болежка, само че да живееш е отново доста по-добре от алтернативата.
Ракът е подъл, безсърдечен и изяждащ. Призовавам всеки от вас да си прави постоянни прегледи, с цел да го спре, преди да се е появил.
Последните месеци ми дадоха ясна визия за нещата, които са в действителност значими в живота ми. Доста време от него съм прекарал, преследвайки цели, които нямат никакъв смисъл. Семейството ми постоянно е било значимо, само че е трябвало да отделя доста повече време да им го споделям и демонстрирам.
Сега го върша. И това ме радва. Разбира се, моят футболен клуб е доста значим за мен също, а и имам шанса фамилията ми да споделя моята обич към Барнзли.
Откакто станах притежател, аз давах опция на други хора да движат нещата в клуба, страхувайки се, че не знам задоволително за футбола и това по какъв начин да печеля уважението на „футболните хора“.
Но по подигравка на ориста, ние изживяхме дружно един от най-успешните си интервали в историята, през тези 13 години. Стигнахме два пъти до „Уембли“ и печелихме там.
Скоро аз ще опиша и тайните на това по какъв начин го постигнахме. Целият клуб дружно, като един, плюс почитателите с нас… Това бе главното.
Не знам дали в миналото ше успеем да реализираме такава степен на взаимност. Феновете бяха основни, с тяхното толерантно държание, самообладание, невероятна поддръжка.
Много неща желаех да реализира като притежател на този приказен клуб, преди времето ми да изтече и да пристигна Grim Reaper (онзи с косата, изложение на гибелта – б.а.). Исках, несъмнено, да върна клуба във Висшата лига. Както и да създадем някои усъвършенствания по Западната естрада, това паметно място за последователите ни.
Исках да събера още веднъж в музея на клуба всички медали от играчите, спечелили за Барнзли Купата на ФА през 1912 година, само че се провалих. Успях да издиря и изплатя единствено пет.
Много хора схващат, че аз бях внимателен в ръководенето на клуба, като, с нормалната си неучтивост и липса на приемливост, интернет бе изключително деен. Но това, което ми даваше сили, бяха добротата и разбирането на почитателите, показвани ми постоянно.
Хората не се срамят да дойдат при мен и да кажат, че правят оценка напъните на мен и екипа ми. Получавам купища писма от почитатели, които желаят да споделят с мен мемоари, фантазии, визия за клуба.
Благодаря ви на всички!
ИЗТОЧНИК: sportinglife
Не че Купата на лигата е съществена цел за сезона пред Барнзли и Дарби Каунти, само че това 3:2 за домакините изпрати вкъщи почитателите необятно усмихнати. Те знаеха, че един човек приема с по-висок градус на страстите всеки триумф на „червените“ от стадион „Оукуел“.
Преди мача, в програмката почитателите прочетоха извънредно мощни думи и мачът стана внезапно дваж по-голям.
Патрик Крайн, притежателят на клуба, се обърна към тях с намерено писмо от страниците на книжката за мача с Дарби.
Той е в управата от 2003-а, а закупи собствеността през 2004-а. На 66 години е и животът му е обвързван с Барнзли, само че от него не остава доста – няма късмет против рака, който го завладява от вътрешната страна от 3 години. Милионите му пристигнаха от софтуерен бизнес, само че сърцето му е отдадено на тима от „Оукуел“.
Ето ги думите, които разтрепериха стадиона преди мача във вторник.
„Добър вечер и добре пристигнали на „Оукуел“.
Аз пребивавам харизано време, не ми остава доста. Живея в болежка, само че да живееш е отново доста по-добре от алтернативата.
Ракът е подъл, безсърдечен и изяждащ. Призовавам всеки от вас да си прави постоянни прегледи, с цел да го спре, преди да се е появил.
Последните месеци ми дадоха ясна визия за нещата, които са в действителност значими в живота ми. Доста време от него съм прекарал, преследвайки цели, които нямат никакъв смисъл. Семейството ми постоянно е било значимо, само че е трябвало да отделя доста повече време да им го споделям и демонстрирам.
Сега го върша. И това ме радва. Разбира се, моят футболен клуб е доста значим за мен също, а и имам шанса фамилията ми да споделя моята обич към Барнзли.
Откакто станах притежател, аз давах опция на други хора да движат нещата в клуба, страхувайки се, че не знам задоволително за футбола и това по какъв начин да печеля уважението на „футболните хора“.
Но по подигравка на ориста, ние изживяхме дружно един от най-успешните си интервали в историята, през тези 13 години. Стигнахме два пъти до „Уембли“ и печелихме там.
Скоро аз ще опиша и тайните на това по какъв начин го постигнахме. Целият клуб дружно, като един, плюс почитателите с нас… Това бе главното.
Не знам дали в миналото ше успеем да реализираме такава степен на взаимност. Феновете бяха основни, с тяхното толерантно държание, самообладание, невероятна поддръжка.
Много неща желаех да реализира като притежател на този приказен клуб, преди времето ми да изтече и да пристигна Grim Reaper (онзи с косата, изложение на гибелта – б.а.). Исках, несъмнено, да върна клуба във Висшата лига. Както и да създадем някои усъвършенствания по Западната естрада, това паметно място за последователите ни.
Исках да събера още веднъж в музея на клуба всички медали от играчите, спечелили за Барнзли Купата на ФА през 1912 година, само че се провалих. Успях да издиря и изплатя единствено пет.
Много хора схващат, че аз бях внимателен в ръководенето на клуба, като, с нормалната си неучтивост и липса на приемливост, интернет бе изключително деен. Но това, което ми даваше сили, бяха добротата и разбирането на почитателите, показвани ми постоянно.
Хората не се срамят да дойдат при мен и да кажат, че правят оценка напъните на мен и екипа ми. Получавам купища писма от почитатели, които желаят да споделят с мен мемоари, фантазии, визия за клуба.
Благодаря ви на всички!
ИЗТОЧНИК: sportinglife
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ