Нормални ли са мъжете, които ходят на проститутки?
Във всяка страна от услугите на проститутки се употребяват друг брой мъже, без значение дали е незаконно или не.
“Според досегашните научни знания, няма избрана обществена характерност, която да отличава мъжете, които вървят на проститутки, от останалите,” споделя културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и наскоро разгласява следващото издание на книгата си „ Тайната пристрастеност. За потреблението на полови услуги”.
Според нея феновете на платената обич произлизат от всички публични пластове – борсови медиатори, водачи на камиони и учители.
„ Много мъже желаят да потвърдят идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц.
Този, който си купува обич обаче, не желае да бъде харесван единствено поради парите, а и поради човешките и половите си качества. За него значение имат освен коитуса и фелациото – той търси непосредственост, схващане и реализация.
Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по напълно друг метод. Тя не смята, че клиентите на проститутки си купуват обич, с цел да лекуват психическите или половите си проблеми. С това единствено се прикриват същинските претекстове. Много от тях желаят да си отмъстят на дамите и да ги управляват – даже и да настояват противоположното.
Редица специалисти, занимаващи се с проституцията, смятат, че клиентите на проститутки са напълно естествени, склонни към романтика, само че се са удовлетворени от любовната игра с партньорката си.
Според социолога от Бремен Удо Герхайм има сантиментални фенове на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят същинска и основана на доверие връзка с продажница. Той е определил два вида мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на алените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с курва има „ обезщетителна функция”.
Тази типология припомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, формирана преди повече от 10 години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената обич и открил, че най-често се среща видът сантиментален клиент, който преследва обичайния блян за любовта и търси фамилиарност и непосредственост.
„ Тези мъже построяват прочувствени връзки с проститутките,” споделя Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с изказвания като „ мога да си показва, че проститутката, при която вървя, ми е съпруга”.
Много експерти отхвърлят облика на клиента на проститутките като естествен човек, за който жриците на любовта са един тип полова терапия. Те се базират на протичащото се в Интернет, където зад анонимността на международната мрежа мъжете се показват много по-различно, в сравнение с в диалозите с научните служащи.
Някои от клиентите на проститутките назовават в мрежата дамите „ материал”. Други разказват фантазиите си, които са унизителни и презиращи дамите.
„ Подобни изявления не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които вървят на проститутки,” споделя Гренц.
Възможно е повода за това да е, че в директните диалози мъжете дават отговор съгласно обществените упования и сформират за себе си облик, който е публично допустим, написа e-vestnik. Затова и познавателната стойност на сходна изследователска техника е лимитирана – изключително когато броят на интервюираните е толкоз невисок, че не могат да се създадат систематизирания.
“Според досегашните научни знания, няма избрана обществена характерност, която да отличава мъжете, които вървят на проститутки, от останалите,” споделя културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и наскоро разгласява следващото издание на книгата си „ Тайната пристрастеност. За потреблението на полови услуги”.
Според нея феновете на платената обич произлизат от всички публични пластове – борсови медиатори, водачи на камиони и учители.
„ Много мъже желаят да потвърдят идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц.
Този, който си купува обич обаче, не желае да бъде харесван единствено поради парите, а и поради човешките и половите си качества. За него значение имат освен коитуса и фелациото – той търси непосредственост, схващане и реализация.
Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по напълно друг метод. Тя не смята, че клиентите на проститутки си купуват обич, с цел да лекуват психическите или половите си проблеми. С това единствено се прикриват същинските претекстове. Много от тях желаят да си отмъстят на дамите и да ги управляват – даже и да настояват противоположното.
Редица специалисти, занимаващи се с проституцията, смятат, че клиентите на проститутки са напълно естествени, склонни към романтика, само че се са удовлетворени от любовната игра с партньорката си.
Според социолога от Бремен Удо Герхайм има сантиментални фенове на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят същинска и основана на доверие връзка с продажница. Той е определил два вида мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на алените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с курва има „ обезщетителна функция”.
Тази типология припомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, формирана преди повече от 10 години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената обич и открил, че най-често се среща видът сантиментален клиент, който преследва обичайния блян за любовта и търси фамилиарност и непосредственост.
„ Тези мъже построяват прочувствени връзки с проститутките,” споделя Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с изказвания като „ мога да си показва, че проститутката, при която вървя, ми е съпруга”.
Много експерти отхвърлят облика на клиента на проститутките като естествен човек, за който жриците на любовта са един тип полова терапия. Те се базират на протичащото се в Интернет, където зад анонимността на международната мрежа мъжете се показват много по-различно, в сравнение с в диалозите с научните служащи.
Някои от клиентите на проститутките назовават в мрежата дамите „ материал”. Други разказват фантазиите си, които са унизителни и презиращи дамите.
„ Подобни изявления не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които вървят на проститутки,” споделя Гренц.
Възможно е повода за това да е, че в директните диалози мъжете дават отговор съгласно обществените упования и сформират за себе си облик, който е публично допустим, написа e-vestnik. Затова и познавателната стойност на сходна изследователска техника е лимитирана – изключително когато броят на интервюираните е толкоз невисок, че не могат да се създадат систематизирания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ