Изкуството на болката: Защо тежките времена правят живота красив
„ Във всеки у нас се крие положително и зло, светлина и мрак, изкуство и болежка, избор и страдание, свирепост и саможертва… Никой не може да живее измежду светлината от самото начало. “
Либа Брей
Пътят към щастието изобщо не е подобен, какъвто си го представяте. Имам поради, че всички бъркаме, когато се пресягаме само и единствено за благополучие, положителни дни без проблеми и хубави настроения.
Според мен по този метод се ограничаваме.
Ловим риба в океан с страсти. Надяваме се единствено на един или два типа улов. Всичко останало, което не желаеме, го хвърляме назад, без даже да обърнем внимание какъв брой красиво може да бъде то по собствен личен чудноват и замайващ метод (досущ като невероятните и мистериозни дълбоководни риби).
Дълго време в моя живот имаше интервал, в който копнеех за благополучие. Затова отбягвах болката. Исках да се нарека смела, по тази причина не признавах, че ме е боязън.
Докато търсех наслада, отблъсквах другите страсти, които не харесвах. По този метод си мислех, че си остана само и единствено с щастието.
Но нещата към момента не бяха по този начин, както би трябвало. Не се усещах пълностоен човек. Отказвайки се от разнообразните страсти и усеща, които ние, като човешки същества би трябвало да изпитваме, аз осъществявах връзка със себе си само на незадълбочено равнище.
Прекарах доста от своите дни, пробвайки се да реализира едно непрекъснато положение на мир и благополучие. И не бях почтена със себе си.
Как мога да бъда щастлива, когато сърцето ми е разрушено на две? Когато личният ми татко не желае да беседва с мен повече? Когато не съм сигурна в бъдещето си и ме е боязън да избера пътя, по който да потегли?
И все пак аз желаех само да съм щастлива. Затова продължавах да отклонявам всичко, което смятах, че не е „ положително “.
Отне ми известно време, само че най-сетне почувствах, че не съм същинската Аз. И в действителност не бях. Преструвах се, че съм една обикновена повърхност от мир и наслада. Това обаче не е изключително действително, нали?
Осъзнах, че обирам душата си от всички страсти, усеща и копнежи, които би трябвало да имам.
Всяко възприятие и всички промени, през които прекосяваме, се трансформират в скъпи в мига, в който осъзнаем, че всички те са нужни. Именно те основават контрастиращата хубост в нашите животи.
Кое бихте избрали? Да сте щастливи или да се чувствате пълноценни хора?
Щастието е мимолетно. То ни спохожда и отлита – като птица, пееща красива ария, на която желаеме да се любуваме цялостен живот. В този миг небето е синьо и слънчево, тъмните облаци и бурните ветрове са надалеч от нас.
