Във времената, когато със затоплянето на климата, дългите жеги, сушите,

...
Във времената, когато със затоплянето на климата, дългите жеги, сушите,
Коментари Харесай

Паметта се пази с водата: Чешмата на Памови и живата традици...

Във времената, когато със стоплянето на климата, дългите жеги, сушите, водния режим, на който са това лято стотици хиляди българи, и пожарите из цялата страна, високо в Родопите се стягат да откриват следващата чешма и да честват не какво да е, а водата, чешмарството и неговите майстори. В Родопите, и изключително в община Доспат, строенето на чешми е не просто традиция, а културен код, вграден надълбоко в съзнанието на локалните хора. На територията на тази планинска община с население към 8500 души възрастните хора са построили над 2000 чешми - някои скромни и уединени, други - обилни и превърнати в същински ансамбли с всички екстри - беседки, мостчета, тоалетни и паркинги.

„ Чешма се прави за хаир, в памет на близки, за наслада на пасажера. Всяка нова чешма носи име, обръщение и неведнъж - дълголетен труд. От генерации насам хората в Доспатско имат вяра, че чешмата е безконечна - тя остава след индивида и продължава да подарява живот посредством най-простото, само че най-благословено - водата. А паметта се пази с водата “, споделя секретарят на Община Доспат инж. Веселин Калфов. В Общината от няколко години поддържат указател на майсторите на чешми и се пробват да записват и направените чешми, само че броя е толкоз огромна, че е труднопостижимо. " Още повече че доспатчани строят чешми и по пътя за Батак, за Гоце Делчев и надалеч отвън общината си ", отбелязва инж. Калфов.



" Памовата вода " ще е подготвена изцяло за Събора на чешмарите този месец

 

" Тая чешма я назоваваме " Памовата вода ", направих я налична за хората, тъй като желаех да остане след нас нещо за поколенията ", споделя Танко Памов от село Любча, който построява сега чешма в памет на рода си. Поредната чешма ще бъде открита тържествено в края на август, когато по традиция в Доспат подвигат
тридневен обилен празник, отдаден както на общината, по този начин и на чешмарството.
Всяка година на празника те награждават майстори чешмари, които последно са вложили персонални средства, с цел да основат място за почивка и ободряване на хората с живителната течност.

Танко Памов от с. Любча стартира да построява чешмата си край основния път сред Доспат и Гоце Делчев през март 2024 година „ Водата, която към този момент блика от нея, е бистра, студена. Тя е хваната от извор (б.а. - каптаж, именуван от майсторите майка) на 250 метра разстояние. Чешмата е отдадена на рода Памови, а съгласно думите на Танко, тя носи името " Памовата вода " от доста години, наричал я по този начин и неговият татко. „ Исках да има нещо, което да остане след нас. Да пият хората, да се стопират, да си починат. Чешмата не е единствено камък - тя е спомен, памет. Ще има място за прекъсване с кола, беседка и тоалетна. До Събора на чешмарите през август ще е приключена. Всичко е подаяние - от мен и брачната половинка ми Елица “, споделя Танко.

На самата чешма е изписано: „ Дар от Танко и Елица Памови “. Тя не е единствена в региона, само че сигурно е измежду най-личните. Построена с обич, със средства от сърце, без сметки и показност - единствено с мисъл за тези, които идват след нас.

В община Доспат мощно тачат водата и концепцията да се подари чешма в памет на умрял непосредствен е жива до през днешния ден. Въпреки промяната на поколенията и на времената старите способи за улавяне на вода се употребяват и до през днешния ден. Построените над 2000 чешми обаче се разграничават радикално, всяка си има почерк и са с един до двадесет чучура. По-старите са чисто бели и се отличават измежду вековните борови гори. Край ромона на всички по цяло лято кипи живот. Чешмата е част от родовия код - знак на добрина, чест и почитание.
Според локалната традиция един чучур се посвещава на един човек,
а когато водата е по-слаба, се прави обособена чешма за всеки. „ Лош човек чешма не прави “, казвал още през 70-те години дядо Идриз Мейзинов - една от знаковите фигури на чешмарството в Родопите. Тези думи повтарят и през днешния ден мнозина.

През 2012 година различен знаков занаятчия на чешми - Юсеин Пилчев, тогава на 87 година, описа за своя живот, отдаден на чешмарството. Бил горски, само че всяка вода, която виждал да тече безстопанствено, го карала да търси метод да я улови и подари на хората. „ Чешма не се прави с пари, а с копнеж. Около 80 чешми съм построил. Повечето са дарени - за непознати хора, в памет на техните родители. Най-голямото нещо е да оставиш чешма след себе си “, вярваше бай Юсеин. Според неговите разбирания една чешма би трябвало да е налична, чиста и трайна. Важна е и почитта към извора - каптажът да е добър, основата - здрава, а водата да излиза „ бавничко и добродушно “. И въпреки да има внук, който гради чешми, бай Юсеин споделя с горест: „ Младите хора не пазят, а разрушават. Но имам вяра, че ще се трансформират. Чешмата е за всички, би трябвало да я ценим. Водата събира хората! “.
Студент възвърне остаряла фамилна чешма, като я направи „ родопска къща “


Фикри Кехайов трансформира остаряла чешма в родопска къща

 

Фикри Кехайов възвърне през 2020 година остаряла фамилна чешма и я трансформира в родопска „ къща “ за знамение и приказ, да подарява вода и да радва очите на пасажерите по пътя Доспат - Девин в местността Лешника. Младежът бил в отпуск от образователните занятия като студент по педагогика в СУ “Св. Климент Охридски “, който съответствува с оповестяването на изключителното състояние поради коронавирус пандемията, и се налагало да прекара 2 месеца в родното село Късак в Доспатска община. Решава с по-малкия си брат и братовчед си да уплътнят времето и да обновят чешмата, съградена за спомен от починалите им към този момент баба и дядо Шукрие и Шабан Кехайови, издигната през 1982 година, само че почнала съществено да се разрушава. Фикри от дете обича да рисува и да прави макети на къщи, постоянно твори и развива нови хрумвания, по тази причина елементарно взема решение да употребява времето си и да реставрира оставеното от прародителите си. Младите мъже събарят старите рушащи се детайли, вършат кофражи и ги отливат още веднъж с бетон, лепят изпадалите тикли. Разширяват плана, като вграждат в допълнение пейки за сядане. Самата къща, съгласно Фикри, е минимакет, построена върху главното тяло на чешмата, и цялата комбинация е висока 150 см и необятна 2 метра. Типичните родопски детайли върху фасадата са от теракотени плочки, наподобяващи дърво, а цялата работа е свършена за пет дни, като приблизително работят по 4 часа ден.

 
Уникален събор и парк музей


В музея на чешмата има над 80 макета на действителни чучури

 

От 1986 година насам всяка година в Доспат се организира Събор на чешмарите, неповторим за страната. Под егидата на Световното придвижване „ Екофорум за мир “ на Организация на обединените нации, празникът събира донори, майстори и туристи в тридневен празник с песни, танци и диалози за водата. На площада край язовира чешмарите обменят познания, описват за новите си чешми и кой по какъв начин е хванал водата, какви материали е употребявал, какъв брой коства построяването. Някои чешми надвишават 30 000 лева, други се вършат от естествени материали - камък, глина, дърво.

От управата на Доспат направиха от няколко години парк музей над центъра на града, където са изложени към 80 макета на действителни чешми от региона, с табели, фотоси и информация за всеки обект. Това е първият и единствен музей навън, отдаден на чешмарството, отбелязва инж. Калфов. Празникът на община Доспат ще се организира на 22, 23 и 24 август в местността Събора. Програмата му включва многообразие от огромни събития, които събират хиляди от планината и вътрешността на страната - концерти, фолклорен фестивал, спортни шампионати, изложби на занаяти и локални артикули и др.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР