Утре изпращаме в последния му път Иван Ласкин
Във вторник, 8 януари, близки, другари и фенове ще изпратят в последния му път Иван Ласкин. Поклонението ще бъде от 12:30 часа в черквата Св. Седмочисленици.
Актьорът умря на 48-годишна възраст във Военномедицинска академия точно на празника Богоявление против неделя.
Той бе признат в болничното заведение на 28 декември предходната година с тежка чернодробна непълнота и околните му се надяваха да се откри незабавно донор за трансплантация, само че до интервенция по този начин и не стигна.
„ Имам мемоари още от студентството на Иван, тъй като той беше от възпитаниците на първия ми клас във ВИТИЗ, на които съм дал доста за тяхното развиване и които извънредно доста оценявам – сподели пред Монитор неговият преподавател проф. Здравко Митков. – В един от дипломните ни спектакли той направи голяма, превъзходна роля като Шекспировия Ромео, която бе оценена високо и при гостуването на постановката в Испания. Не желая да ставам суеверен, само че Иван ми беше споделил още в академията, че обичаната му роля е от Адската машина на Жан Кокто, където той игра Анубис – египетско провидение, което придвижва душите на мъртвите. Дали е инцидентно?! “.
Последната работа на професора с него бе в Неделя вечер от Захари Карабашлиев в Театър София преди десетина години.
„ Настоявах точно той да играе и го поканих като гост-актьор, тъй като обликът най-малко 90% го показваше като отношение към света. И той в действителност го направи по забавен метод – тогава още беше извънредно дееспособен. Иван демонстрираше самостоятелен темперамент по тази причина мина през доста компликации в кариерата си. Беше с остри усещания за света, притежаваше самолюбие и естествено възприятие за правдивост. А както знаем, животът не е обективен и този дисбаланс със света разрушава сензитивната персона. Иска ми се да поставим старания да променим нашия живот по този начин, че да не си отиват без време чувствителни и надарени хора като Ласкин “, посочи Здравко Митков.
Иван Ласкин от дълго време имаше съществени здравословни проблеми. През февруари 2016 година в Плевен той се почувства зле преди зрелище и не съумя да излезе на сцената. Тогава беше признат в незабавното поделение на университетската болница в града. Малко по-късно призна пред медиите за проблемите си с алкохола, като изясни, че пие, тъй като нищо край него не му харесва, страната не цени труда на гениите, а той страда, като гледа в каква нецензурност порастват децата му.
Само преди няколко месеца, в средата на септември предходната година, Ласкин влезе по неотложност в гастроентерологията на Втора градска болница. Две седмици преди този момент артистът бе изгубил татко си Славчо, който го е отгледал след развода с майка му. Близки допускат, че персоналната му покруса също е съдействала за положението му.
„ И този транспортен съд отплава... Пори́ вълните на небесния океан, както го правеше през земния, и дано той бъде към теб по-ласкав, Иване! Мир на душата ти и овации! “, написа поетесата Маргарита Петкова.
Музикантът Румен Бояджиев: „ Много скърбя за Иван... доста. И за всички хора на изкуството, които не устояха тази грозота, в която живеем. А издържалите не са герои, даже и мощни не са. Просто... търпеливи “.
„ В деня, в който Дими щеше да навърши 49, Иван Ласкин реши, че е време да потегля... натам, където са най-ярките му другари, мъже, гении, непреклонни и непримирими духове.... Поклон пред паметта ти, приятелю... Александра Сърчаджиева, мощ и обич... той постоянно ще бди над вас “, написа Ива Екимова.
От Съюза на артистите в България, чийто началник Христо Мутафчиев е добър другар на артиста, откликнаха: „ Сбогом, Иван Ласкин!? Трудно ни е да имаме вяра, че това е краят! “
„ Днес всички скърбим по Иван Ласкин. И дълго по-късно ще жалим с Александра Сърчаджиева... Светъл път на неспокойната ти душа, Иване “, жалят и от Сатиричния спектакъл.
„ Отиде си един от най-популярните и надарени български артисти – Иван Ласкин. Иван Ласкин бе от тези Ивановци, които не оставят никого апатичен, за които името е купа, само че и отговорност. И той я носеше с чест. Човек с огромно сърце и с несравним манталитет. Непримирима с житейските несправедливости персона, която даваше доста, само че и изискваше доста. Огънят в сърцето му се разпалваше с цялостна мощ в работата, където беше праволинеен към себе си и толкоз храбро до дъно откровен с публиката, колкото малко артисти си разрешават в днешно време.
Любовта, която раздаваше от сцената, бе същата чиста любов, която пазеше за най-близките хора до себе си, тези, които го „ заземяваха “ в сложните моменти, тези, които той обожаваше. Винаги бе подготвен да отстоява ярката си гражданска позиция, а на възприятието му за комизъм можеха да завидят и най-големите сатирици на нашето време “, написаха и от Министерството на културата.
Актьорът умря на 48-годишна възраст във Военномедицинска академия точно на празника Богоявление против неделя.
Той бе признат в болничното заведение на 28 декември предходната година с тежка чернодробна непълнота и околните му се надяваха да се откри незабавно донор за трансплантация, само че до интервенция по този начин и не стигна.
„ Имам мемоари още от студентството на Иван, тъй като той беше от възпитаниците на първия ми клас във ВИТИЗ, на които съм дал доста за тяхното развиване и които извънредно доста оценявам – сподели пред Монитор неговият преподавател проф. Здравко Митков. – В един от дипломните ни спектакли той направи голяма, превъзходна роля като Шекспировия Ромео, която бе оценена високо и при гостуването на постановката в Испания. Не желая да ставам суеверен, само че Иван ми беше споделил още в академията, че обичаната му роля е от Адската машина на Жан Кокто, където той игра Анубис – египетско провидение, което придвижва душите на мъртвите. Дали е инцидентно?! “.
Последната работа на професора с него бе в Неделя вечер от Захари Карабашлиев в Театър София преди десетина години.
„ Настоявах точно той да играе и го поканих като гост-актьор, тъй като обликът най-малко 90% го показваше като отношение към света. И той в действителност го направи по забавен метод – тогава още беше извънредно дееспособен. Иван демонстрираше самостоятелен темперамент по тази причина мина през доста компликации в кариерата си. Беше с остри усещания за света, притежаваше самолюбие и естествено възприятие за правдивост. А както знаем, животът не е обективен и този дисбаланс със света разрушава сензитивната персона. Иска ми се да поставим старания да променим нашия живот по този начин, че да не си отиват без време чувствителни и надарени хора като Ласкин “, посочи Здравко Митков.
Иван Ласкин от дълго време имаше съществени здравословни проблеми. През февруари 2016 година в Плевен той се почувства зле преди зрелище и не съумя да излезе на сцената. Тогава беше признат в незабавното поделение на университетската болница в града. Малко по-късно призна пред медиите за проблемите си с алкохола, като изясни, че пие, тъй като нищо край него не му харесва, страната не цени труда на гениите, а той страда, като гледа в каква нецензурност порастват децата му.
Само преди няколко месеца, в средата на септември предходната година, Ласкин влезе по неотложност в гастроентерологията на Втора градска болница. Две седмици преди този момент артистът бе изгубил татко си Славчо, който го е отгледал след развода с майка му. Близки допускат, че персоналната му покруса също е съдействала за положението му.
„ И този транспортен съд отплава... Пори́ вълните на небесния океан, както го правеше през земния, и дано той бъде към теб по-ласкав, Иване! Мир на душата ти и овации! “, написа поетесата Маргарита Петкова.
Музикантът Румен Бояджиев: „ Много скърбя за Иван... доста. И за всички хора на изкуството, които не устояха тази грозота, в която живеем. А издържалите не са герои, даже и мощни не са. Просто... търпеливи “.
„ В деня, в който Дими щеше да навърши 49, Иван Ласкин реши, че е време да потегля... натам, където са най-ярките му другари, мъже, гении, непреклонни и непримирими духове.... Поклон пред паметта ти, приятелю... Александра Сърчаджиева, мощ и обич... той постоянно ще бди над вас “, написа Ива Екимова.
От Съюза на артистите в България, чийто началник Христо Мутафчиев е добър другар на артиста, откликнаха: „ Сбогом, Иван Ласкин!? Трудно ни е да имаме вяра, че това е краят! “
„ Днес всички скърбим по Иван Ласкин. И дълго по-късно ще жалим с Александра Сърчаджиева... Светъл път на неспокойната ти душа, Иване “, жалят и от Сатиричния спектакъл.
„ Отиде си един от най-популярните и надарени български артисти – Иван Ласкин. Иван Ласкин бе от тези Ивановци, които не оставят никого апатичен, за които името е купа, само че и отговорност. И той я носеше с чест. Човек с огромно сърце и с несравним манталитет. Непримирима с житейските несправедливости персона, която даваше доста, само че и изискваше доста. Огънят в сърцето му се разпалваше с цялостна мощ в работата, където беше праволинеен към себе си и толкоз храбро до дъно откровен с публиката, колкото малко артисти си разрешават в днешно време.
Любовта, която раздаваше от сцената, бе същата чиста любов, която пазеше за най-близките хора до себе си, тези, които го „ заземяваха “ в сложните моменти, тези, които той обожаваше. Винаги бе подготвен да отстоява ярката си гражданска позиция, а на възприятието му за комизъм можеха да завидят и най-големите сатирици на нашето време “, написаха и от Министерството на културата.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ