Във втората работна седмица на юни 1940 г. ще открием

Във втората работна седмица на юни 1940 година ще открием Аристидес Де Соса Мендес на работното място. Португалският консул в Бордо, Франция, може да се счита за един от щастливците. Държавата му обезпечава един от най-красивите жилища в града с панорама към реката. Има задоволително място за него, брачната половинка му и 14-те деца, които има. Като благородник, Соса Мендес може да се счита за извънредно предан на фамилията си. Освен това има и мощна обич към виното, като постоянно ще се майтапи, че не е сигурен коя от двете пристрастености е по-голяма.

Във Франция вършиме като французите, това е златната процедура. Освен това Мендес може да се похвали и с красива държанка, която носи 15-тото дете. Човек може да се замисли дали този човек е на дипломатическа задача или на отмора. Във въпросната седмица няма никакво развлечение, Мендес ще напише на своя шурей, че в никакъв случай през живота си не е изпитвал нещо сходно, от време на време лежи в леглото и се готви за нервозен срив. Всички проекти на посланика пропадат един месец по-рано, когато Хитлер влиза във Франция.

В идващите седмици милиони цивилни ще бъдат изкарани о домовете си, някои ще се опитат да избягат от идващата войска, а множеството представители на Червеният кръст в Париж ще приказват за скупчването на бежанци, което е рекордно във френската история. Кореспондентът на New York Times – Лансинг Уорън ще бъде задържан от нацистите и ще изпрати единствено депеша, че нищо не е такова, каквото някой може да си показа.

Постоянно има опити за евакуация, въвеждане на военни зони и доста от хората към този момент са тръгнали към Белгия. Около 10-12 департамента на френските управляващи към този момент не работят, а към 6 до 10 милиона към този момент са тръгнали с персоналните си коли, някои към този момент се возят, а трети са се качили на колелото, с цел да стигнат до безвредна точка. Жени теглят каруци, до момента в който децата им се возят, тъй като те нямат други способ за напредване.

Повечето домове са изпразнени, а притежателите на кучета са принудени да убиват своите домашни любимци, тъй като няма да могат да ги изхранват. Докато френското държавно управление съумява да напусне Париж, немските бойци не престават да издигат свастики. Такива ще бъдат сложени на Триумфалната арка, а по-късно и на Айфеловата кула. Мнозина се насочват и към испанската граница, а когато тя към този момент е запушена, още толкоз бързат за Португалия, която към момента пази неутралитет.

От Франция, множеството бежанци минават през Испания, с цел да стигнат до Лисабон. Всеки един билет за трен, аероплан или транспортен съд ще се пресмята в злато. Огромната маса от хора застава пред Португалското консулство и тъкмо там, на втория етаж, се намират Соса Мендес и неговото семейство. Освен бежанци ще бъдат открити представители на страната, посланици, министри, генерали, чиновници в кабинета, както и учени, актьори, публицисти, студенти и още доста други. Мендес знае, че доста от хората са евреи, опитващи се да избягат от нацистите.

Докато границите са затворени, множеството хора нямат право да напущат страната и обстановката става още по-жестока. На 17 юни стартират да падат и бомби, сирените свирят все по-агресивно и поклонението пред посолството завършва за малко. В суматохата някои хора ще изгубят децата си, други ще откажат да избягат, тъй като по този начин ще се разделят със фамилиите си. За страдание Соуса Мендез знае и още една загадка.

Крюгер и Мендес преди бягството

Португалският деспот Антонио де Оливейра Салазар е издал няколко месеца по-рано възбрана на дипломатите да дават визи на бежанци – изключително внимание се обръща на евреите, етническите руснаци и всеки различен, който може да разпали спор. Дори и механически посланикът да е безпристрастен, той има нареждания. Сега нацистите съумяват да раздерат цяла Европа и Салазар желае да провокира Хитлер да нападне Франциско Франко.

Единствената детайлност е, че Салазар не е в посолството и не може да види какво в действителност се случват. Мендес най-сетне не устоя и стартира да кани старите, болните и бременните да бъдат приютени в неговия апартамент в посолството. Там ще спят на столове, ще получат одеяла и някои даже ще се завиват с килими. Дори офисът на консула е цялостен с бежанци, които са били премазани от умората и чакат денонощно пред вратите на посолството.

По-късно един от асистентите на посланика ще споделя тази история на Израел и ще демонстрира какъв брой тъкмо е направил Мендес. Един ден по пътя за посолството, този посланик ще види полски равин на име Чам Крюгер и неговото семейство, които са работили в Белгийско село, само че войната ги е изтласкала до Франция. Соса ги качва в колата и ги кара в посолството, а по-късно ги приютява вкъщи си.

Самият Крюгер ще признае по-късно, че посланикът ще изясни по какъв начин няма да издава визи. На 13 юни той още веднъж ще се опита да изиска от страната си да издава визи – отговорът е явен „ Визи се не разрешават “. В един миг Мендес към този момент не устоя и взема решение, че в случай че ще бъде погубен, то най-малко да има защо. На идващият ден издава документи на Крюгер, само че той ги отхвърля.

„ Документи трябват освен на мен, само че на всички другари евреи, които се опасяват за живота си. “

Сега към този момент стои различен въпрос – дали да избавя себе си или да помогне на хилядите, които търсят избавление. Дали да одобри заръките на държавното управление си или да се подчини на своята съвест. Като човек с 15 деца, няма по какъв начин да считаме този избор за елементарен. Напрежението е толкоз огромно, че той самият се разболява след няколко дни в гледане на всичко протичащо се по улиците на Бордо.

След три дни на легло, той съумява да стане и декларира, че ще даде виза на всеки един, без изключение, който е изискал такава. Дори и да бъде уволнен, не може да не помни, че е християнин и неговото предопределение е да оказва помощ, а не да затваря очи. Вратите на консулството се отварят и най-използваният апарат ще бъде печатът. До през днешния ден това е една от най-големите избавителни интервенции, осъществена от един единствен човек.

Това се удостоверява даже от Израел. Благодарение на отворения прозорец, доста евреи бягат през Лисабон до Бразилия и по-късно до Съединени американски щати. Повечето дребни деца през днешния ден даже не са познавали Соса Мендес, само че родителите им описват историята на техния ангел, който в най-трудния час се е отзовал, в най-черните дни е подал ръка и е рискувал своя личен живот.

Някои фамилии и до през днешния ден си спомнят по какъв начин дядовците избягвали тематиката за Соса Мендес – не тъй като са неблагодарни, а тъй като не могат да приказват, без да се вълнуват. Внуците още помнят по какъв начин техните дядовци и баби започвали да плачат, когато това име се появявало в устите им. Впечатлени от историята, точно внуците ще стартират да превеждат дневниците на своите родители и да описват историята на този чудноват и чудноват дипломат.

През 2010 година е пуснат филм за Соса Мендес и доста от еврейските бежанци могат да видят облика на своя избавител да оживява, въпреки и артистът да се пробва да преживее всичко протичащо се. Някои от внуците на Соса, както и някои от избавените ще изградят фондация Соса Мендес, която работи в Съединени американски щати и се пробва да възвърне руините след войната, както и да сътвори музей на този човек.

Вадят се специфични корабни прокламации, с цел да се знае какъв брой тъкмо хора са съумели да избягат и каква е била ролята на този човек. По обучение този човек е юрист, само че не е най-хубавият в фамилията – неговият брат Цезар е съумял да стигне до позицията на външен министър в Португалия. Мендес обикаля Бразилия, Испания, Англия, Гуана, Сан Франциско. В Белгия се среща с испанския крал Алфонсо XIII и Албърт Айнщайн.

Когато стартира издаването на противозаконни визи, Мендес подпечатва документите на еврейски историк Арнолд Вицнитцер. През март ще даде документи на испанския републиканец Едуардо Нейра Лапорте – някогашен професор в Барселона. Двамата също можели да се озоват в пандиза, само че Мендес решил, че това не може да се случи. Междувременно Португалия издава последно предизвестие, че ще бъде отхвърлен от поста. На брат си, Мендес ще напише:

„ Португалският Сталин реши, че ще ме раздра като хищник. “

През юни 1940 година на пук на всички нареждания, вратите на посолството са необятно отворени и визи се подписват със скоростта на светлината. Подписва визи на хора с паспорти и без паспорти, няма никакво значение какво ще се случи. Хиляди ще преминат през консула и ще чакат до вратата, стълбите, на улицата. Нацистите настъпват, само че той продължава да работи непрекъснато и съгласно мнозина е отпаднал. На някои от визите се вижда, че подписът му става все по-кратък и по-кратък.

Една от подписаните визи

Притеснени, че хората ще изгубят реда си, стопират да се местят даже за храна и вода. Започват боеве пред посолството и всеки идващ ден идват повече хора. На вратата ще дойдат банковите магнати Едуард Юджийн Хенри и Морис де Ротшилд. За да ускори целият развой, Соса Мендес ще назначи сина си Педро Нуньо, племенника си Цезар и секретарката да подписват и подпечатват документите. Крюгер ще обикаля тълпите и ще събира паспорти, с цел да облекчи целия развой.

Мендес осъзнава, че няма да бъде към този момент, подозира, че в един миг испанците ще затворят границите си и няма да бъдат допускани повече хора, които са получили виза. Най-вероятно Мендес ще бъде задържан, само че това към този момент не го тормози. След близо 9 дни в раздаването на визи и спасяването на хиляди животи, документите свършват. Мендес се обажда на своя сътрудник в Тулуза и изисква незабавно да стартира издаването на визи. След това се качва в автомобила си и пътува към 160 километра покрай испанската граница.

Там открива близо 5000 автомобила и още 20 000 души, които не престават да стоят на границата. Докато се разхожда по площада на Байон – градчето до испанската граница. Някои от бежанците го разпознават и стартират да ръкопляскат. Целуват му ръка и го прегръщат. Мендес е воин, който в никакъв случай няма да бъде пропуснат. Както е правил в Бордо, по този начин прави и в дребното градче, взима една остаряла маса и стол и продължава да подпечатва визи. Подписва паспарти и продължава да работи. Мануел Виера Брага – консул на визи в Байон – ще остане впечатлен от дейностите на своя сътрудник.

Емил Гисот – дипломат в Тулуза

На 22 юни Салазар изпраща кабел до Соса Мендес. По думите на португалския Сталин ще забрани напълно издаването на визи за Португалия. Изпратен е Педро Теотонио Перейра – португалски дипломат в Испания, който да проверява случая. Перейра ще показа, че се е срещнал с човек, който явно не е добре и към този момент е полудял. Наредено е на Соса да се върне назад в Бордо. Вместо това, той ще замине на юг в град Хендае навръх испанската граница. Там открива хиляди хора, които не могат да преминат границата.

Перейра към този момент е изпратил кабел до Испания да спре да обслужва визите на Мендес, те би трябвало да се третират като невалидни. Според New York Times на границата стоят към 10 000 бежанци, които се пробват да изоставен окупираната Франция. След Перейра към този момент излиза наяве, че прекосяването не е допустимо. Много от тези хора ще бъдат върнати в Тулуза, до момента в който други ще съумеят да избягат в Швейцария. Всички останали ще бъдат убити от нацистите. Мендес ще открие фамилията на Крюгер да се пробва да премине на границата.

Около час ще приказва с граничарите и най-после самичък ще отвори границата, с цел да пусне всички хора да преминат. Повечето от тези хора ще се озоват във Англия, Съединени американски щати, Аржентина, Южна Африка, Уругвай, Куба, Мексико и Доминиканската република. На 24 юни 1940 година Салазар ще отзове Мендес назад в Португалия. На 4 юли е формирано дело и той е наказан. Свален е от поста си на дипломат и е заставен да се пенсионира. Единственият коментар на португалеца – воин е:

„ Предпочитам да бъда с Бог против индивида, в сравнение с с индивида против Бог. “

Обещаната му пенсия в никакъв случай не е получена. По същото време се ражда и неговото 15 дете. Понеже визата е издадена от Мендес, любовницата, жена му и другите деца чакат да бъдат върнати назад във Франция. По разнообразни канали, някои от децата и родственици се озовават в Мозамбик. Двама от синовете ще отидат в Калифорния и един ще отиде в Сан Франциско. Един от синовете ще взе участие в десанта в Нормандия.

Мендес на 50 години.

Понеже нямат пари, семейство Мендес или най-малко тези, които са в Португалия, отиват да се хранят в еврейски кухни. Исак Битън ще ги посрещне и на португалски ще изясни, че това е заведение единствено за бежанци, а те ще се ухилен и отговорят, че също са бежанци в личната си страна. През идващите години посланикът ще бъде заставен да търси даже папа Пий XII за помощ.

Интересното е, че когато войната се обръща, Перейра и Салазар стартират да преписват дейностите на Мендес върху себе си. Единият отпътувал във Франция да оказва помощ, до момента в който другият бил подготвен да даде заслон на всеки емигрант. През лятото на 1945 година Соса Мендес ще бъде ударен от инфаркт и ще бъде неподвижен. Той повече не може да написа писма и неговият наследник оказва помощ. Здравето на брачната половинка му също се утежнява. Бившите сътрудници пренебрегват Мендес на улиците и не приказват с него.

Анджелина умира първа през 1948 година и през идната година Мендес ще се ожени за своята държанка. Двамата живеят в доста тежка беднотия. Новата брачна половинка се пробва да върне пенсията, само че без триумф. В последните си месеци ще открием, че Мендес към този момент в никакъв случай няма да излиза от вкъщи си. Продължава да потъва в обезсърчение и е належащо да продаде и родния си дом, с цел да покрива своите загуби. През лятото на 1954 година Соса Мендес ще бъде ударен от още един удар и на 3 април ще почине на 68-годишна възраст.

Последните му думи са, че той напуща света чист. След гибелта му, Португалия бърза да го заличи и в никакъв случай не приказва за него. Историците не знаят за него, а Салазар съумява да прикрие всичко, което в миналото е направил. Едва след гибелта на диктатора излиза наяве какво се е случило с един от най-праведните на нациите. Тогава към този момент е прекомерно късно.