Неразказани истори и скандални жестокости: Непознатата Португалия
Във всяка страна има моменти от историята, които с течение на времето се трансформират в огромни загадки. Историята на Португалия е изпълнена с огромни загадки. Интриги, изгубвания, смъртни случаи, изневери. Всичко това е сполетяло и португалското кралско семейство през 900-годишната му история.
Приключения и злополуки, неразказани истории, изменничества, които би трябвало да се обяснят, и даже скандални жестокости. Нека да забележим някои от тези моменти, които още се помнят:
1. Арестуваният Дон Себастиан
Крал Дон Себастио оцелява в борбата при Алкасер-Куибир и се появява още веднъж през 1598 година в Италия, където по-късно е задържан във Венеция, Флоренция и Неапол със съдействието на испанците. Повечето историци одобряват без разискване формалната версия на Историята на Дон Себастиао, която е основана " в интервала на филипинското владичество с ясни политически планове ". Налице е " дълготрайно и предумишлено заличаване на облика на краля ".
Сред доказателствата, че дон Себастиан не е умрял в Алкасер-Куибир, " има няколко очевидци, които са дали показания, че са го видели да напуща борбата жив, в това число Себастиан Фигейра, който декларирал, че го е оставил при краля " и че " приет във Венеция в лицето на Рицаря на кръста, или, както остава в историята, като " дон Себастиан от Венеция ". "
Още: " В допълнение към други доста мощни доказателства, значимо напътствие, че Дон Себастиан е оживял ", е " намирането през XIX в. на златен орден с надпис " Sebastianus Primus Portugaliae Rex " върху гроб в параклиса " С. Себастиан " от Августинския манастир в Лимож, където съгласно преданието е заровен португалски крал със същото име. "
2. Маркиз Помбал произлиза от рабски жанр
Известен министър, управлявал Португалия в продължение на 27 години, виновен за възобновяване на Лисабон след земетресението от 1755 година, за изгубването на Инквизицията и за закона от 19 септември 1761 година, с който се поставя завършек на триста и двадесетгодишния импорт на работна ръка - плебеи в Португалия, е точно Маркиз Помбал.
Друг закон на Помбал от 1773 година, прочут като " Закон за свободния стомах ", планува " да бъдат освободени и еманципирани тези, чието иго да води началото си от тяхната прабаба, макар че техните майки и баби и дядовци са били плебеи ".
По това време психозата с mestizaje е толкоз огромна в Португалия, че от всеки претендент за присъединяване в държавното ръководство се изискват родословни свидетелства (Луде, Лисабон в черния град). По подигравка на ориста (или не), Помбал има чернокожа прабаба, робиня на своя прародител, който е бил духовник.
3. Португалия в действителност е знаела за съществуването на Бразилия?
Съществуват съществени доказателства, че Португалия е щяла да открие Бразилия преди идването на Педро Алварес Кабрал. Едно от тях безспорно е настояването на Йоан II за разширение на зоната на португалско въздействие на запад по време на контракта от Тордесиляс, което би включвало и Бразилия.
Друго доказателство може да бъде типичният маршрут, определен от португалските мореплаватели: наоколо до южната част на Атлантическия океан мореплавателите имали навика да се отклоняват от африканския бряг и да плават на запад, с цел да употребяват преобладаващите ветрове в този регион. Достатъчно би било да се придвижат малко по-далеч от нормалното на запад, с цел да открият Бразилия, което фактически се е случило.
4. Кристофър Колумб бил португалец
Едва ли един генуезки търговец би имал живота, който е имал Христофор Колумб, в случай че в действителност е бил елементарен търговец. Колумб се оженил за жена от португалската аристокрация, имал просвета надалеч над естествената за това време и достъп и другарства в кралския двор.
Освен това в няколко от ръкописите си на кастилски език той дава типични неточности на португалеца, който се пробва да написа на кастилски.
За да се задълбочи още повече мистерията, множеството от имената, които дава на откритите от него местности в Америка, са същите като тези в региона на Куба, в Алентежу, откъдето е родом. Освен това, когато се връща от пътуването си до Америка, Колумб стопира първо в Лисабон, оповестява за откритието на португалския крал, а по-късно се насочва към Испания.
Тази огромна главоблъсканица следва от предходната: допуска се, че португалският крал е щял да създаде проект за похищение на вниманието на испанците, като ги поведе против Индия, която по това време е била най-големият източник на комерсиално благосъстояние в света и затова е имала значение за контрола.
Истината е, че Колумб постоянно е казвал на испанските крале, че може да стигне до Индиите, като се насочи на запад, а не на изток. В същото време португалците си почивали от проекта да доближат до Индия, като удвоят брега на Африка.
5. Лузитанците са били по-добри от римляните
Лузитанските оръжия превъзхождали софтуерно римските. Твърдението може да наподобява необичайно, само че то оказва помощ да се обясни за какво на свръхдържавата по това време, голямата и най-могъща Римска империя, са били нужни два века (да, двеста години!), с цел да завладее западната част на полуострова.
Лузитанците не водят отбранителна война. Напротив, те възнамерявали настъпателна война. Провеждали далечни походи и организирали военни интервенции в разнообразни елементи на Иберийския полуостров, като достигнали даже до Африка. Географията на тези военни интервенции демонстрира двояко желание: да се обезпечи надзор над областите на Бетурия и по този метод да се заемат основни позиции, които да попречват напредването на римляните, да се санкционират съюзните на римляните племена, които са считани за предатели, и да се унищожат оперативните бази, които са били конфигурирани в тези градове.
Лузитанската войска била образувана от комбинирани сили от конница и пехота, подготвени в хибриден вид пердах: те се сражавали навън или в сложен и планински терен.
Според Юлий Цезар, защото бил непредвиден и чужд за легионерите, неговият метод на водене на пердах изцяло разстроил римските редици.
Приключения и злополуки, неразказани истории, изменничества, които би трябвало да се обяснят, и даже скандални жестокости. Нека да забележим някои от тези моменти, които още се помнят:
1. Арестуваният Дон Себастиан
Крал Дон Себастио оцелява в борбата при Алкасер-Куибир и се появява още веднъж през 1598 година в Италия, където по-късно е задържан във Венеция, Флоренция и Неапол със съдействието на испанците. Повечето историци одобряват без разискване формалната версия на Историята на Дон Себастиао, която е основана " в интервала на филипинското владичество с ясни политически планове ". Налице е " дълготрайно и предумишлено заличаване на облика на краля ".
Сред доказателствата, че дон Себастиан не е умрял в Алкасер-Куибир, " има няколко очевидци, които са дали показания, че са го видели да напуща борбата жив, в това число Себастиан Фигейра, който декларирал, че го е оставил при краля " и че " приет във Венеция в лицето на Рицаря на кръста, или, както остава в историята, като " дон Себастиан от Венеция ". "
Още: " В допълнение към други доста мощни доказателства, значимо напътствие, че Дон Себастиан е оживял ", е " намирането през XIX в. на златен орден с надпис " Sebastianus Primus Portugaliae Rex " върху гроб в параклиса " С. Себастиан " от Августинския манастир в Лимож, където съгласно преданието е заровен португалски крал със същото име. "
2. Маркиз Помбал произлиза от рабски жанр
Известен министър, управлявал Португалия в продължение на 27 години, виновен за възобновяване на Лисабон след земетресението от 1755 година, за изгубването на Инквизицията и за закона от 19 септември 1761 година, с който се поставя завършек на триста и двадесетгодишния импорт на работна ръка - плебеи в Португалия, е точно Маркиз Помбал.
Друг закон на Помбал от 1773 година, прочут като " Закон за свободния стомах ", планува " да бъдат освободени и еманципирани тези, чието иго да води началото си от тяхната прабаба, макар че техните майки и баби и дядовци са били плебеи ".
По това време психозата с mestizaje е толкоз огромна в Португалия, че от всеки претендент за присъединяване в държавното ръководство се изискват родословни свидетелства (Луде, Лисабон в черния град). По подигравка на ориста (или не), Помбал има чернокожа прабаба, робиня на своя прародител, който е бил духовник.
3. Португалия в действителност е знаела за съществуването на Бразилия?
Съществуват съществени доказателства, че Португалия е щяла да открие Бразилия преди идването на Педро Алварес Кабрал. Едно от тях безспорно е настояването на Йоан II за разширение на зоната на португалско въздействие на запад по време на контракта от Тордесиляс, което би включвало и Бразилия.
Друго доказателство може да бъде типичният маршрут, определен от португалските мореплаватели: наоколо до южната част на Атлантическия океан мореплавателите имали навика да се отклоняват от африканския бряг и да плават на запад, с цел да употребяват преобладаващите ветрове в този регион. Достатъчно би било да се придвижат малко по-далеч от нормалното на запад, с цел да открият Бразилия, което фактически се е случило.
4. Кристофър Колумб бил португалец
Едва ли един генуезки търговец би имал живота, който е имал Христофор Колумб, в случай че в действителност е бил елементарен търговец. Колумб се оженил за жена от португалската аристокрация, имал просвета надалеч над естествената за това време и достъп и другарства в кралския двор.
Освен това в няколко от ръкописите си на кастилски език той дава типични неточности на португалеца, който се пробва да написа на кастилски.
За да се задълбочи още повече мистерията, множеството от имената, които дава на откритите от него местности в Америка, са същите като тези в региона на Куба, в Алентежу, откъдето е родом. Освен това, когато се връща от пътуването си до Америка, Колумб стопира първо в Лисабон, оповестява за откритието на португалския крал, а по-късно се насочва към Испания.
Тази огромна главоблъсканица следва от предходната: допуска се, че португалският крал е щял да създаде проект за похищение на вниманието на испанците, като ги поведе против Индия, която по това време е била най-големият източник на комерсиално благосъстояние в света и затова е имала значение за контрола.
Истината е, че Колумб постоянно е казвал на испанските крале, че може да стигне до Индиите, като се насочи на запад, а не на изток. В същото време португалците си почивали от проекта да доближат до Индия, като удвоят брега на Африка.
5. Лузитанците са били по-добри от римляните
Лузитанските оръжия превъзхождали софтуерно римските. Твърдението може да наподобява необичайно, само че то оказва помощ да се обясни за какво на свръхдържавата по това време, голямата и най-могъща Римска империя, са били нужни два века (да, двеста години!), с цел да завладее западната част на полуострова.
Лузитанците не водят отбранителна война. Напротив, те възнамерявали настъпателна война. Провеждали далечни походи и организирали военни интервенции в разнообразни елементи на Иберийския полуостров, като достигнали даже до Африка. Географията на тези военни интервенции демонстрира двояко желание: да се обезпечи надзор над областите на Бетурия и по този метод да се заемат основни позиции, които да попречват напредването на римляните, да се санкционират съюзните на римляните племена, които са считани за предатели, и да се унищожат оперативните бази, които са били конфигурирани в тези градове.
Лузитанската войска била образувана от комбинирани сили от конница и пехота, подготвени в хибриден вид пердах: те се сражавали навън или в сложен и планински терен.
Според Юлий Цезар, защото бил непредвиден и чужд за легионерите, неговият метод на водене на пердах изцяло разстроил римските редици.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ