Две ръкоположения в Неделя на св. Григорий Палама
Във Втората неделя от Великия пост, отдадена на св. Григорий Палама, Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи божествена света Литургия в столичния храм „ Света Троица “, ж.к. „ Гео Милев “.
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, протойерей Георги Димитров – ръководител на храма, иконом Николай Нешков, протойерей Илия Павлов, протойерей Андон Софин, дружно с протодякон Иван Петков и дякон Филип Стойчев
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от църковните артисти, а тези на светата Литургия – от хора при храма.
След Великия вход бе осъществено свещеническото ръкоположение на дякон Филип Стойчев, последвано от ръкоположението за дякон на Зоран Златев, който възприе името Йоан. Множеството вярващи свидетелстваше с възгласа „ Достоин! “, отправяйки молебствия за нововъзведените клирици.
Преди задамвонната молитва бяха осветено коливо и хлебни оферти за душевно и телесно здраве.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за тържеството на православната религия, реализирано посредством трудовете на св. Григорий Палама против лъжеучението на Варлаам (XIV в.):
„ Спасителят на света – Господ Иисус Христос, ни е дал опция да се приближаваме към Него, да бъдем синове Божии, да участваме в Неговия възвишен живот. Стремежът на вярващите в Христа да живеят в единство с Него се състои в освещаването им посредством придобиването на Божията берекет, в очистването на сърцата им.
В XIV в. обаче един духовник на име Варлаам, грък от Калабрия, Южна Италия, изучил латинската схоластичност, през 30-те години на XIV в. отишъл в Солун и издал писания, с които се опитвал да помири латинското с източното богословие. В началото той вярно говорел за изхождането на Светия Дух от Отца, само че последователно в писанията му зародили неправилни схващания. Бидейки агностик, той учил, че единствената опция за познаването на Бога е посредством интелектуални извършения, посредством разума; лимитът на съвършенството на духовното възрастване пък е някакво съзерцание на Бога. Това обаче опонира на евангелското обучение, на евангелската религия, на опита на светите Отци.
Поради това лъжеучение монасите от Света Гора помолили свети Григорий да изложи учението за умната молитва и за присъединяване на индивида в божествения живот – за това, по какъв начин светиите, както и всички, приели дара на Светия Дух, които живеят по Христовите заповеди и очистват сърцата си, са причастни на Божията берекет. И това той сторил, привеждайки многочислени образци от светите Отци. От това Варлаам не се убедил, само че отишъл в Цариград, разговарял с императора и с патриарха Йоан Калека. Тези разногласия и безредици довели до свикването през 1341 година на събор в Константинопол, на който участвал самичък св. Григорий Палама. Изложил томос, подписан от редица авторитетни отци от Света Гора, които излагали учението за нетварните сили. Това обучение било признато и одобрено, а схващането на монаха Варлаам – отхвърлено.
През 1351 година още веднъж бил призован събор в Константинопол и отначало било изложено учението на Варлаам, както и това на св. Григорий Палама. Църквата още веднъж затвърдила учението за нетварните Божии сили, с които се причастяваме и които работят в нас, освещават ни и посредством които можем да познаем Бога и да се съединяваме с Него “.
За православното обучение, което утвърждава, че „ можем да познаваме Бога само и единствено посредством очистването на сърцето си “, Негово Светейшество показа:
„ Свети Григорий дава доста образци за индивиди с друга начетеност – св. Атанасий бил високообразован, а св. Антоний – необразован, само че и двамата стигат до идентична висота на духовно съвършенство, тъй като имат еднакъв нравствен опит на очистването на сърцето. Нашата религия не се състои в това да знаем за Бога единствено теоретично. Ако липсва откровената религия и предаване себе си на волята Божия, съгласно Господнята молитва: да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята (Мат. 6:10) и не се покоряваме в сърцата си Нему, то Господ ще ни каже: тоя народ се доближава до Мене с устата си и Ме уважава с устните си, а сърцето му стои надалеч от Мене (Мат. 15:8). Бог не благоволи към едно единствено теоретично богословие и рационално познаване, в противен случай, споделил ни е: Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога (Мат. 5:8). Пряко разследване е отговорът на св. Серафим Саровски към неговия възпитаник Мотовилов, че задачата на християнския живот е придобиването на благодатта на Светия Дух – нетварните Божии сили, които учението на св. Григорий Палама ясно излага “.
За молитвата, като „ средство за придобиване на Божията берекет “, Негово Светейшество означи:
„ Молитвата не е елементарен труд, само че в случай че се стараем да внимаваме в думите ѝ, в случай че следим себе си и се каем за грешките си, в случай че сме откровени, почтени пред Бога, тогава коравосърдечието ни ще се смекчи; Божията берекет ще допре сърцата ни, ще даде мощ на нашия дух, ще го оживи и ще стартираме да се молим с лекост. Тогава ще разберем какво значат думите в псалмите: ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (Пс. 68:33). Не е по нашите сили да се преборим със пристрастеностите си, само че в случай че постоянстваме в молитвата, Божията берекет ще устрои в нас царството Божие “.
Председателят на църковното настоятелство изрече признателност към патриарх Даниил за визитата и отслужването на светата Литургия, като означи, че това е първото от двадесет години посещаване на Български първойерарх в поверения му храм.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
В съслужение бяха Негово Високопреподобие архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, протойерей Георги Димитров – ръководител на храма, иконом Николай Нешков, протойерей Илия Павлов, протойерей Андон Софин, дружно с протодякон Иван Петков и дякон Филип Стойчев
Песнопенията на утренята бяха изпълнени от църковните артисти, а тези на светата Литургия – от хора при храма.
След Великия вход бе осъществено свещеническото ръкоположение на дякон Филип Стойчев, последвано от ръкоположението за дякон на Зоран Златев, който възприе името Йоан. Множеството вярващи свидетелстваше с възгласа „ Достоин! “, отправяйки молебствия за нововъзведените клирици.
Преди задамвонната молитва бяха осветено коливо и хлебни оферти за душевно и телесно здраве.
В края на богослужението патриарх Даниил произнесе слово за тържеството на православната религия, реализирано посредством трудовете на св. Григорий Палама против лъжеучението на Варлаам (XIV в.):
„ Спасителят на света – Господ Иисус Христос, ни е дал опция да се приближаваме към Него, да бъдем синове Божии, да участваме в Неговия възвишен живот. Стремежът на вярващите в Христа да живеят в единство с Него се състои в освещаването им посредством придобиването на Божията берекет, в очистването на сърцата им.
В XIV в. обаче един духовник на име Варлаам, грък от Калабрия, Южна Италия, изучил латинската схоластичност, през 30-те години на XIV в. отишъл в Солун и издал писания, с които се опитвал да помири латинското с източното богословие. В началото той вярно говорел за изхождането на Светия Дух от Отца, само че последователно в писанията му зародили неправилни схващания. Бидейки агностик, той учил, че единствената опция за познаването на Бога е посредством интелектуални извършения, посредством разума; лимитът на съвършенството на духовното възрастване пък е някакво съзерцание на Бога. Това обаче опонира на евангелското обучение, на евангелската религия, на опита на светите Отци.
Поради това лъжеучение монасите от Света Гора помолили свети Григорий да изложи учението за умната молитва и за присъединяване на индивида в божествения живот – за това, по какъв начин светиите, както и всички, приели дара на Светия Дух, които живеят по Христовите заповеди и очистват сърцата си, са причастни на Божията берекет. И това той сторил, привеждайки многочислени образци от светите Отци. От това Варлаам не се убедил, само че отишъл в Цариград, разговарял с императора и с патриарха Йоан Калека. Тези разногласия и безредици довели до свикването през 1341 година на събор в Константинопол, на който участвал самичък св. Григорий Палама. Изложил томос, подписан от редица авторитетни отци от Света Гора, които излагали учението за нетварните сили. Това обучение било признато и одобрено, а схващането на монаха Варлаам – отхвърлено.
През 1351 година още веднъж бил призован събор в Константинопол и отначало било изложено учението на Варлаам, както и това на св. Григорий Палама. Църквата още веднъж затвърдила учението за нетварните Божии сили, с които се причастяваме и които работят в нас, освещават ни и посредством които можем да познаем Бога и да се съединяваме с Него “.
За православното обучение, което утвърждава, че „ можем да познаваме Бога само и единствено посредством очистването на сърцето си “, Негово Светейшество показа:
„ Свети Григорий дава доста образци за индивиди с друга начетеност – св. Атанасий бил високообразован, а св. Антоний – необразован, само че и двамата стигат до идентична висота на духовно съвършенство, тъй като имат еднакъв нравствен опит на очистването на сърцето. Нашата религия не се състои в това да знаем за Бога единствено теоретично. Ако липсва откровената религия и предаване себе си на волята Божия, съгласно Господнята молитва: да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята (Мат. 6:10) и не се покоряваме в сърцата си Нему, то Господ ще ни каже: тоя народ се доближава до Мене с устата си и Ме уважава с устните си, а сърцето му стои надалеч от Мене (Мат. 15:8). Бог не благоволи към едно единствено теоретично богословие и рационално познаване, в противен случай, споделил ни е: Блажени чистите по сърце, тъй като те ще видят Бога (Мат. 5:8). Пряко разследване е отговорът на св. Серафим Саровски към неговия възпитаник Мотовилов, че задачата на християнския живот е придобиването на благодатта на Светия Дух – нетварните Божии сили, които учението на св. Григорий Палама ясно излага “.
За молитвата, като „ средство за придобиване на Божията берекет “, Негово Светейшество означи:
„ Молитвата не е елементарен труд, само че в случай че се стараем да внимаваме в думите ѝ, в случай че следим себе си и се каем за грешките си, в случай че сме откровени, почтени пред Бога, тогава коравосърдечието ни ще се смекчи; Божията берекет ще допре сърцата ни, ще даде мощ на нашия дух, ще го оживи и ще стартираме да се молим с лекост. Тогава ще разберем какво значат думите в псалмите: ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога (Пс. 68:33). Не е по нашите сили да се преборим със пристрастеностите си, само че в случай че постоянстваме в молитвата, Божията берекет ще устрои в нас царството Божие “.
Председателят на църковното настоятелство изрече признателност към патриарх Даниил за визитата и отслужването на светата Литургия, като означи, че това е първото от двадесет години посещаване на Български първойерарх в поверения му храм.
Текст: Михаил Тасков
Снимки: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ