Във времената на Великите географски открития кафето е прекосило морета

Във времената на Великите географски открития кафето е прекосило морета и океани, с цел да разнесе аромата си из Европа. Оттогава до през днешния ден то е неизменима част от нашия живот. Постепенното преобразяване на кафето в " очевидец " на едни от най-важните ни моменти е въодушевило създателите да му посветят някои от най-красивите си стихове и песни или да гравират най-красивите чаши, в които то да бъде изпито. През 2013 година турското кафе беше добавено към Списъка на нематериалното културно завещание на ЮНЕСКО.
Прочетете още
В Турция споделят, че една чаша кафе пази загатна цели 40 години. Зад този израз стои историята на почерпката с чаша кафе от еснафин към еничар. Легендата споделя, че един път еничарят влезнал в дюкяна на еснафа и поискал да изпие чаша кафе. Оказало се обаче, че нямал пари и продавачът го почерпил. Минали години и един ден продавачът на кафе се озовал в затруднено състояние. Пред него се появил остарелият еничар и му оказал помощ, напомнил му за тогавашната почерпка и добавил: " Чаша кафе се помни 40 години ". 

Музеят на кафето в Анкара е измежду местата, където трансформира усета и аромата на топлата напитка в изкуство, оповестява Българска телеграфна агенция.

От везни за изтегляне на зърната и цилиндър, който се върти над огъня, до момента в който ги изпече, през джезвета, които разнасят мириса на уют, и красивите сервизи, с които кафето се сервира, музеят ни кани на пътешестване към XVI век, откъдето идват най-старите експонати във витрините. Като декор на това странствуване звучат песни, отдадени на кафето. 

„ Обикаляйки музеите, си дадох сметка, че във всеки от тях има по някоя чаша или мелничка за кафе, която е употребена като фон. Замислих се, че във всеки музей има по едно парче от историята на кафето, само че в Анкара си нямаме музей, който да я споделя “, изясни създателят и организатор на Музея на кафето в Анкара Мухаммед Мюджаит Челеби.

Създаването на Музея му лишава 5-6 години, в които той обикаля търгове, базари и антиквариати, с цел да събере експонатите. Проучванията го връщат към навлизането на кафето в Турция и в Европа. Най-напред то идва в Истанбул през XV век, а през XVI век към този момент е признато от Двореца и се трансформира в напитка, която е сервирана при публични събития.

„ Докато събирах експонатите за тази сбирка, си дадох сметка, че в действителност Османската империя е цивилизация, обвързвана с културата на разговора и е трансформирала кафето в част от него. Докато изследвахме и архивите, осъзнахме че за всички творби, създатели и произведения – изходната точка са кафенетата в Османската империя. Те в действителност за затворени пространства, в които хората могат да основат обществена и културна среда “, описа уредникът на Музея. 

Архивите пазят и сведения за това по какъв начин държавните глави са си пиели кафето и за срещите, които са провеждали на чаша кафе. Това е още едно доказателство за значимото му наличие в публичния живот.  

„ Погледнете метода, по който водачите пият своето кафе. Например: в публични документи е записано, че Мустафа Кемал Ататюрк е пиел дневно 16 или 17 чаши кафе с малко захар, а в случай че се върнем още по-назад, към архивите на султан Абдулхамид, ще забележим, че той е пиел дневно по 36-37 чаши турско кафе без захар “, описа Мухаммед Мюджаит Челеби. 

В Турция е признато кафе да се пие при публични и тържествени мотиви. Пример за това е и традицията при настояването на ръката на момиче. Избраницата първо би трябвало да направи кафе, а чак по-късно идва времето за приемане на предлагането и поздравленията. 

А пътешествието из историята на кафето в Музея приключва с поднасяне на чаша турско кафе, която да резервира за дълго топлия спомен от визитата у неговите посетители.