Въпреки пандемията ще има коледни бонуси в няколко сектора от икономиката
Във време на пандемия и икономическа рецесия - ще има ли коледни бонуси, при какви условия ще се заплаща изключителният труд и по какъв начин работодателят ще регистрира допълните часове, в случай че работим от у дома?
Въпреки пандемията ще има коледни бонуси, само че по-малко работодатели са склонни да дадат спомагателни хонорари на чиновниците си. Това разгласи шефът на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов. Проучване на БСК демонстрира, че 43% от работодателите няма да поощрят чиновниците си в края на годината. За съпоставяне, през предходната година едвам 12% от компаниите не са дали спомагателни средства на служащите си. Основната причина е липса на финансова опция. Причините са понижени доходи от продажби, проблеми с ликвидността, блян на компаниите да запазят работните места и възнагражденията, изясни Томов.
На въпрос: „ При какви условия бихте дали коледни бонуси на своите чиновници? ", всеобщо работодателите дават отговор, че това може да се случи при положителни финансови резултати на компанията и след деликатна преценка на приноса на служащия.
Финансовият тласък е най-предпочитаният коледен бонус от работодателите, 15% от фирмите ще раздадат фирмени дарове, а 8% - ваучери за храна. Проучването демонстрира още, че 63% от интервюираните предприятия са склонни да отделят до 20% от чистото заплащане на един чиновник за коледен бонус. Малко над 20% биха дали половината от заплатата, а едвам 2% от компаниите - цялостна.
По-високите коледни бонуси ще се раздадат в IT бранша, преработващата индустрия, строителството и недвижимите парцели. Официалните празнични дни са 24, 25, 26 декември и 1 януари, 27 декември е почивен ден, а 28 декември е задочен.
Така през последния месец на годината има четири дни, за които се дължи в допълнение възнаграждение, в случай че чиновниците са на работа и един подобен през януари следващата година.
При работа на формален празник по график, работодателят би трябвало да изплати на служителя си 200% от надницата му. Ако обаче служителят почива и би трябвало да работи изключително - възнаграждението става четири пъти по-голямо от общоприетото възнаграждение за деня.
Има специфичност, обаче, при почивните и неприсъствени дни. За 27 декември компаниите не дължат в допълнение заплащане, а за 28 декември то не би трябвало да е по-малко от 75%.
Ако един човек работи на дневна база от 50 лева и би трябвало да работи на Коледа или Нова година, надлежно той получава - междинното брутно заплащане за деня и удвоеният размер за работа в празничен ден, стават 100 лева, и в случай че работи изключително - подсилен размер на тази сума, 200 лв., изясни Тодор Капитанов от КНСБ.
Не би трябвало да се не помни, че става въпрос за брутно заплащане и тези пари подлежат на данъчно облагане. Тези спомагателни хонорари са законово регламентирани и работодателят е задължен да ги изплати на служителя си.
Тази година за бизнеса е предизвикателство по какъв начин да пресметна изключителния труд при работа от у дома. Работата от отдалеченост е законово регламентирана в Кодекса на труда, обаче условията не са ясно разказани.
Според бизнеса изискванията за работа са разнообразни и постоянно чиновниците злоупотребяват при работа от отдалеченост.
Работата от у дома трансформира нашия дом в 24-часов офис, където физически и душевен ние сме на работа - постоянно има някоя неизпълнена задача, постоянно има нова задача. Хората би трябвало да си постановат дисциплинираност и да не работят повече от контрактуваното с работодателя, изясни синдикатът.
Работодателите признават, че успеваемостта на чиновниците им е по-голяма при работа от у дома, само че изключителният труд е сложен за отчитане от софтуерна позиция.
Въпреки пандемията ще има коледни бонуси, само че по-малко работодатели са склонни да дадат спомагателни хонорари на чиновниците си. Това разгласи шефът на Националния център за оценка на компетенциите в БСК Томчо Томов. Проучване на БСК демонстрира, че 43% от работодателите няма да поощрят чиновниците си в края на годината. За съпоставяне, през предходната година едвам 12% от компаниите не са дали спомагателни средства на служащите си. Основната причина е липса на финансова опция. Причините са понижени доходи от продажби, проблеми с ликвидността, блян на компаниите да запазят работните места и възнагражденията, изясни Томов.
На въпрос: „ При какви условия бихте дали коледни бонуси на своите чиновници? ", всеобщо работодателите дават отговор, че това може да се случи при положителни финансови резултати на компанията и след деликатна преценка на приноса на служащия.
Финансовият тласък е най-предпочитаният коледен бонус от работодателите, 15% от фирмите ще раздадат фирмени дарове, а 8% - ваучери за храна. Проучването демонстрира още, че 63% от интервюираните предприятия са склонни да отделят до 20% от чистото заплащане на един чиновник за коледен бонус. Малко над 20% биха дали половината от заплатата, а едвам 2% от компаниите - цялостна.
По-високите коледни бонуси ще се раздадат в IT бранша, преработващата индустрия, строителството и недвижимите парцели. Официалните празнични дни са 24, 25, 26 декември и 1 януари, 27 декември е почивен ден, а 28 декември е задочен.
Така през последния месец на годината има четири дни, за които се дължи в допълнение възнаграждение, в случай че чиновниците са на работа и един подобен през януари следващата година.
При работа на формален празник по график, работодателят би трябвало да изплати на служителя си 200% от надницата му. Ако обаче служителят почива и би трябвало да работи изключително - възнаграждението става четири пъти по-голямо от общоприетото възнаграждение за деня.
Има специфичност, обаче, при почивните и неприсъствени дни. За 27 декември компаниите не дължат в допълнение заплащане, а за 28 декември то не би трябвало да е по-малко от 75%.
Ако един човек работи на дневна база от 50 лева и би трябвало да работи на Коледа или Нова година, надлежно той получава - междинното брутно заплащане за деня и удвоеният размер за работа в празничен ден, стават 100 лева, и в случай че работи изключително - подсилен размер на тази сума, 200 лв., изясни Тодор Капитанов от КНСБ.
Не би трябвало да се не помни, че става въпрос за брутно заплащане и тези пари подлежат на данъчно облагане. Тези спомагателни хонорари са законово регламентирани и работодателят е задължен да ги изплати на служителя си.
Тази година за бизнеса е предизвикателство по какъв начин да пресметна изключителния труд при работа от у дома. Работата от отдалеченост е законово регламентирана в Кодекса на труда, обаче условията не са ясно разказани.
Според бизнеса изискванията за работа са разнообразни и постоянно чиновниците злоупотребяват при работа от отдалеченост.
Работата от у дома трансформира нашия дом в 24-часов офис, където физически и душевен ние сме на работа - постоянно има някоя неизпълнена задача, постоянно има нова задача. Хората би трябвало да си постановат дисциплинираност и да не работят повече от контрактуваното с работодателя, изясни синдикатът.
Работодателите признават, че успеваемостта на чиновниците им е по-голяма при работа от у дома, само че изключителният труд е сложен за отчитане от софтуерна позиция.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ