Във вторник Андрий Шевченко записа първата си победа в Италия

Във вторник Андрий Шевченко записа първата си победа в Италия като треньор. След пет години отпред на украинския народен тим някогашният нападател на Милан се завърна на Ботуша, с цел да поеме Дженоа.

След като съумя да завоюва единствено една-единствена точка в първите си пет мача в Серия „ А “, измежду които и загуба с 0:3 от „ росонерите “ Шева най-сетне записа победа. Успехът пристигна с минималното 1:0 против Салернитана за Купата на Италия.

Интересното е, че дебютът му за Дженоа бе против един от някогашните му треньори – Жозе Моуриньо, който сега води отбора на Рома.

През лятото на 2006-а Челси заплати на Милан съвсем 45 млн. евро за Шевченко, само че се оказа, че Специалния въобще не го е желал. Накрая украинецът се трансформира и в причина за първия раздор в връзките сред Моуриньо и притежателя на клуба Роман Абрамович.

Руският милиардер бе купил лондонския клуб през лятото на 2003 година След сухия първи сезон Абрамович смени Клаудио Раниери с Моуриньо. Португалецът направи Челси първенец в първите си два сезона, а през лятото на 2006-а бе в търсенето на нов нападател, който да си партнира с Дидие Дрогба.

Специалния се бе прицелил в Самуел Ето’о от Барселона, само че Абрамович реши да вземе Шевченко. След като бе поставил завършек на 50-годишната суша без купа на Англия, задачата пред „ сините “ бе успех в Шампионската лига. Моуриньо смяташе, че може да го реализира с Ето’о, който таман бе спечелил шампионата с каталунците, само че в последна сметка се оказа, че ще би трябвало да работи с украинеца.

Не че Шева беше неприятен нападател. Нищо сходно. С екипа на Милан наниза цели 173 гола, като завоюва и „ Златната топка “ през 2004 година Но по този начин и не му провървя в Англия. А всичко стартира по страховит метод – с гол за Къмюнити Шийлд. Въпреки че Челси загуби с 1:2, няма по-добро нещо за нападател от това да се разпише в дебюта си за нов тим.

Шевченко бе извел Украйна до четвъртфиналите на Световното състезание през лятото и дойде в Англия с големи упования. Не съумя да се нагоди към Висшата лига, не съумя да свикне със скоростта, с която се движеше топката и че нямаш безпределно време да я обработваш, преди съперник да те връхлети.

В допълнение Дидие Дрогба се намираше във формата на живота си. През сезон 2006/07 наниза 33 гола, което бе повече, в сравнение с през миналите две акции, взети дружно. Шевченко просто се оказа помрачен от котдивоареца.

„ Той се намира във формата на живота си и не виждам различен в Европа, който да може да бележи като него “, похвали Моуриньо Дрогба, откакто наниза хеттрик против Уотфорд.

Шевченко не бе тотално отчаяние на „ Стамфорд Бридж “. В първия си сезон се регистрира с 14 гола и 12 асистенции, само че магията, която всички чакаха от него, липсваше.

Моуриньо продължи да желае нов нападател, само че Абрамович му изясни, че няма да получи подобен и че ще би трябвало да употребява Шевченко по-добре. Специалния си мислеше, че може да завоюва борбата, само че Роман и Андрий имаха мощна връзка между тях. Абрамович стигна до там, че да търси рускоговорящ треньор, с който Шевченко да се усеща по-комфортно.

Резултатът бе, че Моуриньо си отиде, а Шевченко продължи да играе поддържаща роля на „ Стамфорд Бридж “, макар че от време на време произвеждаше и сходни хубости.

Моуриньо бе гневен, когато Шевченко се контузи преди реванша от полуфиналите в Шампионската лига против Ливърпул. Травмата в слабините го извади от терените до края на сезона.

Челси приключи на второ място в класирането на Висшата лига, само че завърши с дубъл, печелейки и двете домашни купи. Дидие Дрогба означи победните попадения и в двата финала.

„ Не аз бях основният нападател тогава – призна Шевченко през май 2007-а. – Играех доста обратно и надалеч от вратата. Позицията ми беше доста друга от тази в Милан и може би по тази причина Дрогба съумя да вкара толкоз доста голове тази година.

В Милан играех на титулярната си позиция. А тук трябваше да се натъкмявам към нещо друго, само че го направих, с цел да оказа помощ на тима. “

Споровете сред Моуриньо и Абрамович продължиха и през лятото, с цел да кулминират през септември, когато Специалния бе освободен. Ироничното бе, че Шевченко означи последния гол за първия интервал на португалеца на „ Стамфорд Бридж “ – против Розенборг в Шампионската лига.

Впоследствие Моуриньо разкри всичко: „ Той не беше първият ми избор в Челси. Исках различен състезател. Знам, че клубът направи всичко допустимо да вземе футболистите, които желаех, само че не се получи по разнообразни аргументи.

Когато ми предложиха Шевченко, се съгласих, тъй като качествата му бяха неоспорими. Той беше принцът на Милано, само че в философията ни в Челси беше друга, при нас нямаше принцове. “

Моуриньо се оказа прав. На Шевченко не му потръгна и при Аврам Грант и напусна клуба през 2009-а, завръщайки се за сезон в Милан, преди да завърши кариерата си в родния Динамо Киев.

С екипа на Челси означи 22 гола в 77 мача – надалеч от пагубно показване, само че и доста под предстоящото от него.

Шевченко в никакъв случай не е винил Моуриньо за неуспеха си в Англия: „ Контузиите бяха главната причина за неналичието на триумф в Англия. Феновете на Челси по този начин и не съумяха да видят същинския Шевченко. Английският футбол е по-силов и бърз от италианския, който е по-техничен. “

Двамата демонстрираха взаимно почитание и когато се срещнаха към този момент на равнище треньори в неделя, оставили неприятните лондонски мемоари зад гърбовете си.