Уилям Кид е роден в Дънди, Шотландия, в края на

Уилям Кид е роден в Дънди, Шотландия, в края на XVII век (според някои източници през 1645 година, съгласно други – през 1654 г.). Майка му се споделя Беси Бучарт, а татко му – Джон Кид – като и той е моряк.

Много малко се знае за ранния живот на Кид, само че е ясно, че овреме развива любовта си към морето като стартира да работи по кораби и си извоюва добра известност на капер. (Границата сред „ корсар “ и „ капер “ е тънка по това време, само че с две думи каперите са наети от правителствотода плячкосват противников кораби, до момента в който пиратите работят за себе си).

През 80-те години на XIX в. Кид се насочва на запад, където намира работа за британското държавно управление. Той плава с транспортен съд, наименуван „ Блаженият Уилям “ в Карибския басейн и по северноамериканското крайбрежие и търси френски кораби, които да атакува и ограбва. Официалната му задача е да пази британските търговски ползи, само че като капер той има право и на част от плячката от вражеските кораби.

От този миг нататък Кид се радва на добра известност в английската колония Ню Йорк. На 16 май 1691 година даже се дами за една от най-богатите вдовици в града – Сара Брадли Кокс Оорт.

Нещата за капитан Кид като че ли стават все по-добри и по-добри, изключително когато през 1695 година той получава оферти да работи за самия крал. Но тази привидна благословия скоро се оказва проклинание.

През 1695 година капитан Уилям Кид получава кралско предписание да атакува пирати и френски кораби в Индийския океан, с цел да отбрани британските търговски пътища. Официално задачата му е да атакува корабите и да пази британската търговия, само че се подразбира, че Кид и неговият екипаж ще отмъкват имуществопто от всеки транспортен съд, която заловят, и в действителност даже неговите благодетели се чака да вземат нещо.

Въпреки това на Кид било категорично неразрешено да плячкосва другарски кораби, без значение какъв брой ценне товар придвижват те.

„ Строго ви заръчваме и ви заповядваме, като ще отговорите на противното на собствен риск, да не обиждате и да не насилвате по никакъв метод нашите другари или съдружници, техните кораби или жители, под прикритието или претекста за плячка или поради предоставената ви власт “, се споделя в кралската поръчка на капитан Кид, съгласно публикация от 2011 година от университета в Шефилд.

За да приготви кораба си „ Галерата на приключенията “, Кид наема 150 реномирани моряци и потегля от Лондон на 27 февруари 1696 година Той обаче бързо се сблъсква с проблеми, когато среща транспортен съд от британския флот.

Както оповестява Военноморският институт на Съединени американски щати, Кид прави ужасяваща неточност, до момента в който плава по река Темза, където среща транспортен съд на Кралския флот: той не му отдава чест уместно. Не стига това, ами когато корабът създава сигнален изстрел по екипажа на Кид, хората му се обръщат с тил, смъкват си панталоните и стартират да се пляскат по голите задни елементи.

Кралските военноморски сили не могат да търпят такова очевидно пренебрежение и след това „ принуждават “ 20 от най-хубавите моряци на Кид да застъпят на работа при тях. Когато Кид стачкува, Кралският флот предлага 20 заместници – само че не отлични моряци, а мошеници. А когато се пробва да потърси още хора, които да попълнят редиците му в Ню Йорк, съумява да откри единствено „ хора с тежка орис “, съгласно Бенджамин Флетчър, колониален губернатор на Ню Йорк.

Към септември 1696 година Кид и екипажът му към този момент отплават към Индийския океан – където обаче проблемите им единствено се усилват. Проектопиратът освен не съумява да отбрани редица британски кораби в региона, само че и атакува кораби, които би трябвало да са под британска отбрана. Междувременно 1/3 от екипажа умира от холера (и се постанова да бъде заменен), а оживелите мъже от ден на ден се бунтуват поради отхвърли на Кид да нападна британски кораби, натоварени с доста благосъстояния.

За да оцелее, капитанът стартира да работи малко по пиратски. Той убива оръжейника си Уилям Мур по време на спор, а през лятото на 1697 година развява червен байрак, до момента в който атакува ескорт. (Според Военноморския институт на Съединени американски щати флагът значи „ Предай се. Без заложници “ и е знак за пиратство.)

След това, при започване на 1698 година, Кид и неговият екипаж превземат кораба „ Куедагския търговец “. Въпреки че корабът плава под френска отбрана и затова е законна цел, той нарушава протокола, като разделя плячката с хората си. Това, както и решението му да дебаркира в Ил Сен Мари, фамозно пиратско котило покрай Мадагаскар, повдига вежди измежду благодетелите му.

Така капитан Кид скоро научава, че е търсен. Очевидно уверен в личната си непорочност, той отплава назад за Северна Америка – с междинна спирка, с цел да зарови част от плячката от Куедагския търговец на остров Гардинърс (а може би и на остров Оук) – и идва в Бостън през 1799 година

Но всички молби за непорочност от негова страна като че ли остават без последици и през юли същата година капитанът е задържан от един от някогашните си благодетели – и изпратен назад в Англия, с цел да бъде съден.

След като прекарва известно време в бостънски затвор, Кид е изпратен назад в Англия, с цел да бъде съден. Процесът стартира през май 1701 година в Камарата на общините, където против него са повдигнати обвинявания в пиратство и ликвидиране (на Мур, оръжейника).

Въпреки обезверените молби да потвърди невинността си, Кид в последна сметка схваща, че делото е било скалъпено против него през цялото време. Неговите поддръжници няма да му се притекат на помощ – в действителност те желаят той да е мъртъв и спокоен. Не единствено че отношението към пиратите и каперите се е трансформирало, откогато Кид за пръв път излиза в морето, само че и той бе позволил съдбовна неточност, като е заловил „ Куедагски търговец “ – корабът е обвързван с могъщата Източноиндийска компания.

„ Няма да трежова повече този съд, тъй като това е нелепост “, декларира с горест Кид по време на правосъдния развой, съгласно университета в Шефилд.

В последна сметка той е приет за отговорен в пиратство и ликвидиране – и е наказан на гибел. След като чува присъдата, Кид споделя: „ Милорд, това е доста тежка присъда. От своя страна аз съм най-невинният човек от всички, защото против мен се заклеха лъжесвидетели “.

Милост обаче не идва за капитан Кид. На 23 май 1701 година той е обществено обесен в екзекуционния док в Лондон. (Доста трудно за Кид, палачите му би трябвало да го обесят два пъти, откакто въжето се къса първия път). След това той е висящ над Темза като предизвестие за всички бъдещи пирати и виси там в продължение на повече от три години.

След гибелта му са повдигнати доста въпроси по отношение на виновността на Кид. Той размива границата сред корсар и капер – само че не повече, в сравнение с други преди него. Нещо повече, твърди се, че някои доказателства, които биха могли да оказват помощ на Кид, са били потулени. А някои се питат дали обвиняванията против него в действителност заслужават екзекуция.

По-скоро наподобява, че капитан Кид е бил на неверното място в неверното време; капер, който нарушава законите в ера на изменящи се отзиви за пиратството.

Историята на Кид обаче не завършва с неговата екзекуция. И до през днешния ден той остава именита фигура в пиратската история, увековечена в книги, телевизия и музика. Робърт Луис Стивънсън е един от писателите, които намират ентусиазъм в историята му и включват аспекти от нея в известния си разказ „ Островът на съкровищата “.