Производителите на олио сезираха ЕК за проблеми със забраната на украински слънчоглед
Във връзка с въведените краткотрайни ограничения за ограничение на вноса на зърно и маслодайни култури от Украйна в петте страни членки на Европейски Съюз, в това число и в България, Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти изпрати писмо до Европейската комисия и до ръководителя Урсула фон дер Лайен. „ Предвид наложените от държавното управление на България и Европейски Съюз ограничавания за импорт на слънчоглед от Украйна, опасенията ни са че без национална позиция във връзка с всички наранени браншове от стопанската система, може да се реализиран нежелани и мощно отрицателни последици за бранша и пазара “, се споделя в писмото от ръководителя на организацията Яни Янев.
Нашата позиция е, че приложението на тези ограничения във връзка с маслодайния слънчоглед за България няма да създаде търсените удобни резултати, а напротив ще докара до непредвидени неподходящи такива, а главните от които са:
- Забавяне и/или мощно ограничение на опциите на маслопреработвателната промишленост в България, без това да облагодетелства земеделските производители;
- Създаването на непазарни бариери посредством ограничение на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените и конкурентоспособността на слънчогледа локално произвеждане, поради на експортната ориентировка на сектора;
- България е в неповторима позиция сред петте наранени страни членки, защото има мощно развита слънчогледова преработвателна промишленост, ориентирана към експорт, която разчита на над 1 милион тона импорт годишно над локалното произвеждане, в огромна част от Украйна. Ограничаването на вноса на суровина ще понижи производството на олио.
Предвид на наложените ограничения за ограничение на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна в петте страни-членки и възможното им превръщане в циклично прилагани принадлежности, и съответно за слънчогледа, опасенията ни са, че без отчитане и отбрана от всички аспекти ще се реализиран нежелани и мощно отрицателни последици за аграрния и маслопреработвателния бранш на България, разяснява Яни Янев.
Българският преработвателен отрасъл е напълно експортно насочен и пазарни бариери върху вноса на слънчоглед нямат действителен резултат на увеличение на търсенето на локална продукция и на вътрешните изкупни цени, а единствено лимитират конкурентоспособността на преработвателната промишленост заради липса на суровина. Предприятията продават продукцията по експортни интернационалните цени и цената на локалния слънчоглед постоянно исторически е следвала интернационалните и е в директна взаимозависимост от световните пазари, а не от местни ограничавания. И надлежно при непазарно високи вътрешни цени предприятията просто стопират да преработват или преработват по-малко, каквато е несъмнено обстановката от началото на актуалната акция. От друга страна земеделските производители могат да осъществят своята продукция само и единствено на пазарни цени на база интернационалните за експорт.
Създаването на непазарни бариери посредством ограничение на вноса на суровина няма да повлияе върху цените на слънчогледа локално произвеждане, тъй като количествата неведнъж надвишават вътрешното ползване, което още един път води до извода, че цените ще следват световните пазари. Предвид на голословните упования за високи цени на земеделците и нежеланието им да продават на настоящите пазарни цени огромният арестуван ресурс и невъзможността на преработвателите да оферират надпазарни стойности за суровината при падащи пазари на продукцията, обстановката се утежнява с всеки ден и двата бранша ще понесат големи загуби, в това число и в новата годишна продукция. Невъзможността на преработвателната промишленост да обезпечи нужния слънчоглед при пазарни цени ще създаде директни стопански последици като понижаване на износа и комерсиалното салдо на България, на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, до затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав (маслопреработвателната промишленост обезпечава претовареност на над 10 хиляди служители) и други, изяснява Яни Янев в своето писмо.
В поради на забележителния спад с 30% на модифицирания слънчоглед в актуалната акция, се чака спад с над 1 милиард лв. на приходите на бранша, от което е видно, че настоящата и по-дългосрочни забрани за импорт са в директна щета на преработвателите на маслодайни култури и без ясни изгоди за зърнопроизводителите. За преработвателите ще има риск от прекъсване на производството и несъблюдение на търговски контракти заради липса на суровина и неспособност за обмисляне в общоприетия за промишлеността 3-месечен интервал за обезпечаване на суровината. Очакванията са за продължителен дефицит на слънчогледово олио и шрот за вътрешно ползване в резултат на невъзможността на производителите, ориентирани към облекчаване на вътрешния пазар да работят при дефицит на слънчоглед, както и за увеличение на цената на суровината на вътрешния пазар, което ще провокира повишаване на цените на олио, месни и млечни артикули за крайните консуматори.
Забраната за импорт на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България обичайно изнася и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще би трябвало да се насочи към трети страни, които са ценово най-чувствителни.
Към сегашния миг България е най-големия експортьор на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в Европейски Съюз. Вътрешното произвеждане на слънчогледови модифицирани артикули осем пъти надвишава вътрешното ползване, тъй че този преработвателен отрасъл е мощно експортно насочен и един от най-големите и надеждни генератори на Брутният вътрешен продукт и данъчни доходи за България.
България има годишен потенциал за преправка на слънчоглед от 4,2 милиона тона, като през миналата земеделска акция 2021/2022 са модифицирани 3,2 милиона тона – това са приблизително по 280 хиляди тона на месец за преработвателна акция от 11 месеца и един месец престой поради годишни поправки в юли и август. При междинна годишна продукция на България от към 2 милиона тона слънчоглед за последните години, на преработвателна промишленост в България към сегашния миг са нужни над 1 милион тона импорт на слънчоглед всяка година, с цел да работи дейно.
Към края на март 2023 година са модифицирани 1 427 хиляди тона слънчоглед – или приблизително по 200 хиляди тона на месец, което е 560 хиляди тона закъснение по отношение на темпа на преправка от предходната акция и е провокирано от неналичието на предложение на суровина на вътрешния пазар макар съществуването на рекордна годишна продукция в страната. Ако същият тренд продължи, това ще са 880 хиляди тона по-малко модифициран слънчоглед в актуалната акция. Този тежко отрицателен резултат на спад за преработвателния отрасъл е еднакъв на към 1 милиард лв. по-малко доходи, и съответната понижена добавена стойност и генериран Брутният вътрешен продукт. Доколкото в този момент сме след средата на акцията и поради на прекъсването на вноса от Украйна, е невероятно преработвателите да наваксат изоставането и загубите на бранша към този момент са факт.
В резултат от разразилата се протестна акция от страна на земеделските производители срещу спада на интернационалните цени на зърнени и маслодайни култури и невъзможността им за реализация на арестуваните складови наличия, за април и май към момента няма интензивно предложение на слънчоглед от тях, макар интереса на преработвателите. Предвид на продължаващия тренд за рухване на цените на продуктите шрот и олио на интернационалните пазари, цените на слънчогледа, които преработвателите могат да оферират с цел да работят на позитивен резултат от експорт, не може да се отличават от интернационалните равнища.
Вносът на слънчоглед от началото на септември 2022 година до края на март 2023 година e 638 хиляди тона слънчоглед, при 1 427 хиляди тона общо за предходната капания. Предвид на станалото в последните 5 години незадоволително вътрешно произвеждане на слънчоглед, за огромна част от нужната суровина за преправка в България се разчита на външен импорт, който в последните две години е и в забележителен размер от Украйна. За миналата акция 2021/2022 година има импортирани над 940 хиляди тона слънчоглед от Украйна, като при дейните инспекции, които Българската Агенция по Безопасност на Храните стартира от предишното лято и не престават и сега, не са открити каквито и да е несъответствия с европейските условия и надлежно тези артикули не съставляват систематичен риск за агрохранителната верига.
Нашата позиция е, че приложението на тези ограничения във връзка с маслодайния слънчоглед за България няма да създаде търсените удобни резултати, а напротив ще докара до непредвидени неподходящи такива, а главните от които са:
- Забавяне и/или мощно ограничение на опциите на маслопреработвателната промишленост в България, без това да облагодетелства земеделските производители;
- Създаването на непазарни бариери посредством ограничение на вноса на суровина, няма да повлияе върху цените и конкурентоспособността на слънчогледа локално произвеждане, поради на експортната ориентировка на сектора;
- България е в неповторима позиция сред петте наранени страни членки, защото има мощно развита слънчогледова преработвателна промишленост, ориентирана към експорт, която разчита на над 1 милион тона импорт годишно над локалното произвеждане, в огромна част от Украйна. Ограничаването на вноса на суровина ще понижи производството на олио.
Предвид на наложените ограничения за ограничение на вноса на зърна и маслодайни култури от Украйна в петте страни-членки и възможното им превръщане в циклично прилагани принадлежности, и съответно за слънчогледа, опасенията ни са, че без отчитане и отбрана от всички аспекти ще се реализиран нежелани и мощно отрицателни последици за аграрния и маслопреработвателния бранш на България, разяснява Яни Янев.
Българският преработвателен отрасъл е напълно експортно насочен и пазарни бариери върху вноса на слънчоглед нямат действителен резултат на увеличение на търсенето на локална продукция и на вътрешните изкупни цени, а единствено лимитират конкурентоспособността на преработвателната промишленост заради липса на суровина. Предприятията продават продукцията по експортни интернационалните цени и цената на локалния слънчоглед постоянно исторически е следвала интернационалните и е в директна взаимозависимост от световните пазари, а не от местни ограничавания. И надлежно при непазарно високи вътрешни цени предприятията просто стопират да преработват или преработват по-малко, каквато е несъмнено обстановката от началото на актуалната акция. От друга страна земеделските производители могат да осъществят своята продукция само и единствено на пазарни цени на база интернационалните за експорт.
Създаването на непазарни бариери посредством ограничение на вноса на суровина няма да повлияе върху цените на слънчогледа локално произвеждане, тъй като количествата неведнъж надвишават вътрешното ползване, което още един път води до извода, че цените ще следват световните пазари. Предвид на голословните упования за високи цени на земеделците и нежеланието им да продават на настоящите пазарни цени огромният арестуван ресурс и невъзможността на преработвателите да оферират надпазарни стойности за суровината при падащи пазари на продукцията, обстановката се утежнява с всеки ден и двата бранша ще понесат големи загуби, в това число и в новата годишна продукция. Невъзможността на преработвателната промишленост да обезпечи нужния слънчоглед при пазарни цени ще създаде директни стопански последици като понижаване на износа и комерсиалното салдо на България, на генерирания Брутният вътрешен продукт от бранша, до затваряне на предприятия, работа на понижен потенциал, понижаване на наетия личен състав (маслопреработвателната промишленост обезпечава претовареност на над 10 хиляди служители) и други, изяснява Яни Янев в своето писмо.
В поради на забележителния спад с 30% на модифицирания слънчоглед в актуалната акция, се чака спад с над 1 милиард лв. на приходите на бранша, от което е видно, че настоящата и по-дългосрочни забрани за импорт са в директна щета на преработвателите на маслодайни култури и без ясни изгоди за зърнопроизводителите. За преработвателите ще има риск от прекъсване на производството и несъблюдение на търговски контракти заради липса на суровина и неспособност за обмисляне в общоприетия за промишлеността 3-месечен интервал за обезпечаване на суровината. Очакванията са за продължителен дефицит на слънчогледово олио и шрот за вътрешно ползване в резултат на невъзможността на производителите, ориентирани към облекчаване на вътрешния пазар да работят при дефицит на слънчоглед, както и за увеличение на цената на суровината на вътрешния пазар, което ще провокира повишаване на цените на олио, месни и млечни артикули за крайните консуматори.
Забраната за импорт на слънчоглед от Украйна ще пренасочи украинския слънчоглед към други пазари, към които България обичайно изнася и страната ни ще загуби експортни позиции там, а производството на българските преработватели ще би трябвало да се насочи към трети страни, които са ценово най-чувствителни.
Към сегашния миг България е най-големия експортьор на слънчогледово олио, шрот и белен слънчоглед в Европейски Съюз. Вътрешното произвеждане на слънчогледови модифицирани артикули осем пъти надвишава вътрешното ползване, тъй че този преработвателен отрасъл е мощно експортно насочен и един от най-големите и надеждни генератори на Брутният вътрешен продукт и данъчни доходи за България.
България има годишен потенциал за преправка на слънчоглед от 4,2 милиона тона, като през миналата земеделска акция 2021/2022 са модифицирани 3,2 милиона тона – това са приблизително по 280 хиляди тона на месец за преработвателна акция от 11 месеца и един месец престой поради годишни поправки в юли и август. При междинна годишна продукция на България от към 2 милиона тона слънчоглед за последните години, на преработвателна промишленост в България към сегашния миг са нужни над 1 милион тона импорт на слънчоглед всяка година, с цел да работи дейно.
Към края на март 2023 година са модифицирани 1 427 хиляди тона слънчоглед – или приблизително по 200 хиляди тона на месец, което е 560 хиляди тона закъснение по отношение на темпа на преправка от предходната акция и е провокирано от неналичието на предложение на суровина на вътрешния пазар макар съществуването на рекордна годишна продукция в страната. Ако същият тренд продължи, това ще са 880 хиляди тона по-малко модифициран слънчоглед в актуалната акция. Този тежко отрицателен резултат на спад за преработвателния отрасъл е еднакъв на към 1 милиард лв. по-малко доходи, и съответната понижена добавена стойност и генериран Брутният вътрешен продукт. Доколкото в този момент сме след средата на акцията и поради на прекъсването на вноса от Украйна, е невероятно преработвателите да наваксат изоставането и загубите на бранша към този момент са факт.
В резултат от разразилата се протестна акция от страна на земеделските производители срещу спада на интернационалните цени на зърнени и маслодайни култури и невъзможността им за реализация на арестуваните складови наличия, за април и май към момента няма интензивно предложение на слънчоглед от тях, макар интереса на преработвателите. Предвид на продължаващия тренд за рухване на цените на продуктите шрот и олио на интернационалните пазари, цените на слънчогледа, които преработвателите могат да оферират с цел да работят на позитивен резултат от експорт, не може да се отличават от интернационалните равнища.
Вносът на слънчоглед от началото на септември 2022 година до края на март 2023 година e 638 хиляди тона слънчоглед, при 1 427 хиляди тона общо за предходната капания. Предвид на станалото в последните 5 години незадоволително вътрешно произвеждане на слънчоглед, за огромна част от нужната суровина за преправка в България се разчита на външен импорт, който в последните две години е и в забележителен размер от Украйна. За миналата акция 2021/2022 година има импортирани над 940 хиляди тона слънчоглед от Украйна, като при дейните инспекции, които Българската Агенция по Безопасност на Храните стартира от предишното лято и не престават и сега, не са открити каквито и да е несъответствия с европейските условия и надлежно тези артикули не съставляват систематичен риск за агрохранителната верига.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ