Идеята за денонощни държавни аптеки си проправи път сред депутатите от Здравната комисия
Във всеки регионален център да се поддържа най-малко една аптека с денонощен режим на работа, а отвън регионалните центрове в същата област – по една аптека с денонощен режим на работа в един или повече общински центрове на всеки 10 000 души население. Предложението е на „ Възраждане “ и дружно с още няколко, свързани с достъпа до аптеки в страната, бе признато на първо четене от депутатите от здравната комисия през днешния ден.
В текстовете, заложени в план за изменение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, се прецизира, че спомагателните средства за нощната активност на съответната аптека ще бъдат обезпечавани от общинския или от държавния бюджет.
Сред другите оферти в закона стои текст, съгласно който във всеки общински център, в който няма денонощна аптека, би трябвало да се поддържа вендинг-машина за продажба на медикаменти.
Законопроектът мина с доста забележки, уклончиво приемане и негативни мнения, само че все пак депутатите го одобриха с 11 гласа „ за “ и 5 „ въздържал се “, с ангажимента, че той на процедура ще бъде пренаписан сред първо и второ четене.
Уклончиво „ срещу “ и доста „ срещу “
Въздържане от поддръжка на текстовете изрази зам.-министърът на опазването на здравето проф. Илко Гетов, като главната причина за това по думите му е фактът, че във връзка с денонощните аптеки има заложени критерии в аптечната карта, която ще бъде оповестена в края на ноември, и съгласно ведомството не се постановат спомагателни законови промени. Той уточни още, че аптечната активност всъщност е въпрос на частна самодейност и намесата на страната на този пазар би могла да се преглежда като нерегламентирана държавна помощ. За сметка на това съгласно него работещо решение би било основаването на публично-частни партньорства, като по думите му към този момент има такива осъществени образци.
Липсата на нужда от спомагателни законови промени той аргументира и с обстоятелството, че в сходство с към този момент направени промени в ЗЗО се работи по методика, която дава опция за финансиране на действия по контракт с НЗОК в отдалечени и труднодостъпни региони, като в нея са включени и аптеки с денонощен режим на работа.
Позиция против законопроекта заеха и депутатите от ПП-ДБ, като някои от тях – доцент Пандов и доктор Симидчиев, също акцентираха предстоящото влизане в действие на въпросната нова методика.
Условно „ за “, просто „ за “ и горещо „ за “
Всички останали представители на институции, съсловни организации и депутати обаче, въпреки и някои – с условности, поддържаха законопроекта. Положително бе мнението на НЗОК, както и на Националното съдружие на общините.
Текстовете, въпреки и със забележки, получиха поддръжка и от Българския фармацевтичен съюз. Неговият ръководител маг.-фарм. Димитър Маринов обаче уточни, че липсва финансова аргументация.
Уклончивата си поддръжка дадоха и Георги Гьоков от „ Българска социалистическа партия за България “, и проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “, като първият съобщи, че съгласно него решението на казуса е в мобилните аптеки, а вторият – че той може да бъде решен с други нормативни документи.
Не единствено позитивно, а и доста прочувствено пък бе изявлението на ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров. Той уточни, че структурата на опазването на здравето включва здравна помощ, дентална помощ и фармацевтична грижа. „ Преди доста години с промяната на тази конструкция денталната помощ и медикаментите бяха напълно оставени на частни субекти. В частта здравна активност законодателят изрично отрази, че без значение каква е собствеността, лечебните заведения би трябвало да поддържат 24-часова активност, а лечебните заведения за първична извънболнична здравна помощ би трябвало непрекъснато да я обезпечават, тъй като това е обществена активност. Лекарствата също са обществена активност, само че необичайно за какво тя беше оставена единствено на конкуренцията. Там, където обаче няма конкуренция и няма опция за облага, е ролята на страната да обезпечи тази обществена активност “, уточни той.
Д-р Маджаров съобщи безапелационната поддръжка на Лекарския съюз за законопроекта и даже заплаши, че в случай че не бъде обезпечен механизъм за обезпечаване на денонощна лекарствена помощ, той ще инициира прекратяването на неотложната здравна помощ, тъй като: „ Ако няма незабавен случай, който да се нуждае от рецепта, за какво сътрудниците ми дежурят непрекъснато? Неотложната помощ има два аспекта – обзор от доктор и приемане на терапия “.
Зад философията на законопроекта застана и проф. Костадин Ангелов. От името на ГЕРБ-СДС той съобщи, че той ще бъде подсилен с концепцията да се даде явен знак, че депутатите ще търсят решението на казуса дружно. „ Разбира се, осъзнаваме всички дефекти, изброени тук, които са в несъгласие с настоящото все още законодателство. Можем да създадем работна група, включваща представители на всички парламентарни групи, с цел да може сред първо и второ четене да бъдат изгладени всички несъгласия и да бъде открито работещо решение “, сподели той, като конкретизира концепцията си с предложение от всяка парламентарна група да взе участие по един представител, а идната седмица комисията да вземе решение за състава на групата.
Кой ще работи в аптеките?
Въпрос, който не бе обиден повече по време на полемиката, повдигна председателката на Асоциация на помощник-фармацевтите Лиляна Петрова. „ Аптеките по селата и дребните обитаеми места извършват обществени функционалности, там би трябвало да работят експерти, само че на полемиката през днешния ден става въпрос главно за финансови запаси. Никой не сподели по кое време се прояви казусът с аптеките в дребните обитаеми места “, разяснява тя, визирайки рестрикциите във връзка с работата на помощник-фармацевти те. „ Помислете за професионалния запас, който може да поеме тази обществена функционалност. Този проблем без присъединяване на помощник-фармацевтите няма да бъде решен “, съобщи още тя.
В текстовете, заложени в план за изменение на Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина, се прецизира, че спомагателните средства за нощната активност на съответната аптека ще бъдат обезпечавани от общинския или от държавния бюджет.
Сред другите оферти в закона стои текст, съгласно който във всеки общински център, в който няма денонощна аптека, би трябвало да се поддържа вендинг-машина за продажба на медикаменти.
Законопроектът мина с доста забележки, уклончиво приемане и негативни мнения, само че все пак депутатите го одобриха с 11 гласа „ за “ и 5 „ въздържал се “, с ангажимента, че той на процедура ще бъде пренаписан сред първо и второ четене.
Уклончиво „ срещу “ и доста „ срещу “
Въздържане от поддръжка на текстовете изрази зам.-министърът на опазването на здравето проф. Илко Гетов, като главната причина за това по думите му е фактът, че във връзка с денонощните аптеки има заложени критерии в аптечната карта, която ще бъде оповестена в края на ноември, и съгласно ведомството не се постановат спомагателни законови промени. Той уточни още, че аптечната активност всъщност е въпрос на частна самодейност и намесата на страната на този пазар би могла да се преглежда като нерегламентирана държавна помощ. За сметка на това съгласно него работещо решение би било основаването на публично-частни партньорства, като по думите му към този момент има такива осъществени образци.
Липсата на нужда от спомагателни законови промени той аргументира и с обстоятелството, че в сходство с към този момент направени промени в ЗЗО се работи по методика, която дава опция за финансиране на действия по контракт с НЗОК в отдалечени и труднодостъпни региони, като в нея са включени и аптеки с денонощен режим на работа.
Позиция против законопроекта заеха и депутатите от ПП-ДБ, като някои от тях – доцент Пандов и доктор Симидчиев, също акцентираха предстоящото влизане в действие на въпросната нова методика.
Условно „ за “, просто „ за “ и горещо „ за “
Всички останали представители на институции, съсловни организации и депутати обаче, въпреки и някои – с условности, поддържаха законопроекта. Положително бе мнението на НЗОК, както и на Националното съдружие на общините.
Текстовете, въпреки и със забележки, получиха поддръжка и от Българския фармацевтичен съюз. Неговият ръководител маг.-фарм. Димитър Маринов обаче уточни, че липсва финансова аргументация.
Уклончивата си поддръжка дадоха и Георги Гьоков от „ Българска социалистическа партия за България “, и проф. Андрей Чорбанов от „ ИТН “, като първият съобщи, че съгласно него решението на казуса е в мобилните аптеки, а вторият – че той може да бъде решен с други нормативни документи.
Не единствено позитивно, а и доста прочувствено пък бе изявлението на ръководителя на БЛС доктор Иван Маджаров. Той уточни, че структурата на опазването на здравето включва здравна помощ, дентална помощ и фармацевтична грижа. „ Преди доста години с промяната на тази конструкция денталната помощ и медикаментите бяха напълно оставени на частни субекти. В частта здравна активност законодателят изрично отрази, че без значение каква е собствеността, лечебните заведения би трябвало да поддържат 24-часова активност, а лечебните заведения за първична извънболнична здравна помощ би трябвало непрекъснато да я обезпечават, тъй като това е обществена активност. Лекарствата също са обществена активност, само че необичайно за какво тя беше оставена единствено на конкуренцията. Там, където обаче няма конкуренция и няма опция за облага, е ролята на страната да обезпечи тази обществена активност “, уточни той.
Д-р Маджаров съобщи безапелационната поддръжка на Лекарския съюз за законопроекта и даже заплаши, че в случай че не бъде обезпечен механизъм за обезпечаване на денонощна лекарствена помощ, той ще инициира прекратяването на неотложната здравна помощ, тъй като: „ Ако няма незабавен случай, който да се нуждае от рецепта, за какво сътрудниците ми дежурят непрекъснато? Неотложната помощ има два аспекта – обзор от доктор и приемане на терапия “.
Зад философията на законопроекта застана и проф. Костадин Ангелов. От името на ГЕРБ-СДС той съобщи, че той ще бъде подсилен с концепцията да се даде явен знак, че депутатите ще търсят решението на казуса дружно. „ Разбира се, осъзнаваме всички дефекти, изброени тук, които са в несъгласие с настоящото все още законодателство. Можем да създадем работна група, включваща представители на всички парламентарни групи, с цел да може сред първо и второ четене да бъдат изгладени всички несъгласия и да бъде открито работещо решение “, сподели той, като конкретизира концепцията си с предложение от всяка парламентарна група да взе участие по един представител, а идната седмица комисията да вземе решение за състава на групата.
Кой ще работи в аптеките?
Въпрос, който не бе обиден повече по време на полемиката, повдигна председателката на Асоциация на помощник-фармацевтите Лиляна Петрова. „ Аптеките по селата и дребните обитаеми места извършват обществени функционалности, там би трябвало да работят експерти, само че на полемиката през днешния ден става въпрос главно за финансови запаси. Никой не сподели по кое време се прояви казусът с аптеките в дребните обитаеми места “, разяснява тя, визирайки рестрикциите във връзка с работата на помощник-фармацевти те. „ Помислете за професионалния запас, който може да поеме тази обществена функционалност. Този проблем без присъединяване на помощник-фармацевтите няма да бъде решен “, съобщи още тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ