Артим Шакири си припомни гола срещу Англия от корнер и намигна на феновете на ЦСКА: Бях шампион като играч, защо да не стана и като треньор
Във втора част на изявлението, което Артим Шакири даде особено за Gong.bg , някогашният национал на Северна Македония се върна към спомените си от паметния гол непосредствено от корнер против Англия, който го прочу по целия свят. Шакири описа и за треньорската си кариера до този миг и не скри, че демонстрира интерес към това да работи в България. Специалистът, работил досега в пет разнообразни страни, поздрави почитателите на ЦСКА и сподели, че се надява някой ден да стане първенец на България и като старши треньор.
-Ще Ви върна още малко и за последно към един Ваш спомен като футболист. Може би това, с което Вие сте най-известен отвън Балканския полуостров, а точно голът против Англия. Какви са спомените Ви от този мач и по какъв начин въобще се вкарва подобен гол против вратар като Дейвид Сиймън?
-Знаете, такива голове ги няма във всеки мач, тъй като е доста мъчно, изисква доста работа, с цел да се вкара гол от корнер. Не е задоволително единствено да работиш една седмица, две седмици, би трябвало да се случва нонстоп. Иначе аз имах към този момент подобен гол, този ми беше трети в моята кариера. Имах вкарани два в Македония преди този момент, само че е доста по-трудно да се реализира против една Англия и против един вратар от международен мащаб като Дейвид Сиймън, който несъмнено е към два метра висок. Това прави още по-тежко и мъчно да допусне подобен гол, само че по този начин е във футбола, никой не очакваше това аз да я удрям непосредствено за гол. То и аз не мислех, че ще влезе, взех решение да опитвам. Като видях, че моите съотборници в нападението при корнера не бяха толкоз високи спрямо англичаните, които бяха сред 1.90 и 2 метра високи в защита, си споделих, че е малко мъчно тук ние да скачаме и ще опитвам, пък в случай че влезе, влезе. Ако не, ще би трябвало отново да играем, само че за благополучие влезе, което бе хубаво. Знаеш, че моменти като този не се разказват, тъй като нямаш време за размишления и за радване много-много. 30 секунди, минута наслада и към този момент стартира мачът от центъра и нямаш време за размишления какво е станало. Стана 1:0 за нас и си продължихме мача. След мача беше хубаво, когато върнах в България и в София. Аз тогава към този момент бях състезател на ЦСКА и бях доста добре приветстван в България, това доста ме радва. Имам доста хубави мемоари там и се веселя да подкрепям тези мемоари и контакти и е обикновено да желая някой футболист по този начин да може да работи, с цел да направи такова нещо, да реализира гол от корнер. Днес футболът е игра за три точки и без разлика от кое място ще влезе топката.
-Моите усещания са, господин Шакири, че в този момент футболът е по-тактически и не се дава толкоз доста независимост на играчите, само че това ще кажете Вие като треньор. Работил сте в доста страни и доста клубове - Кукеси в Албания, Пембрук в Малта, за доста малко сте били в Шафхаузен в Швейцария. Вашият най-дълъг престой е бил в Шкендия във вашата татковина и то на два пъти, като последния път, както виждам, сте съвместявали с длъжността на състезателен шеф. Къде се чувствахте най-добре и може би Ви е гняв, че не останахте за по-дълго време и да работите повече?
-Треньорската работа не е безконечна, не е като да си футболист, тъй като доста неща се случват във футбола и треньорът в никакъв случай не е сигурен дали ще остане до края на контракта си, било то година, две, три, пет. При футболистите си правиш контракт за две-три години и е доста мъчно някой да те изгони от клуба. Но като треньор ще имаш четири-пет мача, месец-два и в случай че няма резултати, незабавно те сменят. При мен не е било поради това. Моята първа година като треньор започнах в Шкендия през сезон 2012/2013. По това време Шкендия не беше толкоз мощно финансово, както е в този момент, нямаше спонсор тогава, както е в този момент „ Еколог “. С доста малко финанси ние се класирахме за финала на Купата на Македония в оня сезон. За страдание ние паднахме след дузпи в този мач, като при резултат 1:0 за нас в 26-27 минута нашият вратар получи червен картон и ние играхме след това с млад вратар на 17 години, който за първи път влизаше в първия отбор. Добре се държахме до дъно, 1:1 свърши мачът, само че изгубихме при дузпите. След това отидох в Албания в Кукеси. За мен беше сполучлив сезон. Някои споделят, че сезонът е сполучлив, в случай че направиш купа, спечелиш купа, само че за мен сезонът ни бе доста сполучлив, тъй като ние се борехме до последно за купата. Докато аз бях треньор, бяхме все първи или втори и се борехме за купа и плюс това ние се класирахме на финала за Купата на Албания. Но доста работи се случват… Президентът на клуба си е президент и аз нямам нищо срещу него, тъй като той дава пари, той заплаща и той взема решение какво ще стане. Реши обаче различен треньор да води клуба във финала, не ме искаше и мислеше, че с различен треньор в последните четири кръга ще стане първенец, а ние бяхме втори в класирането. Той реши да ме смени и да се разделим, по този начин се случи. Отидох в Пембрук за към 8 месеца. Клубът имаше финансови проблеми и се бореше, с цел да остане във Висша лига. Ние останахме в битката до дъно, само че заради финансови проблеми федерацията искаше да намали отбора във втора или трета дивизия. Аз си отпътувах и отидох в Косово, където бях за малко време във Фламуртари. После отидох в Шафхаузен, където подписах контракт за три години като треньор, само че ми бе нужна работна виза и трябваше бързо да се реагира. А беше доста неприятно време на пандемия тогава. Федерацията в Швейцария доста гонеше клуба да назначат треньор с ПРО лиценз. Аз имах ПРО лиценз, само че нямах позволение за работа. Те бяха принудени да назначат домакински треньор, тъй като другояче щяха да ги гонят от купата и ще им вземат точки в шампионата. Не се случи това да остана там и се върнах в Македония. След известно време се договорихме с Шкендия да работя като състезателен шеф. Исках по този начин, че в случай че се върна в Македония, то да не работя като треньор. Повече желаех да бъда състезателен шеф. И по този начин подписах, започнахме работа, беше окей, само че резултатите не бяха положителни за Шкендия и управлението реши да смени треньора. Ние търсихме треньор, а аз приказвах и със Стойчо Младенов, с цел да го доведем като треньор там. Но в клуба по това време желаеха по-млад треньор. Така се взе решение аз да повеждам тима най-малко до момента в който намерим треньор, който да поеме ръководството. Така продължихме ние и европейските шампионати. Имахме положителни резултати, като в шест мача ние бихме три пъти и три пъти завършихме наедно. После изгубихме след дузпи от АИК Стокхолм в Скопие. В тези шест мача Шкендия играеше доста по-добър футбол, всички бяха доста удовлетворени, само че дузпите са шанс. Не може всеки да бие, би трябвало и някой да изпусне, подобен е футболът през днешния ден. Ние отпаднахме и по-късно клубът искаше да направи промени. Аз към този момент не желаех да работя като състезателен шеф, желаех да се работя като треньор. Съобщиха ми за измененията, одобрих това, което сподели президентът. Този, който дава парите, той реша. Не можеш да кажеш „ не “ и да останеш (смее се). Ако съм президент и давам пари, аз съм индивидът, който ще ти каже дали ще бъдеш тук или не. И по този начин се случи и аз си отпътувах. Преди 6 месеца имах диалози с един народен тим, само че не се договорихме. И по този начин очаквам в този момент нещо друго и си диря различен тим отвън Македония, с цел да мога да почна като треньор да работя.
-Аз Ви слушах, без да Ви преустановявам, и просто си мислех от самото начало, като може би се успокоявах, че освен в България се случват тези неща, които ми разказахте. Тъй като знаете, то може би е на Балканския полуостров това събитие, че който заплаща, той поръчва музиката, нали има една такава приказка.
-Не е единствено на Балканите, то е на всички места в света във футбола. Когато си треньор, в никакъв случай не можеш да си сигурен, че ще останеш по-дълго. Даже един мой другар споделя, че на треньора постоянно багажът му е стегнат за тръгване. Уж идваш у дома, само че не можеш да си разопаковаш багажа, тъй като не знаеш какъв брой време ще бъдеш там. Треньорът е по този начин – днеска си там, на следващия ден ще ти се извинят, отиваш си и готово. Това не е единствено на Балканите, случва се в целия свят. Ако един клуб има дълготраен план, както е при огромните, и желаят да продължат в по-дълъг период… Нали виждаме какво стана в Байерн Мюнхен? В Байерн Мюнхен нещо не е както би трябвало, тъй като с Байерн постоянно би трябвало да станеш първенец и постоянно би трябвало да биеш. А като не върви, незабавно се мисли за промяна на Тухел. Значи не е единствено на Балканите, има го и в Европа, Германия. Няма ли резултат, ще ме сменят незабавно. Футболът е бизнес и се случват такива неща.
-Вие към този момент сте били в ролята на състезателен шеф, само че аз да вземем за пример се сещам за един Стойчо Младенов, който не обича да има спортни шефове на главата, по този начин да се каже, и счита, че старши треньорът би трябвало да има цялата власт. Какво е Вашето мнение? Вие като треньор обичате ли да имате цялостната спортно-техническа власт или в противен случай, по-добре е да имаш един състезателен шеф, който да ти оказва помощ?
-Навсякъде в света на футбола ги има състезателен шеф в клубовете. В огромните страни, да вземем за пример в Англия, там старши треньорът е управител и той взема решение за футболистите. Но това не значи, че във всички клубове старши треньорът, мениджърът едно и също. В Арсенал Артета си има състезателен шеф, на който Артета му споделя кои футболисти желае и оня взема решение. Но пък финансовият отдел към този момент може друго да каже. В Манчестър Юнайтед знаем по какъв начин е, в Челси знаем по какъв начин е, в Сити знаем, че там Гуардиола взема решение за тези неща, само че въпреки всичко си има поддръжка от шефовете, които работят за него. Ще кажа по този начин - желая да имам човек, състезателен шеф, който ще е разполагаем на тима, да работи за тима, да работи със старши треньор. Все отново и аз като старши треньор ще кажа, че на мен ми би трябвало тази позиция, този футболист. После той би трябвало да търси и дружно да работим за положителното на тима. Само тогава стават положителни резултати и се прави добър тим.
-Каква е Вашата философия за футбола? Какъв е футболът, който обичате да играят Вашите тимове?
-Аз обичам да играем настъпателен футбол. Ако искаш да победиш, би трябвало да можеш да нападаш, би трябвало да имаш преса горе в противниковата половина, само че не и от самото начало, въпреки всичко тактиката на един треньор включва и съперник. Обичам контрола на играта, желая я да управлявам. Искам като треньор от моя тим да слагам жанр на игра, в който командваме играта. Нормално, съперникът също ще играе с топката, само че желая колкото се може по-бързо да се вземе топката и да се управлява играта. Искам успеха, само че е хубаво да се гледа да има и футбол за публиката.
-Вие казвате, че към този момент обмисляте вид за нов клуб, който да поемете. А бихте ли работили в България, в случай че получите предложение от нашата страна и мечтаете ли да вземем за пример да получите предложение от ЦСКА някой ден?
-Искрено да. Българската лига е измежду мощните на Балканите, не е слаба, не е неприятна, забавна е. Бих желал да се върна в България, да повеждам тим там и да работя. Знам, че можем да създадем доста неща. Аз не мога на никого да подсигурявам, че ще стана първенец, тъй като това не може никой да го подсигурява, само че с работа всичко може да се направи. Искам да се върна в България, едната ми година там мина доста хубаво. Имам хубави и неприятни мемоари, само че постоянно надвиват хубавите мемоари там и желая да се върна отново там и да работя. Вече бях първенец като състезател, за какво да не стана и като треньор?
-Тогава за край на нашия диалог отправете привет или благопожелание към почитателите на ЦСКА и на българския футбол като цяло.
-Искам да поздравя цесекарите, тъй като те са правилни почитатели на клуба. Искам да поздравя всички почитатели от всички клубове, тъй като футболът се играе поради почитателите. Искам да им пожелая да гледат прекрасен футбол и да живеят с футбола. Футболът е хубаво нещо – другарство с всички хора, без разлика кой какъв е. Поздрав за всички и се надявам да се забележим по-скоро!
-Ще Ви върна още малко и за последно към един Ваш спомен като футболист. Може би това, с което Вие сте най-известен отвън Балканския полуостров, а точно голът против Англия. Какви са спомените Ви от този мач и по какъв начин въобще се вкарва подобен гол против вратар като Дейвид Сиймън?
-Знаете, такива голове ги няма във всеки мач, тъй като е доста мъчно, изисква доста работа, с цел да се вкара гол от корнер. Не е задоволително единствено да работиш една седмица, две седмици, би трябвало да се случва нонстоп. Иначе аз имах към този момент подобен гол, този ми беше трети в моята кариера. Имах вкарани два в Македония преди този момент, само че е доста по-трудно да се реализира против една Англия и против един вратар от международен мащаб като Дейвид Сиймън, който несъмнено е към два метра висок. Това прави още по-тежко и мъчно да допусне подобен гол, само че по този начин е във футбола, никой не очакваше това аз да я удрям непосредствено за гол. То и аз не мислех, че ще влезе, взех решение да опитвам. Като видях, че моите съотборници в нападението при корнера не бяха толкоз високи спрямо англичаните, които бяха сред 1.90 и 2 метра високи в защита, си споделих, че е малко мъчно тук ние да скачаме и ще опитвам, пък в случай че влезе, влезе. Ако не, ще би трябвало отново да играем, само че за благополучие влезе, което бе хубаво. Знаеш, че моменти като този не се разказват, тъй като нямаш време за размишления и за радване много-много. 30 секунди, минута наслада и към този момент стартира мачът от центъра и нямаш време за размишления какво е станало. Стана 1:0 за нас и си продължихме мача. След мача беше хубаво, когато върнах в България и в София. Аз тогава към този момент бях състезател на ЦСКА и бях доста добре приветстван в България, това доста ме радва. Имам доста хубави мемоари там и се веселя да подкрепям тези мемоари и контакти и е обикновено да желая някой футболист по този начин да може да работи, с цел да направи такова нещо, да реализира гол от корнер. Днес футболът е игра за три точки и без разлика от кое място ще влезе топката.
-Моите усещания са, господин Шакири, че в този момент футболът е по-тактически и не се дава толкоз доста независимост на играчите, само че това ще кажете Вие като треньор. Работил сте в доста страни и доста клубове - Кукеси в Албания, Пембрук в Малта, за доста малко сте били в Шафхаузен в Швейцария. Вашият най-дълъг престой е бил в Шкендия във вашата татковина и то на два пъти, като последния път, както виждам, сте съвместявали с длъжността на състезателен шеф. Къде се чувствахте най-добре и може би Ви е гняв, че не останахте за по-дълго време и да работите повече?
-Треньорската работа не е безконечна, не е като да си футболист, тъй като доста неща се случват във футбола и треньорът в никакъв случай не е сигурен дали ще остане до края на контракта си, било то година, две, три, пет. При футболистите си правиш контракт за две-три години и е доста мъчно някой да те изгони от клуба. Но като треньор ще имаш четири-пет мача, месец-два и в случай че няма резултати, незабавно те сменят. При мен не е било поради това. Моята първа година като треньор започнах в Шкендия през сезон 2012/2013. По това време Шкендия не беше толкоз мощно финансово, както е в този момент, нямаше спонсор тогава, както е в този момент „ Еколог “. С доста малко финанси ние се класирахме за финала на Купата на Македония в оня сезон. За страдание ние паднахме след дузпи в този мач, като при резултат 1:0 за нас в 26-27 минута нашият вратар получи червен картон и ние играхме след това с млад вратар на 17 години, който за първи път влизаше в първия отбор. Добре се държахме до дъно, 1:1 свърши мачът, само че изгубихме при дузпите. След това отидох в Албания в Кукеси. За мен беше сполучлив сезон. Някои споделят, че сезонът е сполучлив, в случай че направиш купа, спечелиш купа, само че за мен сезонът ни бе доста сполучлив, тъй като ние се борехме до последно за купата. Докато аз бях треньор, бяхме все първи или втори и се борехме за купа и плюс това ние се класирахме на финала за Купата на Албания. Но доста работи се случват… Президентът на клуба си е президент и аз нямам нищо срещу него, тъй като той дава пари, той заплаща и той взема решение какво ще стане. Реши обаче различен треньор да води клуба във финала, не ме искаше и мислеше, че с различен треньор в последните четири кръга ще стане първенец, а ние бяхме втори в класирането. Той реши да ме смени и да се разделим, по този начин се случи. Отидох в Пембрук за към 8 месеца. Клубът имаше финансови проблеми и се бореше, с цел да остане във Висша лига. Ние останахме в битката до дъно, само че заради финансови проблеми федерацията искаше да намали отбора във втора или трета дивизия. Аз си отпътувах и отидох в Косово, където бях за малко време във Фламуртари. После отидох в Шафхаузен, където подписах контракт за три години като треньор, само че ми бе нужна работна виза и трябваше бързо да се реагира. А беше доста неприятно време на пандемия тогава. Федерацията в Швейцария доста гонеше клуба да назначат треньор с ПРО лиценз. Аз имах ПРО лиценз, само че нямах позволение за работа. Те бяха принудени да назначат домакински треньор, тъй като другояче щяха да ги гонят от купата и ще им вземат точки в шампионата. Не се случи това да остана там и се върнах в Македония. След известно време се договорихме с Шкендия да работя като състезателен шеф. Исках по този начин, че в случай че се върна в Македония, то да не работя като треньор. Повече желаех да бъда състезателен шеф. И по този начин подписах, започнахме работа, беше окей, само че резултатите не бяха положителни за Шкендия и управлението реши да смени треньора. Ние търсихме треньор, а аз приказвах и със Стойчо Младенов, с цел да го доведем като треньор там. Но в клуба по това време желаеха по-млад треньор. Така се взе решение аз да повеждам тима най-малко до момента в който намерим треньор, който да поеме ръководството. Така продължихме ние и европейските шампионати. Имахме положителни резултати, като в шест мача ние бихме три пъти и три пъти завършихме наедно. После изгубихме след дузпи от АИК Стокхолм в Скопие. В тези шест мача Шкендия играеше доста по-добър футбол, всички бяха доста удовлетворени, само че дузпите са шанс. Не може всеки да бие, би трябвало и някой да изпусне, подобен е футболът през днешния ден. Ние отпаднахме и по-късно клубът искаше да направи промени. Аз към този момент не желаех да работя като състезателен шеф, желаех да се работя като треньор. Съобщиха ми за измененията, одобрих това, което сподели президентът. Този, който дава парите, той реша. Не можеш да кажеш „ не “ и да останеш (смее се). Ако съм президент и давам пари, аз съм индивидът, който ще ти каже дали ще бъдеш тук или не. И по този начин се случи и аз си отпътувах. Преди 6 месеца имах диалози с един народен тим, само че не се договорихме. И по този начин очаквам в този момент нещо друго и си диря различен тим отвън Македония, с цел да мога да почна като треньор да работя.
-Аз Ви слушах, без да Ви преустановявам, и просто си мислех от самото начало, като може би се успокоявах, че освен в България се случват тези неща, които ми разказахте. Тъй като знаете, то може би е на Балканския полуостров това събитие, че който заплаща, той поръчва музиката, нали има една такава приказка.
-Не е единствено на Балканите, то е на всички места в света във футбола. Когато си треньор, в никакъв случай не можеш да си сигурен, че ще останеш по-дълго. Даже един мой другар споделя, че на треньора постоянно багажът му е стегнат за тръгване. Уж идваш у дома, само че не можеш да си разопаковаш багажа, тъй като не знаеш какъв брой време ще бъдеш там. Треньорът е по този начин – днеска си там, на следващия ден ще ти се извинят, отиваш си и готово. Това не е единствено на Балканите, случва се в целия свят. Ако един клуб има дълготраен план, както е при огромните, и желаят да продължат в по-дълъг период… Нали виждаме какво стана в Байерн Мюнхен? В Байерн Мюнхен нещо не е както би трябвало, тъй като с Байерн постоянно би трябвало да станеш първенец и постоянно би трябвало да биеш. А като не върви, незабавно се мисли за промяна на Тухел. Значи не е единствено на Балканите, има го и в Европа, Германия. Няма ли резултат, ще ме сменят незабавно. Футболът е бизнес и се случват такива неща.
-Вие към този момент сте били в ролята на състезателен шеф, само че аз да вземем за пример се сещам за един Стойчо Младенов, който не обича да има спортни шефове на главата, по този начин да се каже, и счита, че старши треньорът би трябвало да има цялата власт. Какво е Вашето мнение? Вие като треньор обичате ли да имате цялостната спортно-техническа власт или в противен случай, по-добре е да имаш един състезателен шеф, който да ти оказва помощ?
-Навсякъде в света на футбола ги има състезателен шеф в клубовете. В огромните страни, да вземем за пример в Англия, там старши треньорът е управител и той взема решение за футболистите. Но това не значи, че във всички клубове старши треньорът, мениджърът едно и също. В Арсенал Артета си има състезателен шеф, на който Артета му споделя кои футболисти желае и оня взема решение. Но пък финансовият отдел към този момент може друго да каже. В Манчестър Юнайтед знаем по какъв начин е, в Челси знаем по какъв начин е, в Сити знаем, че там Гуардиола взема решение за тези неща, само че въпреки всичко си има поддръжка от шефовете, които работят за него. Ще кажа по този начин - желая да имам човек, състезателен шеф, който ще е разполагаем на тима, да работи за тима, да работи със старши треньор. Все отново и аз като старши треньор ще кажа, че на мен ми би трябвало тази позиция, този футболист. После той би трябвало да търси и дружно да работим за положителното на тима. Само тогава стават положителни резултати и се прави добър тим.
-Каква е Вашата философия за футбола? Какъв е футболът, който обичате да играят Вашите тимове?
-Аз обичам да играем настъпателен футбол. Ако искаш да победиш, би трябвало да можеш да нападаш, би трябвало да имаш преса горе в противниковата половина, само че не и от самото начало, въпреки всичко тактиката на един треньор включва и съперник. Обичам контрола на играта, желая я да управлявам. Искам като треньор от моя тим да слагам жанр на игра, в който командваме играта. Нормално, съперникът също ще играе с топката, само че желая колкото се може по-бързо да се вземе топката и да се управлява играта. Искам успеха, само че е хубаво да се гледа да има и футбол за публиката.
-Вие казвате, че към този момент обмисляте вид за нов клуб, който да поемете. А бихте ли работили в България, в случай че получите предложение от нашата страна и мечтаете ли да вземем за пример да получите предложение от ЦСКА някой ден?
-Искрено да. Българската лига е измежду мощните на Балканите, не е слаба, не е неприятна, забавна е. Бих желал да се върна в България, да повеждам тим там и да работя. Знам, че можем да създадем доста неща. Аз не мога на никого да подсигурявам, че ще стана първенец, тъй като това не може никой да го подсигурява, само че с работа всичко може да се направи. Искам да се върна в България, едната ми година там мина доста хубаво. Имам хубави и неприятни мемоари, само че постоянно надвиват хубавите мемоари там и желая да се върна отново там и да работя. Вече бях първенец като състезател, за какво да не стана и като треньор?
-Тогава за край на нашия диалог отправете привет или благопожелание към почитателите на ЦСКА и на българския футбол като цяло.
-Искам да поздравя цесекарите, тъй като те са правилни почитатели на клуба. Искам да поздравя всички почитатели от всички клубове, тъй като футболът се играе поради почитателите. Искам да им пожелая да гледат прекрасен футбол и да живеят с футбола. Футболът е хубаво нещо – другарство с всички хора, без разлика кой какъв е. Поздрав за всички и се надявам да се забележим по-скоро!
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ