„Лява икономика или имитация“
Във втората част от лявата платформа за възобновяване на Българска социалистическа партия се слага въпросът има ли през днешния ден действителна лява икономическа политика или единствено нейна реплика. Текстът преглежда подмяната на обществените правила с неолиберални канони и за какво без ясна икономическа опция левицата губи доверие и смисъл.
поредно показва платформа, която слага в центъра хрумвания, а не имена.
Един от най-тежките проблеми на Българска социалистическа партия през днешния ден е неналичието на ясно разпознаваема лява икономическа политика . В общественото пространство партията постоянно приказва „ обществено “, само че работи в границите на стопански модел, който обслужва същите ползи, против които сякаш се опълчва.
Лявата стопанска система не е общ брой от положителни планове. Тя значи явен избор – сред труд и далавера, сред публичен интерес и частен монопол, сред страна с функционалности и страна, сведена до админ на непознати решения.
През последните години Българска социалистическа партия все по-често приема разпоредбите на неолибералния консенсус като „ безалтернативни “. Говори се за обществена сензитивност, само че не се слага под въпрос моделът, който създава неравенства, беднотия и неустановеност. Така левицата стартира да наподобява не на опция, а на по-мека версия на същото .
Истинската лява стопанска система изисква:
– дейна роля на страната в стратегически сектори;
– отбрана на обществените услуги от пазарна приватизация;
– прогресивно данъчно облагане;
– надзор върху монополите и спекулата.
Без тези правила всяка обществена политика остава краткотрайна отплата, а не структурна смяна.
Лявата партия не може да бъде „ умерена “, когато икономическите неравенства са крайни. Не може да бъде „ уравновесена “, когато трудът е редовно обезценен. И не може да бъде безапелационна, когато приема непознат модел и го показва като личен.
Ако Българска социалистическа партия желае още веднъж да бъде разпозната като лява мощ, тя би трябвало ясно да съобщи икономическата страна, на която стои . Без това всяка изразителност за обществена страна остава куха.
Лявата стопанска система не е минало.
Имитацията – да.
Източник:
поредно показва платформа, която слага в центъра хрумвания, а не имена.
Един от най-тежките проблеми на Българска социалистическа партия през днешния ден е неналичието на ясно разпознаваема лява икономическа политика . В общественото пространство партията постоянно приказва „ обществено “, само че работи в границите на стопански модел, който обслужва същите ползи, против които сякаш се опълчва.
Лявата стопанска система не е общ брой от положителни планове. Тя значи явен избор – сред труд и далавера, сред публичен интерес и частен монопол, сред страна с функционалности и страна, сведена до админ на непознати решения.
През последните години Българска социалистическа партия все по-често приема разпоредбите на неолибералния консенсус като „ безалтернативни “. Говори се за обществена сензитивност, само че не се слага под въпрос моделът, който създава неравенства, беднотия и неустановеност. Така левицата стартира да наподобява не на опция, а на по-мека версия на същото .
Истинската лява стопанска система изисква:
– дейна роля на страната в стратегически сектори;
– отбрана на обществените услуги от пазарна приватизация;
– прогресивно данъчно облагане;
– надзор върху монополите и спекулата.
Без тези правила всяка обществена политика остава краткотрайна отплата, а не структурна смяна.
Лявата партия не може да бъде „ умерена “, когато икономическите неравенства са крайни. Не може да бъде „ уравновесена “, когато трудът е редовно обезценен. И не може да бъде безапелационна, когато приема непознат модел и го показва като личен.
Ако Българска социалистическа партия желае още веднъж да бъде разпозната като лява мощ, тя би трябвало ясно да съобщи икономическата страна, на която стои . Без това всяка изразителност за обществена страна остава куха.
Лявата стопанска система не е минало.
Имитацията – да.
Източник:
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ