От печки на дървени въглища до соларни панели - кубинците се приспособяват към енергийния недостиг в страната
Във време на възходяща енергийна рецесия в Куба, жителите на столицата Хавана се приспособяват към дефицита на електричество с подръчни средства - някои събират ресурси от дървени въглища, а други влагат в слънчеви панели, написа Франс прес.
По пътя в покрайнините на Хавана продавачи оферират въглища непосредствено на асфалта, а някои употребяват саморъчно направени печки, направени от остарели барабани на перални машини. „ Всички знаем какво ни чака. Няма гориво в страната, би трябвало да търсим други възможности “, споделя 53-годишната държавна служителка Нюрбис Ламот Роберт, която преди малко е закупила дребна печка на дървени въглища.
Цената на чувал въглища доближава 2600 песо (около 5,25 долара), съвсем половината от междинната заплата в страната. Много фамилии не могат да си разрешат генератори или дребни литиеви акумулатори, по тази причина въглищата остават най-достъпната алтернатива. Търговците оповестяват, че продажбите са се нараснали доста, като към този момент не се обслужват единствено заведения за хранене, а от ден на ден семейства.
Експерти показват, че Куба е изправена пред съществени стопански компликации през последните шест години, с дефицит на артикули и сила, който се е задълбочил през последните две години. Американското ембарго, което лимитира доставките на нефт към страната от повече от 60 години, в допълнение усложнява обстановката и провокира паника измежду популацията.
Отчаяни
Кубинците, някои от които към този момент са претърпели сериозната икономическа рецесия, последвала разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, тогавашния главен снабдител на нефт за Куба, се пробват да се приспособяват, принудени непрекъснато да реорганизират всекидневието си.
Някои по-богати кубинци търсят избавление в вложението в слънчеви панели, чиито съоръжения се усилват от 2024 година с помощта на омекотен импорт. Собствениците на частни компании за монтаж оповестяват за рекорден брой поръчки, а екипите работят дълги часове и през уикендите.
„ Хората са обезверени, желаят да намерят решение “, сподели пред Агенция Франс Прес 42-годишният Рейниер Ернандес, притежател на частна компания за монтаж на слънчеви панели. Той е изправен пред възходящо търсене през последния месец.
Между телефонните диалози, подготовката на предложения и организирането на работата на двайсетте си чиновници, които работят по през целия ден, в това число и през уикендите, Ернандес не е спирал да работи от средата на януари.
„ Дори не съумях да си умря през последните две седмици “, удостоверява Орли Естрада, 30-годишен началник на екип. „ Понякога се прибирам в един часа сутринта “ и „ постоянно има повече клиенти, които се обаждат непрестанно “, споделя той.
Въпреки това цената на една дребна слънчева апаратура, която коства към 2000 $, остава непостижима за огромна част от кубинците, които са принудени да разчитат на по-достъпните други възможности като дървени въглища.
По пътя в покрайнините на Хавана продавачи оферират въглища непосредствено на асфалта, а някои употребяват саморъчно направени печки, направени от остарели барабани на перални машини. „ Всички знаем какво ни чака. Няма гориво в страната, би трябвало да търсим други възможности “, споделя 53-годишната държавна служителка Нюрбис Ламот Роберт, която преди малко е закупила дребна печка на дървени въглища.
Цената на чувал въглища доближава 2600 песо (около 5,25 долара), съвсем половината от междинната заплата в страната. Много фамилии не могат да си разрешат генератори или дребни литиеви акумулатори, по тази причина въглищата остават най-достъпната алтернатива. Търговците оповестяват, че продажбите са се нараснали доста, като към този момент не се обслужват единствено заведения за хранене, а от ден на ден семейства.
Експерти показват, че Куба е изправена пред съществени стопански компликации през последните шест години, с дефицит на артикули и сила, който се е задълбочил през последните две години. Американското ембарго, което лимитира доставките на нефт към страната от повече от 60 години, в допълнение усложнява обстановката и провокира паника измежду популацията.
Отчаяни
Кубинците, някои от които към този момент са претърпели сериозната икономическа рецесия, последвала разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, тогавашния главен снабдител на нефт за Куба, се пробват да се приспособяват, принудени непрекъснато да реорганизират всекидневието си.
Някои по-богати кубинци търсят избавление в вложението в слънчеви панели, чиито съоръжения се усилват от 2024 година с помощта на омекотен импорт. Собствениците на частни компании за монтаж оповестяват за рекорден брой поръчки, а екипите работят дълги часове и през уикендите.
„ Хората са обезверени, желаят да намерят решение “, сподели пред Агенция Франс Прес 42-годишният Рейниер Ернандес, притежател на частна компания за монтаж на слънчеви панели. Той е изправен пред възходящо търсене през последния месец.
Между телефонните диалози, подготовката на предложения и организирането на работата на двайсетте си чиновници, които работят по през целия ден, в това число и през уикендите, Ернандес не е спирал да работи от средата на януари.
„ Дори не съумях да си умря през последните две седмици “, удостоверява Орли Естрада, 30-годишен началник на екип. „ Понякога се прибирам в един часа сутринта “ и „ постоянно има повече клиенти, които се обаждат непрестанно “, споделя той.
Въпреки това цената на една дребна слънчева апаратура, която коства към 2000 $, остава непостижима за огромна част от кубинците, които са принудени да разчитат на по-достъпните други възможности като дървени въглища.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ