Във вторник - 4 април - точно 74 години след

Във вторник - 4 април - тъкмо 74 години след подписването във Вашингтон на Северноатлантическия договорот 12 страни основателки на НАТО - Алиансът се разшири за девети път. Новата, 31-ва членка, е Финландия.
След десетилетия неутралитет и подтикната от войната в Украйна северноевропейската страна с 1300-километрова обща граница с Русия избра да влезе в най-силния защитителен съюз в света. Швеция също се готви за присъединение – остава Турция и Унгария да дадат зелена светлина за това.

Русия към този момент отвръща с оповестено желание да разположи тактически нуклеарни ракети на територията на Беларус. В навечерието и при самото навлизане в Украйна съветският президент Владимир Путин съобщи, че таман разширението на НАТО след разпадането на Съветския съюз е една от аргументите за войната му против Киев. Но вместо да се свие към границите си от Студената война алиансът даже се уголемява.

Сбърка ли Путин с миналогодишното си решение, че войната не е толкоз рискова за Русия, колкото мирът?

Темата разясняват пред БНР Линас Линкевичус - някогашен министър на защитата и на външните работи на Литва, и Брюно Лете - специалист по сигурност и защита от Германския фонд " Маршал ".

" Трудно е да се даде рационално пояснение. Наистина безразсъден ход беше това. Определено! Надявам се в случай че не той персонално, Русия да го осъзнае. Ако не беше ясно преди година, в този момент към този момент е. Путин води страната си към бездна - морална, военна, икономическа... всякаква.Няма към този момент смисъл да се чудят кое е по-опасно. Това беше огромна, огромна стратегическа неточност. И тя към този момент докара до някои " съответни достижения " - участието на Финландия в НАТО да вземем за пример ", споделя Линас Линкевичус.

" За него най-опасно е Украйна да се трансформира в просперираща и демократична страна, която следва политиката на Запада. А Путин не може да го допусне. За да не се изкушат и руснаците да изискат същото, което би било прекомерно евентуално, в случай че станат очевидци на напредъка на украинците. Така че персонално за Путин запазването на мира към този момент беше изключено. Твърде рисковано беше. И трябваше да нахлуе в Украйна, с цел да блокира такова развиване ", счита Брюно Лете.

Нито НАТО, нито някоя от членките на Алианса са си разрешавали да заплашват Русия с каквото и да било - за разлика от Путин и недвусмислените му предизвестия за " невиждани до момента последствия " и непосредствено за приложимост на нуклеарно оръжие. Защо НАТО беше на мушката на словесните му офанзиви даже преди да стартира да доставя Киев с нужните за отблъскването на съветската експанзия оръжия, муниции и бойна техника?

" Разширяването на НАТО не е причина за съветската война против Украйна. За Путин това е единствено предлог, с цел да оправдае дейностите си. Все отново не би си разрешил обществено да съобщи, че не желае Украйна да съществува като народ! Трябваше му външен зложелател - да хвърли виновността върху някого. И я хвърли върху НАТО. Безспорно е обаче, че за над 70 години битие Алиансът в никакъв случай не е нападал Русия. НАТО е защитителен алианс ", споделя Брюно Лете.

" Най-важният извод, който аз си върша от всичките тези изказвания и предизвестия, е, че в случай че руснаците усетят, че имат някакво пространство за маневриране в опитите им да ни разединят, постоянно се пробват да извлекат допустимо най-голяма изгода за себе си от съответната обстановка. И постоянно показват някои нереални неща като действителност и драматизират оптимално обстановката. Такъв беше казусът предходната година, когато Путин произнесе прословутата си тирада за рисковете пред целия свят, в случай че НАТО не се изтегли в границите си от 1997-а, и със опасността, че в случай че някой се опита да му попречи да превземе Украйна, ще понесе немислими последствия. Е, тъкмо противоположното реализира - целият Запад поддържа Украйна, а вместо стесняване, имаме към този момент разширение на НАТО. "

Линас Линкевичус не е сюрпризиран от желанията на Путин да разположи тактическо нуклеарно оръжие в Беларус.

" От чисто военна позиция това не трансформира кой знае какъв брой обстановката. Защото руснаците от дълго време разположиха тактически нуклеарни ракети в Калининград. А някои разновидности на " Искандер " могат да доближат освен Вилнюс, Рига и Талин, а даже и Берлин. Пропаганда и заплашване на поддръжниците на Украйна за да бъдат разколебани. Може би по-скоро това е обяснението за този ход.

Беларус от дълго време предприе стъпки към промени в конституцията си, които да разрешат разполагането на нуклеарни оръжия на територията й. А и Русия ескалира заплашителната си изразителност. Путин към този момент цяла година насочва нуклеарни закани по отношение на войната в Украйна. Не виждам непосреден риск Русия да употребява нуклеарни оръжия, макар че това е част от дестабилизиращата й тактика. Едно е обаче хипотетично да бъде изстреляна нуклеарна ракета към Запада някъде от съветска територия - НАТО би имала повече време да ги прехване. Друго е да се изстреля тактическа ракета от Беларус, която безусловно граничи с НАТО. Времето за обезвреждане на такава офанзива би било много по-малко. "

Как Брюно Лете от Германския фонд " Маршал " по какъв начин би разтълкувал очевидното разминаване на огласеното от Путин изпращане на нуклеарни ракети в Беларус с общата му декларация с китайския президент Си малко преди този момент - че са срещу нуклеарни сили да пращат такива оръжия отвън границите си?

" Възможно е това да е било в съгласие сред Русия и Китай. Но съгласно мен Пекин не е доста удовлетворен. Каквото и да си приказваме, Китай постоянно е бил оптимално транспарантен в политиката си против разпространяването на нуклеарните оръжия. Многократно декларира обществено, че те не трябва в никакъв случай да бъдат употребявани. Така че - малко чудноват миг, в действителност. "

Линас Линкевичус също може единствено да допуска.

" Не мисля, че не са го обсъждали. Предполагам, че Путин е обяснил на президента Си, че няма в действителност желание да употребява тези оръжия, а единствено да ги разположи в Беларус. Едва ли се е отметнал от нещо, което са се договорили единствено два дни преди този момент. "

Забавянето на шведското участие от Турция на Ердоган и Унгария на Орбан може да се окаже проблематично за НАТО, в случай че продължи прекомерно дълго. Според Брюно Лете обаче Орбан към този момент е изиграл картите си в тази игра и е изгубил.

" Унгария няма никакви годни доводи, с цел да спре присъединението на Швеция към НАТО. Това, което Будапеща се опита да направи, беше на натовския фронт да реализира това, което желае да получи на фронта на Европейския съюз. Но се провали. И имам вяра, че най-малко що се отнася до Унгария, Швеция би могла към този момент да се придвижи бързо към Алианса. "

Дали държавното управление в Стокхолм няма да се окаже насила да направи честен компромис, с цел да извърши това, което желае Ердоган? Линас Линкевичус отбелязва:

" Не става дума за морални отстъпки, а за върховенството на закона. Швеция е демократична страна и държавното управление й не може да каже на съда какво да прави. Условията, които слага Турция, в действителност са доста тежки. Тя желае Швеция да й съобщи хипотетични превратаджии и терористи. Решава обаче съдът. А той не може да вземе такова решение без задоволително доказателства.Ситуацията сега е патова. Предполагам, че няма да се промени преди турските избори. Но след тях можем да се надяваме на по-прагматичен метод от страна на Турция. Не е разумно да се чака шведската кандидатура да остане блокирана вечно. "

А какво ще стане с кандидатурата на Украйна? Балтийските членки и Полша лобират на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли да й бъде дадена " пътна карта " за присъединение. Чува се обаче, че Вашингтон е твърдо срещу.

" Балтийските страни са прави, що се отнася до техническия аспект. Украинските въоръжени сили изцяло дават отговор на натовските стандарти. Те употребяват западни оръжия, сполучливо се опълчват на съветската инвазия и все още са може би най-добре подготвената войска в Европа. Политически обаче - имам поради Съединените щати, а също и Франция и Германия - в действителност не са съгласни на Украйна да бъде разрешено да влезе в НАТО. Мисля, че към момента битува боязън у някои западноевропейски членки, а също и у Съединените щати, че това би дестабилизирало салдото на силите в Европа и би разгневило много Русия. Съвсем друго би било от случая с Финландия. Тя влезе в Алианса, само че откакто прекара десетилетия в западната зона на въздействие. Докато Украйна е на фронта, по този начин да се каже - разкъсвана сред Запада и Русия ", разяснява Брюно Лете.

" Както постоянно, страните членки са доста внимателни по този въпрос. Казват, че сега вниманието им е концентрирано върху военната поддръжка за Украйна. Но няма да е разумно, в случай че в избран миг не разширят полемиката за това по какъв начин да помогнем на Киев да победи допустимо най-скоро и с въпроса за политическите гаранции за сигурността му в бъдеще ", показва от своя страна Линас Линкевичус.

" Много е внимателен въпросът. Големите западни сили са загрижени за бъдещите си връзки с Русия и в този смисъл не им е от изгода да вкарват Украйна в НАТО. А това единствено по себе си може да се трансформира в проблем. Защото неналичието на консенсус в НАТО за статута на Украйна в края на краищата би бил от изгода на Русия ", акцентира Брюно Лете.

Последвайте ни към този момент и в Телеграм и Туитър!